Решение № 6331 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5735/2011 г.

Решение № 6331 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5735/2011 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Николай Галенов Веселинов от гр. София против решение 1224/16.03.2011 г., постановено по адм. дело № 2897/2010 г. на Административен съд София - град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № з-3329/23.03.2010 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна - директорът на Столична дирекция на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на съдебния контрол в производството пред АССГ е била заповед № з-3329/23.03.2010 г. на директора на СДВР, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, за неявяване на работа на 01 и 02 декември 2009 г. без уважителни причини, което деяние е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. Решаващият съд е приел, че конкретните факти, обосноваващи основанието, възприето от органа при произнасянето му с атакуваната заповед, се съдържат в съпътстващите и приложени като част от административната преписка доказателства, като ги е обсъдил. При така установената фактическа страна по спора е приел, че при произнасянето си административният орган е приложил правилно материалния закон, а именно чл. 227, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР. Според съда дисциплинарната отговорност на служителя от МВР, ангажирана в рамките на дисциплинарно производство, в което е установено визираното в заповедта нарушение на служебната дисциплина, е установена и доказана. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да опровергаят приетото като нарушение неявяване на работа, за което следва да носи дисциплинарна отговорност. Поведението му правилно е квалифицирано, съобразно разпоредбите на закона, правилника за неговото приложение, в хипотезата на чл. 227, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, връзка с чл. 227, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР. Освен това заповедта на директора на СДВР е издадена при спазване на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание, като лицето се е запознало с заповедта срещу подпис. Съдът не е констатирал съществени нарушения на процесуални правила по издаване на заповедта. Настоящият съдебен състав намира, че касационното оплакване за неправилно обсъждане на доказателствата по делото, е неоснователно. Съдът подробно е осъдил всички представени по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. В касационното производство, както и пред първата инстанция не се отричат дисциплинарните нарушения, но се твърди, че жалбоподателят е бил в отпуск по болест, за което е представил болничен лист, а освен това заповедта за налагане на дисциплинарното наказание му е връчена също по време на отпуск по болест, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Тази доводи са подробно обсъдени и мотивирано приети за неоснователни от АССГ. Неговите правни изводи се възприемат изцяло от касационната инстанция. Правилни са изводите на АССГ, относно налагането на дисциплинарното наказание в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно разпоредбите на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага не по - късно от два месеца от откриване на нарушението, но не по-късно от една година от извършването му, във връзка с чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР, че дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, е обосновано с представените към административната преписка писмени доказателства. Касационната инстанция също приема, че в случая 2-месечният срок от откриване на нарушението за дисциплинарнонаказващия орган е започнал да тече от датата, в която на същия е представена справката от извършената служебна проверка, в която се съдържат всички данни за извършеното нарушение и неговия автор, това е датата - 22.02.2010 г. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена на 23.03.2010 г., поради което е спазен преклузивния двумесечен срок. Чл. 223, ал. 2 от ППЗМВР изрично предвижда, че дисциплинарното нарушение се счита за установено, когато материалите постъпят при компетентния дисциплинарнонаказващ орган, който следва да се запознае с тях и да извърши преценка налице ли е дисциплинарно нарушение. Неоснователно и оплакването в касационната жалба, че са необосновани изводите на АССГ за наличието на дисциплинарното нарушение, осъществено от касатора. Видно от приложения по делото болничен лист № 3228467/24.11.2009 г., съгласно който Веселинов е бил в болничен отпуск от 24.11. до 30.11.2009 г., като е следвало да се яви на работа на 1.12.2009 г. За отсъствието на му на 1 и 2 декември 2009 г. касаторът не е представил болничен лист. Оплакването, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е връчена на касатора по време на ползване на законоустановен отпуск, също е неоснователно. Действително касаторът попада под закрилата на разпоредбата на чл. 248 от ЗМВР, но същият е удостоверил лично, че при връчването на заповедта на 31.03.2010 г. не е в законоустановен отпуск. Представянето впоследствие на болничен лист за времето от 30.03.2010 г. до 06.04.2010 г. е обстоятелство, за което касатора е бил длъжен да уведоми административния орган. Поради това правилно АССГ е изложил мотиви за нарушаване на принципа на законност в административния процес по чл. 4, ал. 3 от АПК, и не би могъл да черпи права от собственото си виновно поведение. Съдът е обсъдил всички относими към спора доказателства и обосновано въз основа на тях е приел за установени посочените в заповедта обстоятелства, които предполагат носене на дисциплинарна отговорност. Обосновани са и правните изводи за мотивираност на заповедта, наличието на фактическите и правни основания за издуването й, както и съобразяването от страна на наказващия орган при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание с тежестта на нарушението, като съответстващото на дисциплинарното нарушение. В случая установеното по делото нарушение не се опровергава и пред касационната инстанция, а това обосновава извод за правилност на съдебния акт и законосъобразни правни изводи на първоинстанционния съд. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски от касационния ответник не са претендирани пред настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат в негова полза.