Решение № 2354 от 7.3.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София срещу решение 3445/23.05.2022г., постановено по адм. дело 12284/2021г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отменен Ревизионен акт Р-22221920004809-091-001/04.08.2021 г. на органи по приходите при ТД на НАП-София, в частта му, потвърдена с Решение 1747/16.11.2021 г. на директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика-София, с който е ангажирана отговорността на Б. Маринов, гр. София по чл.19, ал.1 от ДОПК, в качеството му на управител на Електроника Трейдинг ЕООД за задължения на дружеството за ДДС в общ размер на 685 711, 36 лв. за главница и лихви за данъчен период м.06.2016 г. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли подадената жалба. Претендира се присъждане на деловодни разноски. Ответникът Б. Маринов, гр. София, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо, но неправилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение обаче не се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в разрез с приложимите за казуса материалноправни норми. С обжалваното решение е отменен Ревизионен акт Р-22221920004809-091-001/04.08.2021 г. на органи по приходите при ТД на НАП-София, в частта му, потвърдена с Решение 1747/16.11.2021 г. на директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика-София, с който е ангажирана отговорността на Б. Маринов, гр. София по чл.19, ал.1 от ДОПК, в качеството му на управител на Електроника Трейдинг ЕООД за задължения на дружеството за ДДС в общ размер на 685 711, 36 лв. за главница и лихви за данъчен период м.06.2016 г. Видно от изложеното в съдебно решение, съдът е приел, че не са налице основанията за ангажиране на отговорност за задължения на дружеството във връзка с недоказани тристранни операции по вина на получателите и не е налице укриване на факти и обстоятелства, елемент от фактическия състав на разпоредбата, които Б. МАРИНОВ е бил длъжен да обяви пред органите по приходите или пред публичен изпълнител. Съдът неправилно обсъжда приложението на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, приемайки, че задълженията на дружеството, за които е ангажирана отговорност, произтичат от недоказани тристранни операции. Предмет на спор е ангажирана отговорност за задължения по ЗДДС на ЕЛЕКТРОНИКА ТРЕЙДИНГ ЕООД, установени с влязъл в сила акт, вследствие на приети за недоказани ВОД към WORK IN PROGRESS SRL, c VIN IT08551460960 и RAVENNA COMMERCIO SRL, VIN IT00607380391. Съдът неправилно е квалифицирал предмета на правния спор, като сочи, че липсват само документите по чл. 9, ал. 2, т. 4 от ППЗДДС, а именно писмено потвърждение от придобиващия в тристранната операция, в случая двете италиански дружества, като е направил неправилен извод, че не се касае за неверни декларирани обстоятелства към м. 06.2016 г., обосновали събирането, а начисляването на данъка е извършено на основание преценката на представените доказателства. Този извод противоречи на характера на ревизията като производство, водещо до евентуално установяване на задължения именно след преценка на доказателства. В резултат на липсата на такива, органите по приходите са направили констатация, че не са налице ВОД към италианските контрагенти. Не на последно място, неправилно съдът приема, че предмет на спор са доставки на стоки от склад на ЕЛЕКТРОНИКА ТРЕЙДИНГ ЕООД в Австрия до Италия. Отново е налице смесване между режима, приложим при тристранна операция по смисъла на чл. 15 от ЗДДС, и режима, приложим при ВОД, регламентиран в чл. 53 от ЗДДС. Безспорно е установено, че RAVENNA COMMERCIO SRL и WORK IN PROGRESS S.R.L. са c прекратена регистрация към датата на издаване на фактурите от ЕЛЕКТРОНИКА ТРЕЙДИНГ ЕООД, тоест получателите не са регистрирани за целите на ДДС в друга държава членка. В случая с акта на дружеството е констатирано, че в хода на ревизионното производство ревизираното лице не е удостоверило обстоятелствата за прилагане на нулева ставка на ДДС с документите, изискуеми по силата на разпоредбата на чл. 45 от ППЗДДС. В резултат, предвид липсата на доказателства за извършени ВОД и с оглед липсата на основание за прилагане на нулева ставка на ДДС, е начислен ДДС. Едно от изискванията за прилагане на нулева ставка е именно получателят да е регистрирано по ЗДДС лице. Неправилно съдът приема, че не е налице укриване на факти и обстоятелства, тъй като декларирайки ВОД, без да са налице такива, е налице укриване на действителния характер на облагаемата доставка. Управителят, като представител на дружеството, е длъжен да подаде декларации, в които вярно да отрази извършените и получени облагаеми доставки за съответните периоди. Разликата между декларираното и действително установеното при направената на дружеството ревизия е укриване по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Същността на декларирането се състои в посочване на предвидените в съответните образци факти и обстоятелства, които са свързани с данъчното облагане и/или със задължителното обществено осигуряване. Неподаването на декларации или подаване на такива с неверни данни представлява необявяване /укриване/ на факти и обстоятелства, релевантни за данъчното облагане, което е един от елементите на фактическия състав на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. С оглед на горното, следва да се приеме, че са установени всички предпоставки на чл. 19, ал. 2 от ДОПК за ангажиране на отговорността на управителя на дружеството по отношение декларирането на ВОД, които не са реално осъществени, респективно прилагане на нулева ставка, която е по-благоприятна за данъчно задълженото лице, поради което правилно с РА е ангажирана отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължения на ЕЛЕКТРОНИКА ТРЕИДИНГ ЕООД по ЗДДС за данъчен период м. 06.2016 г. общо в размер на 685 711,36 лв.. Предвид изложеното оспореното съдебно решение е неправилно - постановено при нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което жалбата бъде отхвърлена. При този изход на делото е основателно искането на касатора за присъждане на разноски, които съобразно доказателствата за тяхното извършване се констатираха в общ размер на 63 842, 66 лв. /шестдесет и три хиляди осемстотин четиридесет и два лв. и 66 ст./ за всички инстанции. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,