Решение № 11300 от 17.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 656/2012 г.

Решение № 11300 от 17.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 656/2012 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Пейо Иванов Бъчваров, против Решение № 614/29.11.2011 г., постановено по адм. дело № 492/2011 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Заповед № 36/10.05.2011 г. на кмета на Община - Септември. С процесната заповед е одобрено изменението на ПУП - ПРЗ за УПИ V-544, XX-543, XXI-546, XIII-542, XIV-542, XIX-539 и III - Цех за млекопреработка в кв. 46 по плана на с. Карабунар, с който е предвидено да се промени регулацията на УПИ V-544, XX-543, XXI-546, XIII-542, XIV-542, като УПИ V-544, XX-543, XXI-546 и част от УПИ XIII-542 и УПИ XIV-542 са слети в УПИ V 543, 544, 546 за производствени и складови нужди в устройствена зона "Пп". В новообособения УПИ V-543, 544, 546 за производствени и складови нужди и в съседните УПИ XIX-539 и III - Цех за млекопреработка е предвидена нискоетажна свързана застройка, съгласно представения чертеж. Излагат се доводи за неправилност, необоснованост и съществени процесуални нарушения на обжалваното решение. Ответниците по касационната жалба - Боряна Иванова Телбизова и Трайка Иванова Телбизова, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално е допустима. Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: За да постанови горепосочения правен резултат и обоснове законосъобразност на оспорената заповед, първоинстанционният съд е обсъдил направените в хода на процеса възражения, осъществил е пълен и точен анализ на приобщените по делото доказателства и в съответствие с относимите по спора правни норми, е извел подробни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Обосновано съдът е приел, че съгласно представените по делото доказателства, включително и от назначената и неоспорена съдебно-техническа експертиза, процесната заповед не отговаря на изискванията за форма, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК - липсват фактически и правни основания за издаването й. Посочени като правно основание в административния акт са чл. 134, ал. 1, т. 1, чл. 134, ал. 6 и чл. 15, ал. 3 ЗУТ и същевременно липсват мотиви в тази насока. Такива не са изложени и в административната преписка. При издаване на процесната заповед административния орган не е посочил и обстоятелствата, от които е видна съществена промяна в обществено-икономическите и устройствените условия, при които е бил съставен планът. Правилно първоинстанционният съд е установил, че не са били изпълнени указанията на Общинския експертния съвет за съгласуване на изменението със съответните ведомства - РИОКОЗ /сега РЗИ/, тъй като се предвижда осъществяване на дейност - складова и се променя предназначението на имота. Тези нарушения на административнопроизводствените правила, по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК са съществени и са достатъчно основание за отмяна на акта. Освен това е установено противоречие в документите съпътстващи издаването на оспорения акт - каквото е становището на главния архитект. Не са били спазени и санитарно-хигиенните изисквания за задължителни минимални разстояния, нарушена е хигиенно-защитена зона за обект - производство на млечни продукти и складова дейност, като с изменението не са предвидени задължителните 50 м разстояние. Неоснователно е твърдението на касатора за нарушения на материалния закон. С оглед изложеното, касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение не са налице, същото не е издадено при наличието на съществени процесуални нарушения, правилно е и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК предл. първо, Върховният административен съд, второ отделение,