Решение № 4749 от 8.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1774/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Областен управител на Област Враца, чрез процесуален представители гл. юрк. А. Александров, против решение 2232 от 31 декември 2024 г., постановено по адм. д. 649/2024 г. по описа на Административен съд Враца. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Г. Й. З., против заповед 05 от 15 октомври 2024 г. на Областен управител на Област Враца, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2, е прекратено служебното му правоотношение като "главен юрисконсулт" в дирекция "Административно-правно обслужване, финанси и управление на собствеността" в Областна администрация Враца, считано от 15 октомври 2024 г., с причина за прекратяване - съкращаване на длъжността. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. За да обоснове извода си за незаконосъобразност на оспорения административен акт съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентния орган по назначаване, в изискуемата писмена форма, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, но не е спазен материалния закон. Съдът подробно е коментирал съдържанието на понятието "длъжност в администрацията" и изискванията при приложение на фактическия състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, при изпълнението на които същата се счита премахната като нормативна позиция и съвкупност от функции, задължения и изисквания. В съответствие с доказателствения материал съдът обосновано е заключил, че в случая заеманата от З. длъжност не е съкратена, нито е премахната длъжността като система от функции, задължения и изисквания. В мотивите на обжалваното решение правилно е посочено, че при съпоставка на длъжностните характеристики за "главен юрисконсулт" в дирекция АПОФУС се припокриват с тези по длъжностните характеристики на длъжностите "главен юрисконсулт" в дирекция АКРРДС относно - основна цел на длъжността, области на дейност, преки задължения, възлагане, планиране и отчитане на работата, отговорности, свързани с организацията на работата, управлението на персонала и ресурсите, вземана на решения и контакти, както и длъжността "младши експерт", като за тази длъжност също се изисква юридическа правоспособност. Правилно е посочено и, че част от функциите на тези две длъжности са преформулирани, но по същество касаят същите задължения, като съкратената длъжност. Следователно в случая не е налице една от двете кумулативно предвидени от закона предпоставки, за да се приеме, че длъжността е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Изводите на съда в тази насока са правно издържани и се споделят изцяло от касационната инстанция. Реалното съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл изисква наличието две кумулативни предпоставки: а/премахване на длъжността като нормативно определена позиция и б/ прекратяване на системата от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика за длъжността и/или тяхното изменение да е толкова значително, че да дава основание да се приеме наличие на качествено нова длъжност. Предвид това, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако е запазена, то е намален броят на служителите, които изпълняват тази длъжност. Във всяка от двете хипотези е налице реално съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Намаляване обема на дейността на съответната администрация се изразява в премахване на предвидените в длъжностното разписание щатни бройки. Намаляването на щатните бройки за определена длъжност е форма на реално съкращаване на длъжността като нормативно определена позиция. В настоящият случай, заеманата от държавния служител длъжност "главен юрисконсулт", не е реално съкратена с извършените в дирекцията структурни промени, тъй като същата е продължила да съществува като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Измененият запис на областта на дейност и задълженията и добавянето на някои нови такива в новата длъжностна характеристика, не променят по същество функциите и отговорностите, които следва да изпълнява лицето, заемащо длъжността ""главен юрисконсулт". Съставът на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл не е реализиран, поради което оспорената заповед се явява материално незаконосъобразна. Преценката за необходимостта и вида на структурната промяна, броя и вида на предвидените и запазени длъжности, при съобразяване с приетата структура и нормативно определена численост на служителите, се извършва в рамките на оперативната самостоятелност на органа. Съкращението в щата предполага оптимизиране на работата като дейността се организира по начин, по който функциите и задачите да се изпълняват в пълен обем, но с по-малък брой служители. В случая при упражняване на правомощието си да извършва преструктуриране на управляваната от него администрация, с оглед оптимизиране на дейността й, административният орган не се е съобразил с принципа за съразмерност, визиран в чл. 6 АПК. Действията на Областния управител на Област Враца, са в отклонение от принципа за добросъвестно, разумно и справедливо упражняване на правомощията, предвиден в чл. 6, ал. 1 АПК, тъй като не са подчинени на оптимизиране на дейността на администрацията, а са насочени към постигане на цел, различна от законово предвидената. Поради това настоящият състав приема, че не са изпълнени материално-правните условия по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, тъй като липсва реално съкращаване на длъжността. Оспорената заповед е издадена и при явно несъответствие с целта на закона, което води до нейната незаконосъобразност. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на ответника по касация ще следва да се присъдят разноски в размер на 2 000 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представените писмени доказателства договор за правна защита и съдействие от 24 януари 2025 г. и списък по чл. 80 ГПК. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав