Решение № 10418 от 4.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3518/2019 г.

Решение № 10418 от 4.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3518/2019 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. "Солвей Соди" АД, гр. Девня, чрез юрк. Р. Горанов обжалва решение № 114/25.01.2019 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 1321/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 6/10.04.2018 г. издаден от директора на Басейнова дирекция "Черноморски район". В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на чл. 194б ЗВ (в приложимата по време редакция) при преценката на съда за спазване на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - § 2 от ПЗР на Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г. (обн. ДВ бр. 50/01.07.2011 г. отм. ДВ бр. 2/06.01.2017 г. в сила от 01.01.2017 г.). Според касатора единичното или спорадично превишаване на индивидуалните емисионни ограничения (ИЕО), без показателите за замърсяване за съответната година да ги превишават, не може да обоснове завишаване на таксата за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностни води. Искането е за отмяна на решението и отмяна на оспорения индивидуален административен акт. В представените по делото писмени бележки на "Солвей Соди" АД, чрез адв. С. Пенов се навеждат допълнителни съображения за неправилност на решението, поради нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК. Твърди се, че в решението липсват мотиви по всички критерии за законосъобразност на акта и по конкретно по чл. 146, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 АПК. Изложени са подробни съображения за противоречие на тълкуването и приложението на § 2 от ПЗР на Тарифата от 2011 г. с принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 1 АПК и принципа за прилагане на нормативен акт от по-висока степен по чл. 5, ал. 1 АПК. Основните доводи са за неправилно изчисление на дължимата годишна такса по единичната цена, предвидена в § 2 от ПЗР на тарифата въз основа само на единично превишение на стойностите в показателя за замърсяване "неразтворени вещества" по комплексното разрешително, установено на 12.10.2016 г. По делото са постъпили и допълнителни писмени бележки от "Солвей Соди" АД, чрез адв. С. Пенов от 06.06.2019 г. с аргументи за незаконосъобразност на оспорената такса, поради въвеждането й с подзаконов нормативен акт, без законово правно основание. Ответникът - директор на Басейнова дирекция "Черноморски район" в представено по делото писмено становище оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред Административен съд - Варна е бил акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 6/10.04.2018 г. издаден от директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" - Варна, с който на "Солвей Соди" АД, гр. Девня е установено публично задължение в размер на 309 575. 65 лева, представляващо непогасен остатък от такса за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2016 г. за правото на използване на водите за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностни води съгласно Комплексно разрешително (КР) № 74-Н1/2014 г. на изпълнителния директор на ИАОС за експлоатация на инсталации и съоръжения за категории промишлени дейности по Приложение № 4 към ЗООС, включващо заустване на смесен поток отпадъчни води - производствени (от дестилация, разсолоочистка, варови пещи, гасене на варта), охлаждащи ( от охлаждане на газа от варови пещи) и дъждовни (от територията на производствената площадка) в повърхностен воден обект р. Провадийска, изчислена съгласно чл. 12, ал. 1 и ал. 2 във връзка с § 2 от ДР на ПЗР на Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г. при единичен размер на таксата 0. 020 лева/куб. м за заустени 20 638 377 куб. м. отпадъчни води, в общ размер на 412 767. 54 лева, частично погасена чрез плащане на 103 191. 89 лева, извършено на 20.02.2017 г. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че актът е издаден от компетентния орган по чл. 195б, ал. 1 ЗВ във връзка с чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗВ - директорът на Басейнова дирекция "Черноморски район" и отговаря на формалните изисквания по чл. 59 АПК. От препращането на чл. 195б, ал. 1 ЗВ към чл. 166 ДОПК, съдът е приел, че реда за издаване на АУПДВ е този по АПК. Установил е, че административното производство е образувано по инициатива на административния орган, като за началото му дружеството е уведомено с писмо изх. № 26-00-118/10/01.11.2017 г. и му е дадена възможност да изложи възраженията си против становището на органа за по-висок размер на дължимата такса. С оглед периода на установеното задължение за такса за заустване на отпадъчни води в повърхностни води - 01.01.2016 - 31.12.2016 г. - съдът е приел, че законосъобразно при издаването на акта са приложени разпоредбите на чл. 194б, ал. 1 ЗВ (ред. ДВ бр. 61/2010 г.) и Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване обн. ДВ бр. 50/01.01.2011 г. в сила от 01.01.2012 г. (действаща до отмяната й с ДВ бр. 2/06.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г.). Възраженията на Солвей Соди АД за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съдът е отхвърлил като неоснователни, тъй като директорът на Басейнова дирекция разполага с правомощия да извършва корекции при определяне на дължимата от титулярите на комплексни разрешителни такса, включително и чрез издаването на АУПДВ. Тази възможност според съда е обусловена от установяване действителния размер на дължимата такса, въз основа на цялата необходима информация съгласно чл. 194б, ал. 3 ЗВ. По приложението на материалния закон, съдът е посочил, че размерът на таксата се определя по формулата на чл. 12 от Тарифата: Т = Е х W, където Т е размерът на дължимата годишна такса в лева, Е - единичният размер на таксата в лева/куб. м. и W - е количеството на заустените отпадъчни води, отчетено чрез измервателното устройство - куб. м. В § 2 от ПЗР на Тарифата е предвидено, че в случаите, когато стойности на показателите за замърсяване за съответната година превишават индивидуалните емисионни ограничения /ИЕ0/, посочени в разрешителното за заустване или в комплексното разрешително, единичният размер на таксата (Е) по чл. 12, ал. 2, т. 1 от Тарифата се определя Е = 0. 020 лева/куб. м. за периода 2015 г. - 2017 г. Според съда въпросът, от чието решение зависи преценката за законосъобразност на оспорения акт е, представлява ли основание за прилагане на по-високата рестриктивна ставка при определяне размера на таксата по чл. 194 ЗВ, еднократно установеното надвишаване на ИЕО за 2016 г. Съдът е дал положителен отговор на този въпрос чрез тълкуване на условията на комплексното разрешително за периодична оценка за съответствие на измерените стойности на контролираните параметри за всички пречиствателни съоръжения с определените максимални такива съгласно условие 10.1.1. 2 от разрешителното, показателите за замърсяване, за които са установени ИЕО, честота на пробовземането и метода на изпитване, конкретните стойности на показателя "неразтворени вещества" във връзка с легалната дефиниция на понятието индивидуални емисионни ограничения по § 1, т. 11 от ДР на ЗВ (които не трябва да бъдат надвишавани през определен период от време) и нормата на § 2 от ПЗР на Тарифата от 2011 г. Тази норма, според съда, има предвид отделните установени стойности (на показателите за замърсяване) в рамките на съответната година, не и всички стойности на показателя, установени в тази година, в който случай понятието "стойности" би било използвано с определителен член - "стойностите". Установеното с КР пробовземане за мониторинг върху показателя "неразтворени вещества" - ежеседмично - определя периода от време, релевантен за прилагане на завишената ставка по § 2 от ПЗР на Тарифата от 2011 г. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ. Решението е правилно постановено. Не са налице посочените в касационната жалба пороци на съдебния акт – нарушение на материалния закон и необоснованост. Доводите, че съдебното решение не отговоря на изискванията по чл. 172а АПК се сочат за първи път в представените в с. з. на 04.06.2019 г. писмени бележки. Съгласно чл. 218, ал. 1 АПК касационният съд обсъжда само посочените в касационната жалба пороци. По силата на чл. 218, ал. 2 АПК служебно е длъжен да следи само за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, не и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед на изложеното, доводите за липса на мотиви в съдебен акт, които не са посочени като касационно основание в подадената жалба, не подлежат на обсъждане. Основният спор делото е по тълкуването и приложението на материалния закон. Страните не спорят по фактите. Установената от съда фактическа обстановка се подкрепя от доказателствата по делото. С оспорения АУПДВ размерът на публичното вземане за такса за замърсяване по чл. 194, ал. 1, т. 3 б. "а" ЗВ е изчислен по формулата, предвидена в чл. 12, ал. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/2011 г. при единичен размер на таксата от 0. 020 лв/куб. м и количество на заустените отпадъчни води - 20 638 377 куб. м. Спорът е относно законосъобразността на използвания по-висок единичен размер на таксата на основание § 2 от ПЗР на Тарифата. Такса за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, която се заплаща за правото на използване на водите е установена в чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а" ЗВ. Съгласно чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "в" от ЗВ /ред. ДВ бр. 58/2015 г. / таксите по буква "а" на ал. 1, т. 3, за замърсяване от промишлени предприятия извън случаите по буква "б" се определят като сума от: аа) таксата, определена въз основа на годишния товар по химична потребност от кислород за промишлените отпадъчни води, зауствани в повърхностния воден обект, с корекционни коефициенти в зависимост от броя на приоритетно опасните, приоритетните и специфичните вещества и бб) таксата за битови отпадъчни води, определена въз основа на годишното количество зауствани битови отпадъчни води в повърхностния воден обект. На основание чл. 194, ал. 6 ЗВ размерът на таксите по ал. 1, т. 1-т. 3, начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. Корекционните коефициенти, предвидени в чл. 194, ал. 5, т. 1 б. "в" от закона през 2015 г. са регламентирани с Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС 383/29.12.2016 г., ДВ бр. 2/06.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г. По силата на § 62, ал. 4 от ПЗР на ЗВ в редакцията й от ДВ бр. 58/2015 г. е предвидено, че таксите се изчисляват и заплащат по досегашния ред до привеждането на тарифата по чл. 194, ал. 6 в съответствие с изискванията на този закон. В редакцията й от ДВ бр. 17/2019 г., в сила от 01.08.2016 г. е предвидено, че до 31 декември 2016 г. таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване се изчисляват и заплащат по досегашния ред и в досегашните размери. От цитираната правна уредба следва, че таксата по чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗВ за 2016 година се определя на основание чл. 195, ал. 5, т. 1 ЗВ /ред. ДВ бр. 61/2010 г. / като се изчислява годишно въз основа на стойностите, получени от извършен собствен мониторинг на количеството на заустваните отпадъчни води и на концентрацията на характерни замърсители в отпадъчните води, за които в разрешителното са определени индивидуални емисионни ограничения и се заплаща в размера, по начина и реда, предвиден в Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/2011 г., обн. ДВ бр. 50/01.07.2011 г. (отм. ДВ бр. 2/06.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г.) - "Тарифата". Първоинстанционният съд е достигнал до същия извод и законосъобразно е определил действащия по време материален закон. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Тарифата таксата за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, с изключение на топлинно замърсени отпадъчни води, се определя по следната формула: Т = Е х W, където Т е размерът на дължимата годишна такса в лева, Е - единичният размер на таксата в лева/куб. м. и W - количеството на заустените отпадъчни води, отчетено чрез измервателното устройство - куб. м. В ал. 2 на чл. 12 е предвидено, че единичният размер на таксата по ал. 1 нараства поетапно, както следва: 1. Е = 0, 005 лв. /куб. м за периода 2012 - 2020 г. и 2. Е = 0, 020 лева/куб. м от 2021 г. По силата на § 2 от ПЗР на Тарифата в случаите, когато стойности на показателите за замърсяване за съответната година надвишават индивидуалните емисионни ограничения, посочени в разрешителното за заустване или в комплексното разрешително, единичният размер на таксата по чл. 12, ал. 2 се определя, както следва: 1. Е = 0, 020 лв. /куб. м за периода 2015 - 2017 г. 2. Е = 0, 025 лв. /куб. м за периода 2018 - 2020 г., 3. Е = 0, 060 лв. /куб. м от 2021 г. В конкретния случай по делото е установено, че стойност на показателя за замърсяване "неразтворени вещества" за 12.10.2016 г. надвишава индивидуалните емисионни ограничения от 100 mg/l, посочени в комплексното разрешително на Солвей Соди АД, поради което е приложим единичният размер на таксата по § 2 от ПЗР на Тарифата. Правилно съдът е тълкувал нормата, като е приел, че се имат предвид отделните стойности на показателите за замърсяване по комплексното разрешително в рамките на съответната година, а не годишните им стойности. Доводите на касатора, че таксата следва да се изчислява въз основа на средногодишното количество или седмичния дебит на заустеното количество отпадъчни води, са в противоречие с формулата, установена в чл. 12, ал. 1 от Тарифата. Неоснователни са и допълнителните възражения на касатора, че оспорената такса е въведена с подзаконов нормативен акт, без наличието на законово основание за това. Таксата за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностни води е установена със закон – в чл. 194, ал. 1, т. 3 б. "а" ЗВ в съответствие с чл. 60, ал. 1 от КРБ. По отношение на размера на този вид държавна такса е налице законова делегация да бъде определен с тарифа, приета от Министерския съвет. Спорният единичен размер на таксата по § 2 от ПЗР на Тарифата, представлява елемент от формулата за изчисляване размера на таксата, поради което за него е налице законово основание да бъде определен в тарифата по чл. 194, ал. 6 от ЗВ. Неоснователни са и доводите, че изменението на § 2 от ПЗР на Тарифата през 2012 г., което е приложимо и за 2016 г. е направено без законово основание, поради липса на промяна в чл. 194, ал. 5 и ал. 6 от ЗВ. Изменението на § 2 от ПРЗ на Тарифата, което предвижда по-висок единичен размер на таксата при надвишаване на индивидуалните емисионни ограничения съответства на съществуващото към 2012 г. законово изискане по чл. 195, ал. 5, т. 1 от ЗВ (ред. от бр. 61/2010 г.) таксата да се изчислява въз основа и на концентрацията на характерни замърсители в отпадъчните води, за които в разрешителното са определени индивидуални емисионни ограничения. Съдът е извършил проверката за законосъобразност на оспорения АУПДВ в съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК. Законосъобразни са изводите му, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган и при спазване на предвидената от чл. 59 АПК форма. Неоснователно е възражението за липса на компетентност на директора на Басейнова дирекция за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане по аргумент за противното от настъпилата след издаване на оспорения акт нормативна промяна в чл. 194б, ал. 4 ЗВ /ДВ бр. 98/2018 г., в сила от 27.11.2018 г. /. Материалната компетентност на директора на Басейнова дирекция за издаване на акт по чл. 166 ДОПК произтича от нормата на чл. 195б, ал. 1 ЗВ. В случая оспореният АУПДВ установява публично задължение на Солвей Соди АД за неплатена такса за замърсяване по чл. 194, ал. 1, т. 3 б. "а" от ЗВ в размер на 309 575. 65 лева. С така издадения акт не е извършено коригиране на подадената от дружеството декларация по смисъла на чл. 194б, ал. 4 ЗВ, в сила от 27.11.2018 г., както твърди касационният жалбоподател. Нормата на чл. 194б, ал. 4 в сила от 27.11.2018 г. следва да се тълкува във връзка с изменението в чл. 194б, ал. 1 ЗВ в сила от същата дата. В приложимата за 2016 г. редакция чл. 194б, ал. 1 ЗВ предвижда, че с декларацията по образец, титулярите на комплексни разрешителни предоставят информация за определяне на дължимата такса. Едва с изменението на чл. 194б, ал. 1 в сила от 27.11.2018 г. е предвидено, че с декларацията се определя дължимата такса. В тази връзка е и въведеното в ал. 4 на чл. 194б правомощие на директора на Басейнова дирекция да коригира подадената декларация. Неоснователно се поддържа, че при установено несъответствие на информацията по декларацията с условията на чл. 195б, ал. 3 ЗВ, директорът на басейнова дирекция разполага само с правомощието по ал. 5 – да назначи проверка за определяне на дължимата такса. Няма законова пречка, когато определената при проверката такса не е платена, какъвто е и процесният случай - да бъде издаден АУПДВ на основание чл. 166 ДОПК във връзка с чл. 195б, ал. 1 ЗВ. Нормата на чл. 195а ЗВ урежда заплащането на таксите по чл. 194, т. 1 – т. 3, без каквито и да било разграничения според начина им на определяне. Оспореният акт е мотивиран в съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК като съдържа фактически и правни основания за определяне на публичното вземане, които позволяват на засегнатото дружество да упражни правото си на защита и на съда за извърши проверката за спазването на материалния закон. Първоинстанционният съдът е обсъдил спазването на административнопроизводствените правила и законосъобразно е приел, че е спазен чл. 26, ал. 1 АПК при образуването на административното производство. Правилно в тази връзка съдът е приел, че датата на започването на производството по смисъла на чл. 25 АПК е датата на връчване на уведомлението от 02.11.2017 г. Констативният протокол от 16.11.2017 г. не е връчен на дружеството, но допуснатото нарушение не е засегнало съществено правото му на защита и изясняването на обстоятелствата от значение за издаване на акта, които се потвърждават и от събраните в съдебното производство доказателства и не съставлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на оспорения акт. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на чл. 194б ЗВ, при извършената проверка за спазване на административнопроизводствените правила по чл. 146, т. 3 АПК. Правилно съдът въз основа на доказателствата за действията на дружеството и на административния орган е приел, че сочат за първоначално определен размер на таксата от 103 191. 89 лева. Този извод се подкрепя и от уведомително писмо изх. № 26-00-118/31.01.2017 г. според което е извършена проверка за съответствие и таксата е определена въз основа на данните за заустеното количество отпадъчни води. По отношение на единичния размер на таксата по чл. 12, ал. 2 от Тарифата, органът изрично е посочил, че към момента на уведомяването не разполага с резултатите от протоколите за изпитване на водата, като част от Годишния доклад по околна среда на дружеството за 2016 г. и съответно с данните за съответствие на показателите за замърсяване с индивидуалните емисионни ограничения. Именно поради тази причина, органът е уведомил дружеството, че при установено надвишаване на определените ИЕО, таксата ще бъде преизчислена при единичен размер от 0. 02 лева/куб. м. съгласно § 2 от ПЗР на Тарифата. Законосъобразно в тази връзка съдът е посочил, че издаването на акт за установяване на публично вземане, в този случай е обусловено от заплащане действителния размер на дължимата такса. В случая не е налице влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни по смисъла на чл. 27, ал. 1, т. 1 АПК, за да се приеме, че административно производство е образувано в нарушение на изискванията за допустимост. По тези съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение не е засегнато от посочените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,