Решение № 12541 от 22.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 25/2014 г.

Решение № 12541 от 22.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 25/2014 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Керван строй " ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Джебел, против решение № 2443/11.11.2013 г. по адм. д. № 2419/2011 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № 16251100086/27.05.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, в потвърдената с решение № 790/18.08.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", сега "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП част относно непризнат данъчен кредит в размер на 221 100 лв. и прилежащи лихви за данъчните периоди м. 03, м. 04 и м. 05.2009 г. В касационната жалба са изложени твърдения, че решението е незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдебно-производствените правила - не са обсъдени в цялост всички доказателства, събрани в хода на административното и съдебно производства, което представлява самостоятелно основание за отмяна. Като не е обсъдил доказателствата, съдът е стигнал до грешни изводи, с което е нарушил и материалния закон. Твърди се, че решението съдържа два взаимно противоречиви извода: че са налице реални доставки, при които не е доказано кой е доставчика и че реални доставки изобщо липсват. Така изложените противоречиви изводи по спора, изключва възможността за еднозначно разбиране мотивите на съда и е основание за отмяна на решението на основание чл. 209, т. 3, пр. 2 АПК. Изложени са подробни съображения за наличие на доказателства, установяващи реалността на доставките, но необсъдени от съда. В същото време, в решението се съдържат изводи за недоказани обстоятелства, които съдът е приел, че са относими за спора, но в нарушение на чл. 171, ал. 4 АПК не е указал на жалбоподателя, че следва да ангажира доказателства за установяване на тези относими към спора обстоятелства. Пред касационната инстанция, към касационната жалба са представени и приети писмени доказателства, приложени от л. 12 до л. 137 от настоящото дело. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отмени РА като незаконосъобразен и се присъдят разноските, като е застъпено и алтернативно искане - в случай, че се приеме, че са допуснати твърдяните съществени нарушения на съдопроизводствените правила - необсъждане в цялост на доказателствения материал, след като се отмени решението, да се върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Ответникът, директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Пловдив, чрез представител по пълномощие, оспорва жалбата, желае решението да бъде оставено в сила като правилно по изложени доводи в писмени бележки и устно в съдебно заседание, претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, като на основание чл. 161, ал. 3 ДОПК, независимо от изхода на делото, претендира разноските да бъдат присъдени изцяло в тежест на жалбоподателя. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА с установени задължения по ЗДДС във връзка с непризнат данъчен кредит за данъчните периоди м. 03, м. 04 и м. 05.2009 г. по издадени от "Бумеранг 33" ЕООД фактури, с предмет на доставките: челюстна трошачка, сито, конусна трошачка, арматура, шприци за кофраж, пирони и др. В хода на ревизията не са представени съпътстващи издадените фактури документи - експедиционни бележки, транспортни документи и други, от които да може да се направи извод къде и кога евентуално са извършени процесните доставки. За изясняване на обстоятелствата свързани с правото на данъчен кредит и във връзка с описаните процесни доставки, на "Керван строй " ООД са връчени искания до ревизираното дружество. Ревизираното лице е декларирало, че е закупило процесните стоки от посочения доставчик, като се твърди, че стоките са получени с транспорт на доставчика, в складовата база на дружеството в гр. Джебел, обл. Кърджали. Датата на получаване на стоките била изписана на приемно-предавателните протоколи, а стоките били разтоварени от работници на "Керван строй". Същите били влагани на строителни обекти, които изпълнявала фирмата, оборудването било монтирано на баластерната, където се произвеждали строителни инертни материали, а машините и транспортните средства се използвали за дейността. Нямало сключени писмени договори, договарянето било устно, като същото било извършено между двамата управители. Освен фактурите, касовите бонове към тях и приемо-предавателните протоколи ревизираното лице не разполагало с други документи, в. т. ч. изисканите експедиционни бележки, транспортни и др. индивидуализиращи документи. Не са представени документи за извършените плащания в брой - касова книга на дружеството, а единствено са представени фискални касови бонове, като приходните органи са посочили, че от същите не става ясно къде е извършено плащането - в гр. София, ул. "Суходолска" № 2 - офиса на дружеството доставчик или в гр. Джебел в складовата база на получателя на доставката - "Керван строй" ООД. Представени са 7 бр. фискални бонове, издадени от "Бумеранг ЗЗ" ЕООД за извършени плащания в брой, при прегледа на които е установено, че е нарушена последователността на отпечатване на боновата лента и поредността на номерата на издаваните фискални бонове, в нарушение на чл. 26, ал. 1, т. З от Наредба № Н-18/2006 г., както и че три от фискалните бонове са отпечатани в един и същи час - 11.32 ч. След извършена проверка в информационния продукт СУП относно регистрираните ЕКАФП на доставчика и присъединяване на доказателства е установено, че в процесния случай става въпрос за 7 броя неистински касови бележки /фискални бонове/ към описаните по-горе фактури. Установено е, че фискалните бонове не са издадени от ЕКАФП на "Бумеранг ЗЗ" ЕООД, тъй като дружеството не притежава регистриран ЕКАФП с описаните инд. № на фискално устройство, т. е. прието е, че приложените фискални бонове са издадени от неидентифициран ЕКАФП, поради което същите не доказват извършено плащане на доставките. Извършена е насрещна проверка на "Бумеранг ЗЗ " ООД, като ИПДПОЗЛ е връчено на лицето по реда на чл. 32 от ДОПК. В указания срок не са представени исканите документи. В резултат на така събраните доказателства в хода на ревизията, при издаване на РА е направен извод, че не се доказва наличието на данъчно събитие и реално извършване на доставки по описаните по-горе фактури и на основание чл. 71, т. 1, чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1, ал. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в посочения размер по издадените фактури от "Бумеранг ЗЗ" ООД. В хода на съдебното производство са представени допълнителни доказателства и от двете страни, допусната е и е приета в съдебно заседание на 27.01.2012 г. съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните. Във връзка със заключението по същата, съдът е приел, че последващата реализация на стоките, която е изследвана от вещото лице не представлява пряко доказателство, че процесните стоки са придобити именно от доставчика "Бумеранг ЗЗ" ООД, а единствено за това, че евентуално такива са били налични, такива стоки е напълно възможно и например биха могли да бъдат придобити и от търговци, нерегистрирани по ДДС, като в такъв случай право на данъчен кредит няма да възникне. Според съда, от съществено значение и очевидно важен за производството е въпроса дали стоките са придобити именно от този доставчик, тъй като само в такъв случай би възникнало право на данъчен кредит, както се претендира в конкретния случай. На следващо място съдът е приел, че представените документи, по които е работило вещото лице представляват частни документи, които нямат обвързваща съда доказателствена сила, поради което същите следва да бъдат преценявани в съвкупност с останалите доказателства по преписката, още повече, че тези документи изхождат от жалбодателя и със същите последният се опитва да предизвика благоприятни за себе си последици. По отношение счетоводните записвания и редовното водене на счетоводството, на каквито въпроси е дало отговор вещото лице, съдът е обосновал мотиви, че само по себе си редовно воденото счетоводство не води до безспорен извод за възникването на правото на данъчен кредит, а е само косвено доказателство за това. Съдът е приел, че след като доставчика не е открит на декларирания адрес за кореспонденция, а в указания срок не са представени исканите документи и писмени обяснения, не е установено доставките да се именно от този доставчик. Съдът е приел, че в същото време от страна на проверяваното лице не са представени доказателства за транспортиране на материалите - фактури, товарителници, пътни листове, данни за транспортни средства, за лицата, извършили товаренето, разтоварването и превоза на стоките, къде са съхранявани стоките и т. н. Липсват счетоводни документи относно заприхождаването и изписването на стоките, не са представени доказателства относно кадровата и техническа обезпеченост за извършване на доставките, не са представени доказателства кога и на кои обекти са вложени строителните материали, не са представени и доказателства за предходни доставчици и за извършено разплащане. В нарушение на процесуалните правила съставът на първоинстанционния административен съд е разгледал делото и е пристъпил към постановяване на решение без да изпълни задължението си да отдели спорното от безспорното, респективно - да определи предмета на доказване. Съдът не е установил дали спорът между страните се свежда да реално осъществяване на доставките или при безспорност относно факта на тяхното извършване, спорът касае извършването им именно от "Бумеранг 33" ЕООД". Без да уточни предмета на спора и да даде указания по реда на чл. 171, ал. 4 АПК, във връзка с § 2 ДОПК, съдът е приел за недоказани факти и обстоятелства, които е приел за относими, едва в съдебното решение. Във връзка с обжалване на решението в тази част от мотивите, към касационната жалба са представени и приети от касационната инстанция писмени доказателства. Съдът, позовавайки се на практика на Съда на Европейския съюз е приел в мотивите на решението, че правните субекти не могат с измамна цел или с цел злоупотреба да се позовават на нормите на правото на Съюза /Решение от 3 март 2005 г. по дело Fini H, C-32/03, Recueil, стр. I -1599, точка 32, Решение по дело С-255/02 Halifax и др., точка 68 и Решение по обединени дела C-439/04 и C-440/04 Kittel и Recolta Recycling, точка 54/. Обсъжданата практика, както и решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 са обвързани с обективни предпоставки за наличие на измама или злоупотреба с право, каквито твърдения в случая не са налице от страна на административния орган, издал оспорения пред първоинстанционния съд акт. Отделно, видно от проведеното съдебно производството, същото е било спряно с определение от 31.05.2012 г. до приключване на производство пред Съда на Европейския съюз по преюдициално запитване отправено от български съдия по адм. д. № 342/11 г. по описа на Административен съд Велико Търново, които въпроси съдът по настоящото дело е приел, че са напълно съотносими със спорните въпроси по настоящото дело. По делото липсват данни кое е делото, образувано пред Съда на европейския съюз, липсват данни и за постановено решение. Делото е насрочено с разпореждане, написано на ръка, без производството да е възобновено със съответен съдебен акт и без прилагане или дори посочване на решение на СЕС и в проведено открито заседание на 9.10.2013 г., е приключило с даден ход по същество. В съдебното решение, липсват мотиви относно приключилото дело пред СЕС, дори не е посочен и номера на делото, заради което е било спряно настоящото производство за период от време почти година и половина, а е посочен само номера на делото, по което е било отправено преюдициалното запитване. След като производството е било спряно, поради отнесено преюдициално запитване от друг съд, по спор който според настоящия съд е бил идентичен с процесния, решаващият съд е бил длъжен да изложи мотиви, съобразявайки постановеното решение от СЕС. Такова произнасяне липсва, което обосновава самостоятелен извод за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По отношение на събраните по делото доказателства, липсва анализ на съдържащите се в тях данни и съответно, самостоятелни изводи на съда, свързани с предпоставките за признаване или отказ на данъчен кредит по ЗДДС. Неправилно съдът е приповторил основанията за отказ по РА, свързани с ненамиране доставчика на адреса и констатирани несъответствия и нередовности на представените към фактурите фискални бонове. В тази връзка следва да се съобрази, че получателят по доставки не може да бъде отговорен за нередовности в документите, изходящи от доставчика. Така констатираните от настоящата съдебна инстанция допуснати от съда нарушения на съдопроизводството са съществени и налагат отмяна на решението, но поради забрана за фактически установявания от касационната инстанция, съобразно разпоредбата на чл. 220 АПК, след отмяна на решението делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да отдели спорното от безспорното, да очертае предмета на спора, с оглед на който да определени доказателствената тежест и да даде указания на страните за ангажиране на доказателства. При новото разглеждане на делото, съдът може да назначи и съдебно-техническа експертиза, която с оглед установеното от съдебно-счетоводната експертиза счетоводно отчитане на стоки и услуги в счетоводството на жалбоподателя, да установи наличие на конкретните видове СМР, с вложени в тях материали и труд и при установеност на такива, съпоставими с предмета на процесните фактури, да съобрази практиката на Съда на Европейския съюз в постановени решения по съединени дела С-80/11 и С-142/11, С-18/13 и С-324/11, които са относими за случаите, при които е установен като наличен предметът на процесните фактури. По разноските следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,