Решение № 12914 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5001/2010 г.

Решение № 12914 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5001/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на началника на МП "Пристанище Варна", подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт Сирма Кирилова, срещу решение № 167 от 28.01.2010 г., постановено по адм. дело № 750 по описа за 2009 г. на административния съд - Варна, с което е отменено решение от 27.10.2008 г. към ЕАД № 2005/4-1125 от 02.03.2006 г. на началника на МП "Пристанище Варна", потвърдено с решение № Т-47-31 от 6.03.2009 г. на началника на митница Варна. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, както и поради неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - "Томилимпекс" ЕООД не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният администратвен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол пред административния съд е било решение от 27.10.2008 г. към ЕАД № 2005/4-1125 от 02.03.2006 г. на началника на МП "Пристанище Варна", потвърдено с решение № Т-47-31 от 6.03.2009 г. на началника на митница Варна. Със същото е определена дължима разлика до пълния размер на митническите задължения и другите държавни вземания - мито в размер на 0.00 лв. и ДДС в размер на 3 968.46 лв. в резултат на извършена корекция на декларираната митническа стойност от 720.00 щ. д. на тон, съобразно фактура № 405.25023 от 09.01.2006 г. и определена нова такава по реда на чл. 36, ал. 2, т. 1 от ЗМ, равна на 1 380.00 щ. д./тон. Прието е, че декларираната такава е занижена, като за основа е взета договорната стойност на идентични стоки, продадени за износ за РБългария и изнесени приблизително в същия момент, както процесните стоки, подлежащи на остойностяване. Осъществено е и позоваване в резултат на запитване по линията на международното сътрудничество, като конкретно в съответствие с чл. 3, ал. 1 и чл. 5 от споразумение между ЕО и Швейцария, е поискано съдействие с цел проверка автентичността на документи представени пред българските митнически власти при вноса на зелено кафе на зърна, сорт робуста, от Индонезия, чрез швейцарското дружество посредник ЕСОМ Agroindustrial Corporation ltd, поради съмнения относно достоверността на декларираната митническа стойност по фактури, конкретно посочени във връзка с осъществяван многократно внос от проверяваното българско дружество. От отговора се установява, че издателят на фактурите, посоченото дружество, съществува и развива дейност в Швейцария, договорът сключен с "Томилимпекс" ЕООД е от 11.01.2006 г., като към отговора са приложени копия от него и от фактурите, издадени от чуждестранното дружество. Констатирано е, че представените фактури са с еднакви номера и дати като представените при вноса, но за цени, различни от декларираните. Те са едностранно подписани само от ЕСОМ Agroindustrial Corporation ltd. Извършена е по повод допълнителна молба за административно сътрудничество повторна проверка, като според отговора стоките, предмет на фактурите, са били изнесени директно от Индонезия, като не могат да се представят документи, свързани директно с износа. Такива не могат да се предоставят и от дружеството в Швейцария, понеже то се занимава само с фактурирането и логистичния контрол на пратките. Впоследствие са представени от същото това дружество допълнително документи за плащане, свързани с проверяваните фактури, като с писмо от 30.11.2007 г. то е декларирало какви суми е получило по всеки един от договорите (фактурите). От писмо от 27.01.2009 г., която дата е след обсъжданата проверка, във връзка с която е издаден обжалвания административен акт, се установява, че е получен трети отговор от швейцарската митническа андимистрация, ведно с приложена справка, според която четирите фактури, приложени към първото запитване от 21.07.2007 г. не са издавани от ЕСОМ Agroindustrial Corporation ltd и подписите не са разпознати като такива на ръководния персонал, плащанията по фактурите са извършени с няколко банкови превода, съобразно таблица. Изпратените доказателства са за банкови преводи, които касаят извършените директни плащания от "Томилимпекс" ЕООД, като другите плащания са извършени в България пред местен агент на чуждестранното дружество. От отговора във връзка с третата проверка в Швейцария се установява, че реалните суми, фактурирани на "Томилимпекс" ЕООД са тези по фактурите, събрани в Швейцария, като плащането е станало посредством няколко варианта. Към този отговор е приложена таблица, за която се посочва, че е предоставена от ЕСОМ Agroindustrial Corporation ltd и в нея фигурират всички осчетоводени суми за четирите фактури, че част от плащанията са извършвани по банков път, за други, че са осъществявани в България, и впоследствие са превеждани в Швейцария. С определение от 7.10.2009 г. съдът, на основание чл. 193 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК е открил производство по оспорване съдържанието на четирите фактури и договора от 11.01.2006 г., като доказателствената тежест е в лицето на ответната страна - митническият орган, понеже е страна, която ги е представила. Доказателства за установяване истинността на съдържанието на оспорените писмени частни документи не са представени. Решаващият съд приема, че в хода на последващия контрол митническите органи не са събрали доказателства за друга декларирана митническа стойност по внос на идентични стоки от други вносители през приблизително същия период от време, като от събраните в хода на съдебното производство доказателства, в т. ч. заключението на вещото лице се установява, че "Спетема кафе"-ООД е осъществявало внос през 2006 г. на зелено кафе на зърна - индонезийска робуста при цена 517.10 щ. д./тон. Цената, на която фирма "Елиа-2"-ЕООД е внасяла същата стока на цена 582.73 щ. д./тон през 2006 г. Експертът е посочил цените на извършени покупки на зелено кафе на зърна - индонезийска робуста, декларирани в митница Варна през 2006 г. от купувачи, закупили същия вид стока от склад на ЕСОМ Agroindustrial Corporation ltd, регистриран и находящ се в гр. Варна към процесния период, като най-високата цена е 850 щ. д./тон. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд правилно е определил спорния въпрос, а именно каква е митническата стойност на стоката по ЕАД № 2005/4-1125 от 02.03.2006 г., представена пред МП "Пристанище Варна", дали декларираната с митническа стойност 720 щ. д./тон, съобразно фактура № 405.25023 от 09.01.2006 г. или 1380 щ. д./тон., както е определена от митническите органи по реда на чл. 36, ал. 2, т. 1 от ЗМ в резултат на извършен последващ митнически контрол по чл. 84а и сл. от ЗМ. За да отговори на спорния въпрос първоинстанционният съд е изложил много подробно установената фактическа обстановка, свързана както с извършения внос, така и с предприетите действия при последващия митнически контрол, дал е тълкуване на правните институти, относими към спора, след което е пристъпил към изграждане на своите правни изводи по спора. Основно място в тях намират изводите на съда относно доказателствената стойност на отговорите, получени от Швейцарската митническа администрация по линия на международното сътрудничество. Направените констатации в тази насока са логически издържани и в съответствие със закона и се споделят от настоящата инстанция. Въпросните доказателства са събрани в други производства, развиващи се по реда на чл. 102 от ППЗМ, които касят вносове по други ЕАД, както и липсват ясни и точни мотиви на издадения административен акт. Предвид на установената фактическа обстановка правилно е прието, че поначало отговорите на митническата администрация на Швейцария имат характер на официални документи, но понеже износът на стоката не е извършен от Швейцария, а от трета страна, то тези отговори не са в резултат на удостоверителните действия на "запитван орган", а се базират на частни диспозитивни документи, представени от трето лице ЕСОМ Agroindustrial Corporation ltd. С оглед на извършеното оспорване от жалбоподателя, ответна страна по касационна жалба, на последните, от страна на първоинстанционния съд е открито производство по чл. 193 от ГПК, като правилно е прието, че тежестта на доказване е на митническата администрация. Направените оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с лишаване на касаторите от възможността да представят допълнителни доказателства се явяват неоснователни, понеже дори и в касационното производство отговор на запитването във връзка с процесната фактура не е представен. В настоящия случай фактическата обстановка се различава от други дела между същите страни, при които отговорите на Швейцарската митническа администрация са постъпили след постановяване на първоинстанционните решения, поради което същите са отменяни от Върховния административен съд и делата са връщани за ново разглеждане за съобразяване на новите доказателства. Наличните доказателства по делото действително пораждат съмнения в достоверността на договорената и заплатена митническа стойност на внесената стока по чл. 35, ал. 1 от ЗМ, но събраните и ангажирани доказателства от митническата администрация не дават възможност за определяне на митническата стойност при условията на чл. 36, ал. 2, т. 1 от ЗМ. В този смисъл изводите на първоинстанцинния съд за допуснато нарушение на закона при издаването на обжалвания административен акт са правилни и логически обосновани. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че административният съд - Варна е постановил правилно и законосъобразно съдебно решение, което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е основателна в частта й относно разноските, присъдени от първоинстанционния съд. С диспозитива на решението съдът е осъдил агенция "Митници" да заплати разноски на жалбоподателя в размер на 350.00 лв. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 220 от ЗМ, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая обжалваното решение е издадено от началника на МП "Пристанище Варна" и при условията на чл. 143, ал. 1 от АПК, разноските по делото следва да бъдат в негова тежест, поради което същите неправилно са присъдени на агенция "Митници". В този смисъл следва да бъде изменено решението в частта му за разноските. Съобразно изложеното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 215, т. 4 от АПК и чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,