Решение № 9690 от 9.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6731/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/- Смолян , чрез процесуален представител - гл. юрисконсулт Джиков, срещу решение 118 от 18.05.2023 г., постановено по административно дело 56/2023 г. от Административен съд Смолян , с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 37/25.01.2023 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което е установено, че с неосигуряване на равно възнаграждение за една и съща длъжност и трудови задължения по отношение на К. Р. Б. от [населено място], в сравнение с останалите му колеги, заемащи същата длъжност , работодателят му- РДГ-Смолян, представлявана от изп.директор инж. В. Фурлански, , не е изпълнил задължението си , произтичащо от чл.14 ,ал.1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДскр./ и е извършил установената с решението дискриминация като с действията си е осъществил административно нарушение по чл. 80,ал.2, във вр. с чл.80,ал.1 с. закон . Със същото решение на работодателят е наложена имуществена санкция, в размер на 1000 лева за това, че до момента не е изпълнил задължението си по чл.14,ал.1ЗЗДискр. да осигури равно възнаграждение за положеният от Б. еднакъв и равностоен труд с този на останалите му колеги, заемащи длъжността "Главен специалист Горски инспектор". По наведени доводи за неправилност и необоснованост на решението на АС- Смолян се иска отмяната му като незаконосъобразно и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Претендира присъждане на направените разноски. Ответниците по касационната жалба Комисията за защита от дискриминация/КЗД/ и К. Р. Б., редовно призовани, не се явяват и представляват, не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма и от компетентния съд, а разгледано по същество е правилно и законосъобразно. Производството пред КЗД е образувано по жалба на К. Р. Б. , на длъжност "Главен специалист Горски инспектор", с твърдение, че е дискриминиран, като трудовото му възнаграждение е увеличено с 4% , при 8% увеличение на колегите му имащи същата длъжност и стаж. Също така твърди, че е дискриминиран и по отношение осигуряване на служебен транспорт . Въз основа на събраните в административното производство доказателства специализиран заседателен състав на КЗД приема, че Б. е служител в РДГ-Смолян , възстановен на длъжност с влязло в сила съдебно решение, като с допълнително споразумение от 14.12.2015 г-, възнаграждението му е определено , в размер на 730 лева. Установено е също така, че към 14.12.2015г. в отдел Смолян на РДГ, при седем щатни бройки, са заети шест бройки. На трима от служителите, е определено възнаграждение, в размер на 788 лева; на един- 735 лева и на друг- 717 лева/всички служители са поименно посочени/ . Констатирано е, че на 01.06.2016 година, на същата длъжност като заеманата от Б. е назначено лице, с възнаграждение, в размер на 840 лева, като на жалбоподателят възнаграждението отново е 730 лева. Въз основа на тези констатации КЗД приема соченото по- горе решение, установяващо дискриминация по отношение на Б.. Законосъобразно съдът е приел, че оспореното решение на КЗД, е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправни разпоредби. Правилно АС-Смолян сочи, че ЗЗДискр. цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Органът е отразил , че Б. е финансово дискриминиран, като е отразил, че се касае за защитен признак по чл. 4, ал. 1, хипотеза последна ЗЗДискр., като е извършено нарушение по чл. 14 от ЗЗДискр, уреждащ защита при упражняване правото на труд. Работодателят не установява и доказва на какво се дължи различният подход при определяне възнагражденията на лицата заемащи една и съща длъжност, имащи еднакъв трудов стаж. Обосновано съдът е приел, че причината за неувеличаването на трудовото възнаграждение не се дължи на факта, че престираният от Б. труд е с по-ниска квалификация, умения, сръчност , способности , а е отражение на субективен подход на работодателят, поради което е налице пряка дискриминация. Предвид изложеното настоящият състав намира, че решението на АС-Смолян , е правилно и следва да бъде оставено в сила, По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение