Решение № 13038 от 3.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11979/2014 г.

Решение № 13038 от 3.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11979/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Столична срещу решение № 4330 от 26.06.2014 г. по адм. дело № 1614/2014 г. по описа на Административния съд - София град, с което е отменено негово решение № Е 47-0364/2011 от 23.10.2013 г., потвърдено с решение № 651 от 30.12.2013 г. на директора на Агенция "Митници", с което на "Ефиб" ООД е определен дължим акциз на основание чл. 107ж, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) и Митница Столична е осъдена да заплати на "Ефиб" ООД, разноски по делото в размер на 250 лв. Касаторът твърди, че решението е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че административното наказание, респективно липсата на такова, не изключва заплащането на митни сборове, респективно на друг вид косвен данък, тъй като административното производство и административнонаказателното производство са на различно основание и имат за цел събирането на различни публични държавни вземания. В тази насока се позовава на практиката на Върховния административен съд по адм. дело 6506/2006 г., адм. дело № 6890/2009 г. и адм. дело № 10162/2009 г. Иска решението да бъде отменено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Ефиб" ООД е взел становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, посочени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил по жалба на "Ефиб" ООД решение № Е 47-0364/2011 от 23.10.2013 г., потвърдено с решение № 651 от 30.12.2013 г. на директора на Агенция "Митници", с което на "Ефиб" ООД е определен дължим акциз за стока: 285.65 литра при 15 р С дизелово гориво в размер на 184.24 лв. на основание чл. 107ж, ал. 2 ЗАДС и е осъдил Митница Столична да заплати на "Ефиб" ООД, разноски по делото в размер на 250 лв. В мотивите си съдът е приел, че определянето на акциз на основание чл. 107ж ЗАДС е необходимо стоките да са предмет на нарушение и тъй като наказателното постановление № 715 от 17.10.2011 г. е отменено с решение № 92 от 22.03.2013 г., постановено по анд № 60/2012 г. по описа на Районния съд - Самоков, което е оставено в сила с решение № 810 от 25.07.2013 г., постановено по канд № 558/2013 г. по описа на Административния съд - София област, първоинстанционният съд е приел, че към датата на издаване на решението на административния орган, стоката - 285.65 литра при 15 р С дизелово гориво, не е била предмет на нарушение. Поради изложеното няма основание за определяне на акциз на основание чл. 107ж, ал. 1 и ал. 2 ЗАДС. Решението е правилно, но по мотиви, различни от изложените от първоинстанционния съд. Настоящият касационен състав не споделя извода на административния съд, че разпоредбата на чл. 107ж от ЗАДС е приложима единствено при образувано административно-наказателно производство. Нормата изисква начисления акциз върху стоките да са предмет на нарушение по този закон. Нарушението, описано в процесния акт, е оспорено като извършено от жалбоподателя с конкретни аргументи в жалбата до административния съд, и в тежест на административния орган е било доказването на извършването му. В конкретния случай никакви доказателства освен оспорения АУАН и отмененото Наказателно постановление не са представени пред съда. При липсата на безпорно доказано нарушение незаконосъобразно е бил определен дължим акциз с атакуваното Решение на Началника на Митница Столична. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е валидно допустимо и правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,