Решение № 13194 от 5.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7633/2016 г.

Решение № 13194 от 5.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7633/2016 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. М. П. против постановено в хипотезата на чл. 226 АПК решение № 651 от 23.03.2016 г. по адм. дело № 1216/2012 г. по описа на Административен съд (АС) - В., с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на задължения по декларация № МД-АУ-521/26.10.2010 г. на орган по приходите при Дирекция "Местни данъци" към община В., мълчаливо потвърден при условията на чл. 156, ал. 4 ДОПК от ръководителя на звеното за местни приходи в общината. По поддържаните оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му и присъждане на разноски. Противно на изводите на съда, оспорващият твърди, че е извършил редовно плащане на отразените в АУЗД задължения, позовавайки се на издадения му от служител в компетентната общинска администрация платежен документ, за който счита, че следва да се кредитира като официален удостоверителен такъв. Сочи, че недобросъвестността на приелия плащане общински служител не може да се вмени във вина на данъчнозадълженото лице. Ответникът - директорът на Дирекция "Местни данъци" към община В., оспорва жалбата. С отричащи основателността й доводи моли съдебното решение да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдебното решение не страда от пороци и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери правилността на обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК и съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения: За да постанови обективирания в обжалваното решение резултат административният съд е формирал извод за законосъобразност на атакувания АУЗД, приемайки, че от представените по делото доказателства не се установява валидно плащане на данъчните задължения за недвижими имоти и превозни средства, предмет на волеизявлението на органа по приходите. Обосновал е заключение, че приложената от жалбоподателя бележка "за платени данъци за 2010 г." не е издадена от длъжностно лице в кръга на правомощията му, поради което няма качеството на официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. Преценил е, че въз основа на влязлата в сила присъда по наказателно производство срещу длъжностното лице, въвело в заблуждение жалбоподателя с действията си по приемане на заплатената от него в сградата на общината сума и издаване за нея на процесната бележка, за пострадалото лице възниква право на обезвреда по гражданскоправен ред. Решението е правилно. Касационната проверка констатира липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждане на спора от първата инстанция. Съдът е ценил всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, формирал е изводи по доказателствения материал и по релевираните в жалбата съображения, обсъдил е фактите от значение за правилното разрешаване на правния спор. Преценката му относно сочената от жалбоподателя като годно доказателство за погасяване на вменените му с АУЗД задължения бележка, кореспондира на процесуалния закон. Обжалваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. В съответствие с точно установените фактически обстоятелства и релевантната правна уредба съдът е направил верен извод за законосъобразност на АУЗД. Спорът по делото се концентрира върху въпроса за дължимостта на начислените с акта местни данъчни задължения във връзка с твърдението на оспорващия за погасяването им чрез надлежно заплащане. Разпоредбата на чл. 2 ЗМДТ изрично определя начина и мястото на изпълнение на задълженията - "в брой в касите на общинската администрация" или "безкасово по съответната сметка". Доказването на извършено плащане в първата хипотеза се извършва с нарочен документ, издаден от длъжностното лице, изрично оправомощено да приема плащане на касата. В този смисъл доказателство за платени данъци в брой може да бъде само издадена от касиера на общината приходна квитанция. Плащане не по законоустановения ред и на некомпетентно да го приеме длъжностно лице, както е в случая, не поражда последици, респ. - не може да бъде зачетено като валидно изпълнение на задължението. По делото е установено, че касаторът е заплатил сума за дължим данък в брой на служител в община В., за което му е издадена бележка "за платени данъци за 2010 г." относно ДПС за лек автомобил, марка БМВ, рег. № В3582РМ, на която е поставен печат № 0132, заведен на името на общинския служител В. К. К., заемащ длъжност - старши инспектор "ревизии, проверки и контрол" в отдел "Събиране, обезпечаване, ревизии и контрол" на дирекция "Местни данъци" в община В.. Законосъобразен е изводът на съда, че този документ не представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, съответно - не притежава материална доказателствена сила. Документът не е издаден в кръга на службата на подписалото и подпечаталото го длъжностно лице, нито по установените форма и ред. Бележката, на която се позовава касаторът, изхожда от общински служител, комуто не е предоставена компетентност да приема плащане на данък и да издава за това удостоверителен документ, поради което същата не съставлява доказателство за извършените от него и пред него действия, нито установява редовно плащане на дължимия данък. Липсват доказателства платената от касатора сума да е постъпила в касата на общината, което означава, че данъчното задължение не е изпълнено и правомерно е включено в обхвата на АУЗД. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че по смисъла на чл. 2, пр. 1 ЗМДТ надлежно би било всяко плащане в брой, извършено в сградата, помещаваща съответната приходна администрация на общината, на всеки общински служител, заявил готовност да го приеме. Противно на защитната теза на оспорващия, плащането на публичните задължения е валидно само когато е извършено на касиер (т. е. на изрично овластеното за приемането му длъжностно лице от администрацията) и се удостоверява чрез издадения от него платежен документ. Авторът на процесната бележка не е компетентен да приема плащане на данъците, нито да издава удостоверяващи плащането документи, като субективните възприятия на данъчно задълженото лице относно приелото в случая плащане длъжностно лице са непротивопоставими в настоящото производство. Оплакванията на жалбоподателя, свързани с нарушение на принципа на добросъвестност и правото на добра администрация по повод престъпното поведение на конкретен общински служител, са споделими, но не могат да обусловят извод за незаконосъобразност на атакувания АУЗД, с който в тежест на касатора са установени дължими за внасяне суми за местни налози. Извън предмета на спора следва да се отбележи, че В. П. разполага с възможността да търси обезщетение по общия ред за нанесените му от виновното длъжностно лице вреди. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което проверяваното решение следва да бъде оставено в сила. Изходът на спора предпоставя извод за неоснователност на претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение