Решение № 4525 от 28.4.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2014 2020 г. срещу Решение 1019 от 14.10.2022 г. на Административен съд София - област по адм. дело 830/2022 г. С обжалваното решение съдът е отменил Решение за определяне на финансова корекция BG05M9OP001-1.023-0076/24 от 18.07.2022 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси (ОПРЧР) 2014 2020 г., с което на Адвокатско дружество Петранов, Недков и партньори, е определена финансова корекция в размер на 100 процента от допустимите разходи, за нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 7 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), за нередност квалифицирана по т. 6 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата). Касационният жалбоподател ръководителят на Управляващия орган на ОПРЧР 2014 2020 г., счита решението за недопустимо, алтернативно неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Твърди, че съдебното решение е недопустимо, тъй като за дружеството липсва правен интерес от оспорване на процесния административен акт. С обжалваното решение се определя, а не се извършва финансова корекция (ФК) и към момента на издаване на акта няма допустими и верифицирани разходи, които да се засегнат от нарушението. Предвид това, че към този момент няма верифицирани средства по договора, изпълнението на договора е приключило във времето, не се извършва финансова корекция по чл. 75 ЗУСЕФСУ. Сочи, че първоинстанционният съд не е определил правилно предмета на обжалвания административен акт, като е приел, че това е акт, издаден в производство по верификация, а не е акт за определяне на ФК. Излага подробно фактите по делото, като счита, че са налице доказателства, установяващи неизпълнение на заложените индикатори по програмата. Правилно е определен и размерът на ФК. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е обосновал извод за нарушение на чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ, тъй като от съдържанието на решението за верификация от 30.05.2022 г. е видно, че бенефициерът е уведомен за установената нередност, като му е предоставен срок за възражение. В съдебното решение не са обсъдени всички доказателства по делото и последното е постановено при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на чл. 171 АПК. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира разноски за двете съдебни инстанции съгласно представен списък. Касаторът се представлява от държавен експерт с юридическо образование Д. Динев. Ответникът по касационната жалба Адвокатско дружество Петранов, Недков и партньори, счита същата за неоснователна. Прави искане съдът да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски за внесени държавни такси. Ответникът се представлява от адв. О. Недков и адв. С. Петранов. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. От представените в първоинстанционното производство доказателства се установява следното: На 15.05.2018 г. между УО на ОПРЧР 2014 2020 г. и Адвокатско дружество "Петранов, Недков и партньори" е сключен Административен договор BG05M9OP001-1.023-0076-C01 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 331 320.00 лева, по проект Предприемачеството религията на 21-ви век. От публично достъпната информация на интернет адрес: https://2020.eufunds.bg/bg/0/0/Project/BasicData?contractId=CiaUuSSGNIXiEvyLIbIojg%3D%3D&isHistoric=False се установява, че: основните дейности по договора са информиране и мотивиране за развитие на самостоятелна стопанска дейност и предприемачество; предоставяне на обучение с основни модули, свързани с развитието на предприемачески, управленски и бизнес знания и умения за разработване на бизнес идеи и бизнес планове за управление на самостоятелен бизнес; предоставяне на консултантски услуги за подготовка на самостоятелна стопанска дейност и дейности за подкрепа на развитие на бизнеса. Заложени са следните индикатори: заети участници 60 броя; участници в самостоятелна заетост при напускане на операцията 60 броя и безработни и неактивни участници - 180 броя. Срокът за изпълнение е 18 месеца, считано от 1.07.2018 г. до 01.01.2020 г. На 05.08.2019 г., с Решение за прекратяване на административен договор BG05M9OP001-1.023-0076/3 на ръководителя на УО на ОПРЧР 2014 2020 г. е прекратен административният договор от 15.05.2018 г. С Решение 389 от 13.01.2021 г. на Върховния административен съд по адм. д. 9561/2020 г. е оставено в сила Решение 719 от 17.07.2020 г. по адм. д. 1142/2019 г. на АССО, с което е отменено Решение за прекратяване на административен договор BG05M9OP001-1.023-0076/3 от 05.08.2019 г. на ръководителя на УО на ОПРЧР 2014 2020 г. На 22.03.2022 г. ръководителят на УО на ОПРЧР 2014 2020 г. изпраща писмо до бенефициера на тема: Напредък по проекта и искане за окончателно плащане. На 29.03.2022 г. в отговор, бенефициерът разяснява фактите по случая във връзка с прекратения административен договор, обстоятелството, че срокът за изпълнение на дейностите е изтекъл на 01.01.2020 г., преди датата на постановяване на окончателното съдебно решение, с което прекратяването на договора е отменено и уточнява, че е изпълнявал добросъвестно предвидените дейности до момента на отмененото решение за прекратяване на административен договор, а именно до 05.08.2019 г., поради което представя отчет и искане за плащане за дейностите, извършени до 05.08.2019 г. На 30.05.2022 г. е постановено Решение BG05M9OP001-1.023-0076/22 на ръководителя на УО на ОПРЧР 2014 2020 г., с което е отказано верифицирането на разходи по Искане за плащане 2 от 29.03.2022 г. в размер на 266 742,00 лева. Със същото решение, на основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, бенефициерът е уведомен за стартирала процедура по определяне на финансова корекция за нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, представляваща нередност по т. 6 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата, като на бенефициера е даден срок от 14 дни за представяне на възражение. По делото не се спори, че отказът за верификация е влязъл в сила. Адвокатско дружество "Петранов, Недков и партньори" не представя възражение. На 18.07.2022 г. е издадено Решение за определяне на финансова корекция BG05M9OP001-1.023-0076/24 на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси (ОПРЧР) 2014 2020 г., с което на Адвокатско дружество Петранов, Недков и партньори, е определена финансова корекция в размер на 100 процента от допустимите разходи, за нарушение на чл. 70, ал.1, т. 7 ЗУСЕФСУ, за нередност по т. 6 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата. В хода на съдебното производство органът представя Заповед РД-03-2 от 01.12.2020 г., изменена със Заповед РД-03-7 от 20.04.2021 г. на министъра на труда и социалната политика за определяне на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2014 2020 г. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които водят и до нарушение на материалния закон. Съдът намира за неоснователно възражението на административния орган за липса на правен интерес от обжалване, тъй като изрично в диспозитива на оспореното решение е посочено, че се определя финансова корекция в размер на 100 процента от предвидените разходи. Приема, че не е спазена процедурата по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ и бенефициерът не е уведомен за установената нередност, съответно не е представил възражения поради което обосновава извод за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд приема, че е налице и материална незаконосъобразност на акта, тъй като никъде в оспореното решение не е квалифицирана нередността, въз основа на която е започнало производството. Искането за плащане/ и то частично/ от жалбоподателя не би могло да се квалифицира като нередност. От друга страна органът не е съобразил известното и на него обстоятелство, че по проекта не са налице разходвани средства, въз основа на които да се определи финансова корекция. Действително, извършването на определената финансова корекция е по реда на чл. 75 ЗУСЕФСУ, но наличието на оспореното решение в правния мир, би възпрепятствало реализирането на последващи права на жалбоподателя. Въз основа на горното прави извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го отменя. Решението е правилно. В съответствие с чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ финансовата корекция се определя по основание и по размер. Националният законодател е дефинирал лимитативно основанията за определяне на финансова корекция в чл. 70, ал. 1 ЗУСЕФСУ. В случая, с обжалвания административен акт, на основание чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, на Адвокатско дружество "Петранов, Недков и партньори" е определена финансова корекция. В закона изрично е предвидено, че решението за определяне на финансова корекция може да се оспорва пред съд по реда на АПК. Безспорно е, че адресат на обжалвания административен акт е Адвокатско дружество "Петранов, Недков и партньори", поради което доводите на касатора за наличие на предпоставките за недопустимост на съдебното производство, на основание чл. 159, т. 4 АПК, не намират опора в приложимия материален закон. Обстоятелството дали ще се извърши или не финансовата корекция по реда на чл. 75 ЗУСЕФСУ е свързано с възможността за изпълнение на вече определената финансова корекция и е неотносимо към допустимостта на жалбата срещу акта, с който се определя финансовата корекция и който акт, изрично е определен от законодателя като подлежащ на съдебно оспорване. Въпросът, дали към датата на издаване на решението за определяне на финансова корекция има допустими и верифицирани разходи, е относим към материалната законосъобразност на акта и съответствието му с целта на закона. По изложените съображения, доводите на касатора за недопустимост на обжалвания съдебен акт са неоснователни. Твърдението на касатора, че първоинстанционният съд не е определил правилно предмета на делото, се опровергава от мотивите на обжалваното съдебно решение. Действително, съдът е коментирал обстоятелството, че в обжалвания административен акт е посочено Искане за плащане 3 (което е обективен факт), направил е разграничение между процедурите по определяне на финансова корекция и верификация, но ясно е посочил, че въз основа на правната квалификация на акта и фактическите основания, послужили за издаването му, с него е определена финансова корекция и правните изводи на съда са именно в тази насока. Действително, както сочи касаторът, от представените по делото доказателства се установява, че процедурата по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ е спазена и изводите на първоинстанционния съд за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на акта са неправилни. Видно от съдържанието на Решение BG05M9OP001-1.023-0076/22 от 30.05.2022 г. на ръководителя на УО на ОПРЧР 2014 2020 г., на основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, бенефициерът е уведомен за стартиралата процедура по определяне на финансова корекция за нарушение на чл. 70, ал.1, т. 7 ЗУСЕФСУ, представляваща нередност по т. 6 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата, като му е предоставена възможност за депозиране на възражение. Неправилните изводи на съда в тази насока, не се отразяват на правилността на крайния му извод за незаконосъобразност на акта, тъй като е изложил и доводи по същество, свързани с материалната законосъобразност на акта и съответствието му с целта на закона. С разпоредителната част на обжалвания административен акт, се определя финансова корекция в размер на 100 (сто) на сто спрямо засегнатите от нарушението допустими разходи. Безспорно е, а и това се установява от представените по делото доказателства, че по искането за окончателно плащане е налице влязъл в сила отказ за верификация, който не е обжалван и към датата на издаване на обжалвания административен акт, е влязъл в сила. Както твърди и касаторът, към датата на издаване на акта няма допустими и верифицирани разходи. Финансовата корекция като административна мярка има за цел да възстанови фактическото положение отпреди нарушението, като върне в бюджета на общността размера на средствата от ЕСИФ, който е неправомерно разходван. В случая тази цел няма как да бъде постигната, тъй като такива средства няма, поради което правилно първоинстанционният съд е отменил обжалвания административен акт. Органът приема, че в случая е налице хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ неизпълнение на одобрените индикатори: Законодателят не е дал легална дефиниция на понятието "индикатори", поради това и в съответствие с разпоредбите на чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 и 2 от Указ 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове (Указ 883) съдът приема, че съдържанието на понятието "индикатор" е това на общоупотребимия български език. Съгласно Български тълковен речник, София, Наука и изкуство, 2008, с. 326 "индикатор" е измервателен уред, устройство или някакво вещество, които установяват, определят, измерват, показват наличието и количеството, интензивността на нещо. В контекста на предмета на делото това значи, че индикаторът е нещо, което или чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект. В случая обаче, административният договор е прекратен от административния орган, като това прекратяване е отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт на 13.01.2021 г., повече от година след изтичане на срока за изпълнение на договора, който е изтекъл на 30.01.2020 г. При тази фактическа обстановка, обективно няма как да бъдат изпълнени от бенефициера одобрените индикатори по проекта, но административният орган не може да черпи права от собственото си противоправно поведение. По изложените съображения доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е приел за незаконосъобразен оспорения акт, поради което решението му като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК на ответника се дължат разноски, но последният претендира единствено платените държавни такси. Ответникът е платил държавна такса само в първоинстанционното производство, като по искането му надлежно се е произнесъл първоинстанционният съд. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд