Решение № 584 от 22.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7175/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Фарма-Сис ООД, ЕИК 124112749 със седалище гр. Пловдив против Решение 2219 от 07.03.2024 г., постановено по адм. дело 1994/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлен предявения от дружеството иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Българска агенция по безопасност на храните за заплащане на сумата от 609 524,47 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на обявяването за нищожен по съдебен ред (с Решение 1967 от 08.11.2022 г., постановено по адм. дело 1396/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив) на административен акт с изх. КВП-124/29.04.2022 г. на изпълнителния директор на БАБХ и изразяващи се в средната пазарна стойност на бракуваните и унищожени ветеринарномедицински продукти, описани в същия акт, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. Със същото съдебно решение Фарма-Сис ООД- гр. Пловдив е осъдено да заплати на Българска агенция по безопасност на храните разноски в размер на 26 700 лв.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК . Моли решението да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения иск със законните последици. Претендира разноски.

За съвместно разглеждане с касационната жалба е присъединена и предявената от Българска агенция по безопасност на храните частна жалба срещу Определение 3794 от 24.04.2024 г., постановено по същото адм. дело 1994/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което в производство по чл. 248 от ГПК е оставено без уважение искането на БАБХ за изменение на Решение 2219 от 07.03.2024 г. по дело по отношение на разноските. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение, моли същото да бъде отменено като неправилно и, вместо него, ВАС да постанови друго по същество, с което да уважи претенцията за присъждане на допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение до пълния им претендиран размер от 33 522,28 лв.

Редовно призован за съдебно заседание, касаторът, Фарма-Сис ООД гр. Пловдив, се представлява от адв. Атанасов, който поддържа касационната жалба, оспорва частната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение, съответно правилност на постановеното по чл.248 от ГПК определение за разноските по съображения, подробно развити в жалбата, в отговор на частната жалба и устно в хода по същество. Претендира присъждане на разноски и представя списък на сторените такива.

Ответникът, Българска агенция по безопасност на храните, той и частен жалбоподател, редовно призован, се представлява от адв. Русенова, която оспорва касационната жалба и поддържа предявената от доверителя си частна жалба, а по същество твърди правилност на атакуваното съдебно решение и неправилност на постановеното определение по чл.248 от ГПК по съображения, развити подробно в писмен отговор на касационната жалба и в частната жалба, както и устно в хода по същество.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност както на касационната, така и на частната жалби.

1. По предявената касационна жалба

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по искова молба на Фарма-Сис ООД- гр. Пловдив срещу Българска агенция по безопасност на храните, с която на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се претендира заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 609 524,47 лв., представляващи средната пазарна стойност на бракуваните и унищожени ветеринарномедицински продукти, вследствие на обявен за нищожен по съдебен ред административен акт с изх. КВП-124/29.04.2022 г. на изпълнителния директор на БАБХ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.

С обжалваното в настоящото производство съдебно решение, АС Пловдив е отхвърлил изцяло така предявения Фарма-Сис ООД срещу Българска агенция по безопасност на храните иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

За да постанови този правен резултат, Административен съд Пловдив, след обсъждане на събраните по делото доказателства, е стигнал до извода, за неоснователност на така предявения иск по следните съображения:

След проверка от органите на БАБХ, извършена в склад на едро на дружеството ищец ,находящ се в гр. Пловдив, е постановен административен акт изх. КВП-124/29.04.2022г., издаден от изпълнителния директор на Българска агенция за безопасност на храните, с който на дружеството ищец е наредено в срок до 13.05.2022г. да бракува и предаде за унищожаване по съответния ред ветеринарно-медицински продукти, открити в склада при проверката и подробно индивидуализирани по търговско наименование, произход, грамаж и вид опаковка, срок на годност и количества от 1 до 30 в самия административен акт.

Фарма СисООД-гр.Пловдив е обжалвало в срок този административен акт, по повод което е образувано адм.д. 1396/2022г. по описа на АС- Пловдив, приключило с влязло в сила съдебно решение 1967/08.11.2022г., с което акт/писмо с изх. КВП-124/29.04.2022 г. на изпълнителния директор на БАБХ е обявен за нищожен. Със свое определение 995/21.06.2022г. по висящото все още адм.д. 1396/2022г./АС- Пловдив съдът се е произнесъл по искането на дружеството- жалбоподател за спиране изпълнението на обжалвания административен акт, като е оставил това искане без разглеждане, позовавайки се на обстоятелството, че , доколкото актът не съдържа разпореждане по чл.60 от АПК и законът не му придава предварително изпълнение, жалбата срещу този акт има суспензивен ефект по смисъла на чл.166 от АПК.

При висящността на производството по адм.д. 1396/2022г./АС- Пловдив на 26.05.2022 г. и съгласно приемо-предавателен протокол от същата дата, ищецът е предал на превозвача Б И О С ООД описаните в оспореното пред Административен съд Пловдив писмо с изх. КВП-124/29.04.2022 г. на ИД на БАБХ, ВМП (л. 29-30), превозвачът ги е транспортирал и предал на ЕКОСЕЙФ ООД (л. 31-36), което дружество на 04.06.2022 г. е унищожило тези ВМП на площадка в град Девня, видно от приложено по делото удостоверение.

За установяване размера на претърпените от дружеството имуществени вреди, резултат от нищожния административен акт на изпълнителния директор на БАБХ, по делото е допусната и приета съдебно-счетоводна и оценъчна експертиза.

При така установената фактическа обстановка АС - Пловдив е приел, че оспорването на акта на изпълнителния директор на БАБХ е суспендирало влизането му в сила, както и изпълнението му. По отношение на този акт не е било разпоредено предварително изпълнение от издателя му, поради което административният съд е приел, че издаденият административен акт с изх. КВП-124/29.04.2022 г. на изпълнителния директор на БАБХ, с който е наредено на дружеството да предприеме мерки за бракуване и унищожаване по реда на чл. 318 от ЗВМД на ВМП, поставени под възбрана и отговорно пазене в обекта за търговия на едро, не е породило целеното от издателя му действие, включително и не е подлежало на изпълнение към датата на предприетите от ищеца действия за бракуване и унищожаване на ВМП- 26.05.2022г. В резултат на горното, макар и насочен към правната сфера на ищеца, административният акт не го е засегнал реално. Бракуването и унищожаването на ВМП, предмет на този акт, преди влизането му в сила, се явяват извършени от страна на неговия адресат без наличие на годно правно основание.

По горните съображения административният съд е приел, че твърдените от ищцовото дружество имуществени вреди, изразяващи се в се в средната пазарна стойност на бракуваните и унищожени ветеринарномедицински продукти, описани в акта на изпълнителния директор на БАБХ, дори да са настъпили, не са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с обявения за нищожен акт.

Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, макар и по частично различни от изложените в мотивите на съдебния акт съображения.

Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за наличието на касационни основания по чл. 203, т. 3 от АПК.

Не могат да бъдат споделени доводите на касационния жалбоподател, развити за първи път в касационната жалба, за това, че след като акт/ писмо изх. КВП-124/29.04.2022 г. е издадено от изпълнителния директор на БАБХ на основание чл.389 от ЗВМД / в относимата към релевантния момент редакция/ и този законов текст предвижда, че издадената от този административен орган по чл.389, ал.2 заповед подлежи на предварително изпълнение, то и процесното писмо, с което се разпорежда бракуване и унищожаване на ВМП в случаите по чл.318 от закона, доколкото е издадено от изпълнителния директор на БАБХ, също подлежи на предварително изпълнение, разпоредено с чл.389, ал.2,т.2 от ЗВМД.

Видно от разпоредбата на чл.389, ал.2,т.2 от ЗВМД, на предварително изпълнение по силата на закона подлежи само тази заповед, с която се налага мярката по чл.389, ал.1,т.2 временно спиране дейността на част или на целия обект до отстраняване на нарушенията, но не и на акт / независимо от издателя му/, с който се налага друга по вид и тежест мярка, каквато е мярката по чл.389, ал.3 от ЗВМД - разпореждане да се бракуват и унищожат ВМП в случаите по чл.318, ал.1 от същия закон. Законодателят определя с изрична разпоредба, която не може да се тълкува разширително, дали обжалването на един административен акт не спира изпълнението му, изхождайки от съдържанието на този акт и вида на наложените с него задължения , ПАМ или забрани, а не, изхождайки от това кой е издателят му.

Недопустимо за първи път с касационната жалба се навеждат нови фактически основания, от които се претендират вредите, което по същество съставлява разширяване и изменение на предмета на спора. Навеждат се твърдения за упражнен от страна на служители на ответника нерегламентиран натиск върху ищеца за скоростно бракуване и унищожаване на процесните ВМП чрез нови фактически проверки и заплахи за предприемане на други репресивни действия по време на висящността на спора по адм.д. 1396/2022г./АС-Пловдив. Подобно изменение на иска може да се направи само в първоинстанционното производство по реда и при условията на чл.214 от ГПК, но не и за първи път с касационната жалба, доколкото касационната инстанция не е съд по фактите, а по правото.

Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение споделя развитите от АС Пловдив в мотивите на съдебния му акт доводи за неоснователност на исковата претенция поради липсата на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между твърдените вреди и обявения за нищожен административен акт, които не намира за необходимо да приповтаря и към които препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК.

Безспорно установено по делото е, че не са налице всички елементи от фактическият състав на отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани и юридически лица по смисъла чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което правилно първоинстанционният съд е отхвърлил иска като неоснователен.

Съдът правилно е посочил, че доколкото реалното бракуване и унищожаване на ВМП е сторено по инициатива на ищцовото дружество, въпреки суспензивният ефект на подадената срещу акта на изпълнителния директор на БАБХ жалба, то бракуването и унищожаването на ВМП, което ищцовото дружество преценява като настъпила за него имуществена вреда, не е в пряка причинно-следствена връзка с обявения за нищожен административен акт. По делото безспорно е установено, че спрямо процесния акт не е било допуснато предварително изпълнение по надлежния ред, както и че същият не е подлежал на незабавно изпълнение по силата на нормативен акт, поради което бракуването и унищожаването на ВМП се дължи на съзнателния избор на ищцовото дружество да стори това . Евентуалните вреди за ищеца са възникнали единствено и само от неговото собствено поведение основание за отхвърляне на претенцията му за обезщетение на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ.

Съдът споделя развитите от ответника доводи за неустановяване и на реалното настъпване на претендираните вреди, тъй като липсват доказателства за това, че бракуваните и унищожени ВМП са притежание на ищцовото дружество, а не се намират в склада на едро по договор за консигнация с други търговци.

По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

2. По предявената частна жалба

С обжалваното определение АС - Пловдив в производство по чл. 248 от ГПК е оставил без уважение искането на БАБХ за изменение на Решение 2219 от 07.03.2024 г., постановено по същото дело по отношение на разноските.

За да стигне до този правен извод, съдът е изложил мотиви във връзка с основателността на възприетото възражение на ищеца за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение и е приел, че предвид не голяма фактическа и правна сложност на делото и дадените отговори в решението на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер е неоснователно, тъй като присъдените разноски са съобразени както с Наредба 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, така и с претендираните разноски от ищеца.

Правният извод на АС - Пловдив за неоснователност на искането на БАБХ за изменение на решението в частта за разноски е правилен и обоснован. Настоящият състав на ВАС,трето отделение споделя изцяло развитите от съда в атакуваното определение за разноски правни съображения, които не намира за необходимо да приповтаря и към които препраща като мотиви на настоящия си съдебен акт в тази му част.

При този изход на спора искането за присъждане на разноски, направено от касационния жалбоподател е неоснователно. От страна на ответника, макар да са представени списък на разноски, фактура и платежни документи, по делото не е представен договор за правна помощ и съдействие, от който да е виден размерът на договорените разноски, поради което такива не следва да се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение