Решение № 11021 от 16.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11733/2018 г.

Решение № 11021 от 16.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11733/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по подадена касационна жалба срещу решение № 4778/12.07.2018 г. постановено по адм. дело № 2853/2018 г. на Административен съд – София-град. С касационната жалба се обжалва постановеното съдебно решение, изцяло. С него е отхвърлен предявеният от дружеството иск за имуществени вреди, против Националната агенция за приходите - София общо за сумата от 45 000 лв., и законната лихва от 21 524. 54 лв. към 9.03.2018 г., както и законна лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата. В жалбата са изложени доводи за неправилност на оспореното първоинстанционно решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Неправилно е прието от съда, че вредите претърпени от изготвеното възражение срещу ревизионния доклад № 1205267/31.07.2012 г. не могат да бъдат репарирани по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за едно производство осъществено пред административния орган срещу незаконосъобразните действия на ревизиращите органи, които ако не бяха извършени нямаше да се стигне до обжалване на изготвения ревизионен акт. Защитата може да се осъществи по силата на закона единствено чрез изготвяне на възражение за което дружеството е ползвало адвокатска правна помощ, и това е допустимо от закона. Твърди се още, че необосновано съдът е приел, че договорът, фактурите и платежните нареждания са изготвени в последствие. Действително плащанията са извършени на 21.10.2013 г. и на 14.02.2014 г., които са след две решение постановени от директора на ОДОП, но последното решение № 381/25.02.2014 г. с което окончателно са отменени допълнителните задължения по последните спорни периоди е издадено през 2014 г. Плащането на части е извършено поради финансови затруднения на дружеството в този период, поради извършваните множество ревизии, но за други данъчни периоди и за това плащанията по договорите за правна помощ се е извършвало на части. Освен това са налични книжа по осъществена кореспонденция между търговското дружеството и адвокатското дружество от което е видно, че договорът за правна помощ е изпратен за подпис на 16.08.2012 г., както и известие за плащане на услугата по изготвяне на възражението, което прави необоснован извода на съда, че изготвянето на възражението срещу РД, не е вреда и не може да се репарира по реда на ЗОДОВ. Съдът не е отчел, че макар РД да не е административен акт с оглед характера на производството, направените разноски следва да бъдат обезщетени по реда на ЗОДОВ. Неправилен се явява и изводът за недоказаност на сумата от 22. 500 лева във връзка с обжалване на РА с мотив че, документите установяващи направения разход от дружеството за ползваната правна помощ са създадени с цел предявяване на иска за вреди. Позовава се на съдебна практика според която е допустимо плащането на хонорара да бъде извършено след отмяната на акта. Иска се отмяна на съдебното решение и присъждане на дружеството на сумата от 45 000 лева, имуществени вреди настъпили във връзка с обжалване на РД и РА издаден от органите на НАП, както и сумата от 21 524. 54 лв. лихви към 09.03.2018 г., както и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателно то изплащане на сумата. Редовно призован за съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Иванова, която прави искане за отмяна на решението, представя писмени бележки и претендира разноски за двете съдебни инстанции. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа доводи, че при постановяването на съдебното решение не са допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Въз основа на събраните и подробно обсъдените по делото доказателства първоинстанционният съд е постановил решение, което съответства на приложимия материален закон. Счита се, че правилно съдът е преценил, че не са налице законовите предпоставки за ангажиране отговорността на административния орган на основание чл. 1, ЗОДОВ за имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение. В случая не са доказани законовите предпоставки - настъпила имуществена вреда в правната сфера на ищеца, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в административното производство по оспорване и отмяна на административен акт и пряка и непосредствена причинна връзка с действия за обжалване на ревизионен акт. Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба, като неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна по следните съображения: Производството пред Административния съд – София - град е образувано по подадена искова молба от "МДЛ Сервиз" ЕООД, ЕИК *********, гр. София против Националната агенция за приходите - София с която е предявен иск за имуществени вреди произтичащи от направени разноски по обжалване на РА и изготвяне на възражения срещу РД изготвени от длъжностни лица при НАП. Първоинстанционният съд е установил, че ищецът в молбата поддържа следните искове: 1. Иск за имуществени вреди в размер на общо от 45 000 лв., 2. изтекли законни лихви от 21 524. 54 лева към 9.03.2018 г. и законни лихви върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата. От фактическа страна административният съд е установил, че със заповед от 09.02.2012 г., компетентен орган на ТД на НАП е възложил ревизия на дружеството за установяване на задължения по ЗДДС за периода от 01.01.2011 г. до 30.11.2011 г. и отговорност за данък върху добавена стойност (чл. 177 ЗДДС) за периода от 01.11.2010 г. до 31.11.2010. Изготвен е ревизионен доклад № 1205267/31.07.2012 г. (л. 12). Не се спори по делото, че касаторът е сключил договор с Адвокатско дружество "Райчинова и съдружници" за правна помощ подробно описана по вид в договора от 16.08.2012 г. (л. 65). Във връзка с изготвяне на възражение срещу РД № 1205267/31.07.2012 г., търговското дружество е следвало да се заплати сумата от 18 750 лв в срок до 22.08.2012 г. Представен е Протокол от 31.08.2012 г. от който се установява, че възражението е изготвено и предоставено на дружеството на дата 03.09.2012 г. (л. 72). С платежно нареждане от 19.03.2013 г. (л. 69) са преведени 10 000 лева, а с пл. нареждане от 27.08.2012 г. (л. 70) са преведени още 12 500 лева или общо 22 500 лева. Въпреки направеното възражение е издаден Ревизионен акт № 2141205267/17.09.2012 г. (л. 85) С жалба изготвена от адвокатското дружество с вх. № 53-03-1501 от 08.10.2012 г. (л. 122) е обжалван РА за което търговското дружество е заплатило 22 500 лева - една година по-късно на три вноски на дати: 21.10.2013 г. и 14.02.2014 г. На 14.03.2013 административния орган с Решение № 480 е отменил РА в едната част и го е върнал за извършване на нова ревизия. С друго решение № 1169 от 4.07.2013 г. е прогласена нищожността на РА в частта ангажираща отговорността по чл. 177 ЗДДС. Въз основа на така установената фактическа обстановка, административният съд е приел, че за защита срещу РД и РА ищецът претндира вреди за извършени разходи за ползване на правна помощ в размер на 45 000 лева, съгласно сключения договор за обжалване, процесуално представителство и защита сключен на 16.08.2012 г. с Адвокатско дружество "Райчинова и съдружници", като се претндира и дължимата лихва. Съдът е приел че така предявените искови претенции са недоказани и неоснователни. Изложил е подробни мотиви, че по отношение на тях ищецът не е доказал наличието на трите изискуеми предпоставки, при наличието на които може да се ангажира отговорността на държавата и общините за вреди. Счел е, че така както са заявени от ищеца претендираните имуществени вреди, произтичащи от използваната правна помощ по сключения договор не са доказани, Така постановеното решение е правилно в отхвърлителната му част за имуществените вреди, претендирани като направен разход в размер на 22 500 лева, ведно с дължимата лихва относно обжалване по административен ред на издадения РА № 2141205267 от 17.09.2012 г. Въз основа на събраните и подробно обсъдените по делото доказателства първоинстанционният съд е постановил решение, което в тази му част съответства на приложимия материален закон. Правилно съдът е преценил, че не са налице законовите предпоставки за ангажиране отговорността на административния орган на основание чл. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение. За да възникне право на иск за обезщетение, е необходимо да са налице кумулативно няколко предпоставки, а именно: вреда /имуществена или неимуществена/; незаконосъобразен акт; действие или бездействие на орган или длъжностно лице при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. Обоснован и подробно мотивиран е изводът на решаващият съд, че в случая не са доказани законовите предпоставки - настъпила имуществена вреда в правната сфера на ищеца, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в административното производство по оспорване и отмяна на административен акт и пряка и непосредствена причинна връзка с действия за обжалване на ревизионен акт. Споделят се мотивите на първоинстанционния съд, че не следва да се кредитиран представените фактури и платежни нареждания издадени след отмяната на РА, още повече че плащания са извършени много по-късно(повече от година) след постановяване на двете решения на административния орган за отмяната на РА: Решение № 480/14.03.2013 г. и Решение № 12169/4.07.2013 г. В исковото производство, каквото е настоящото в тежест на ищеца е да докаже, че е претърпял претендираните вреди, и че те са в пряка причинна връзка с отменения административен акт В случая това не е сторено и направените изводи не се променят с представеното с касационната жалба уведомително писмо, че е изготвена жалбата срещу РА. Представените по делото доказателства са частни документи и нямат достоверна дата и за тях приложение намира разпо редбата на чл. 181 от ГПК, както правилно е приел първоинстанционния съд. Неотносима е цитираната от касатора съдебна практика, по подобни казуси. В цитираните две съдебни решения в договора за правна помощ са уговорени срокове за плащания и те са извършени в тези срокове т. е. в производството по ЗОДОВ е доказано, че плащането на адвокатския хонорар е именно във връзка с обжалването на РА по административен ред и е платено в уговорения срок. Ето защо касационната инстанция приема, че правилно АССГ е преценил предявения иск като неоснователен. За да възникне правото на обезщетяване на вреди от разноски за адвокатско възнаграждение при административното обжалване на РА за жалбоподателя, то той следва да е доказал в рамките на същото производство, че е договорил адвокатска услуга, че тя е осъществена и че адвокатското възнаграждение за нея е заплатено към момента на приключване на обжалването. Както се посочи по-горе в мотивите видно от доказателствата по делото, съдът обосновано и правилно в конкретния случай е приел, че не са осъществени всички, кумулативно изискуеми по закон предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Макар в случая да е налице отменен като незаконосъобразен РА, не е доказано реалното плащане на адвокатските възнаграждения в хода на административното производство по отмяна на РА и в този смисъл, липсва наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между платени суми по договорите за правна защита и съдействие и отмененото РА. Това е така, тъй като производството не е безспорно, а исково, в което ищецът е длъжен да проведе пълно и главно доказване на основателността и размера на претенцията си. Във връзка с гореизложените съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като правилен изводът на съда, че не доказана настъпила имуществена вреда за ищеца от изплатени адвокатски хонорари, причинена от отменения РА. Като е стигнал до тези изводи, първоинстанционният съд е постановил обосновано и правилно решение в тази му част, което следва да се остави в сила. Неправилно е решението в частта с която е отхвърлена исковата претенция за обезщетение за имуществени вреди във връзка с направените от "МДЛ Сервиз" ЕООД разходи за ползваната адвокатска помощ при изготвяне на възражението против изготвения РД. Настоящата инстанция намира, че са налице касационните основания поддържани в касационната жалба за необоснованост на решението в тази му част. съдът се е задоволил да отхвърли иска с единствен мотив за липсата на ИАА, без да обсъди останалите доводи и възражения на ищеца, което се равнява на липсата на мотиви. Член 4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 от АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административният акт да е отменен по съответния ред, който е обжалване по административен и/или съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази, включително и съдебната фаза не е задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но когато е ползвана правна защита и са направени разходи те подлежат на възмездяване. Следователно, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен или/и съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая РД/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Взаимовръзката между издаденото РД и потърсената от ревизирането лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие - гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Не е спорно, че ревизионния доклад е констативен акт, с две основни функции в ревизионното производство сезираща и доказателствена и е част от дейността по издаването на РА. Ревизионния доклад е последица от извършената дейност на ревизиращите органи, която е административна по своя характер, още повече, че обжалването на издадения в последствие РА е законово регламентирано и е средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Многократно в своята практика Върховния административен съд е подчертавал, че според чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Тази формулировка на закона не дава основание за ограничено тълкуване, чрез което приложното поле на нормата да се сведе само до индивидуалните административните актове и да се изключат останалите актове издадени в резултат на административна дейност. Това е така тъй като определящо за отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ определяща е не правната същност на акта, а основния характер на дейността на органа, който го е издал. Като се е задоволил да отхвърли исковата претенция в тази част, поради липсата на ИАА, първоинстанционния съд е постановил неправлино решение, което следва да се отмени и да се върне делото за ново разглеждане в тази му част. При новото разглеждане съдът следва да изложи мотиви за наличието или не на предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във връзка с възраженията направени от ищеца, тъй като липсата на мотиви в тази насока е пречка за касационната инстнация да извърши проверка на съдебното решение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,