Решение № 13058 от 3.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8049/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на И. А. П., от гр. Русе против решение 2132 / 09.07.2024 г. по адм. дело 356 / 2024 г. на Административен съд Русе. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 69б, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИ Русе изразява становище за неоснователност на същата и моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Представя писмен отговор. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 АПК е неоснователна. С решение 2132 / 09.07.2024 г. по адм. дело 356 / 2024 г. Административен съд Русе е отхвърлил жалбата на И. А. П., от гр. Русе срещу решение 2153-17-28/19.03.2024 г. на директора на ТП на НОИ Русе. Приел е, че актовете на пенсионните органи не страдат от пороците по чл.146 АПК. Решението е правилно. Предвид разминаването в данните досежно осигурителния стаж на жалбоподателя и многобройните удостоверения обр.УП-3 от осигурителя ВиК ООД, гр. Русе, част от които анулирани, контролните органи на ТП на НОИ Русе са извършили проверка на основание чл.108, ал.1 КСО съгласно заповед ЗР-5-17-01381117/19.06.2023 г. на директора на ТП на НОИ, чийто обхват е включвал установяването на осигурителния стаж на И. А. П. за периода 1980 г. 1996 г.; достоверността на издадените му удостоверения за осигурителен стаж обр. УП-3 с К-251 / 24.01.2022 г. и К-1350-2/10.05.2023 г.; категорията труд при която е бил полаган труда, съгласно разчетно-платежните ведомости. С писмо изх. 2113-17105/13/22.08.2023 г. старши инспектор по осигуряването е изпратил уведомление до управителя на ВиК ООД, гр. Русе за уточняване на останалите неизяснени в хода на проверката въпроси, касаещи осигурителния стаж на лицето, детайлизирани по периоди. Наложила се е втора проверка за периода декември 1990 г. септември 1991 г., която е приключила с констативен протокол КП-5-17-01463034/17.11.2023 г. и която е установила, че за същия период И. П. фигурира в звено Русе-водопровод на длъжността водопроводчик-тракторист. Описът на осигурителният стаж сочи, че към 10.01.2024 г. жалбоподателят е имал 41 години, 03 месеца и 03 дни действителен стаж, от които при условията на втора категория труд 09 години, 07 месеца и 00 дни, а при условията на трета категория труд 31 години, 08 месеца и 03 дни. Спорът между страните е дали към датата на подаване на заявлението за отпускане на ЛПОСВ са налице условията този вид пенсия да бъде отпусната на И. П. и в частност, дали същият има 15 години осигурителен стаж при условията на втора категория труд по смисъла на чл. 69б, ал. 2 от КСО. Жалбоподателят твърди, че този стаж е наличен, защото е полагал труд като машинист на ескаватор през целия период на работа във ВиК ООД, гр. Русе и е налице грешно отразяване на длъжността в различните периоди. Органите на НОИ опровергават тези твърдения, позовавайки се на приобщените писмени доказателства и извършените проверки при осигурителя и посочват, че доказан при условията на втора категория труд е само осигурителен стаж от 09г.; 07м.; 00д. Съгласно т. 26 от ПКТП (отм.) за да се признае от втора категория, трудът е необходимо да е полаган на длъжността машинист на всички видове строителни и пътни машини. Такива данни освен за признатия от органите на НОИ осигурителен стаж липсват. Съгласно чл. 104, ал. 10 от КСО категорията труд, както и дейността по чл.69 и 69а КСО не могат да се доказват със свидетелски показания. За установяване на условията на труд и на заеманата длъжност не се допускат свидетелски показания, когато не са представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, и по време на полагането му. Съдът обосновано е отбелязал, че работодателят/осигурителят е имал възможност да прецени кога П. действително е полагал втора категория труд поради факта, че в т. 4 на УП-3 К-2871 -1/11.09.2023 г. за периода 01.01.1998 г. 15.12.1998 г. изрично е посочено, че същият е машинист на ескаватор, а в т. 7 за периода 01.03.1992 г. 26.02.1996 г. изрично е посочено, че същият е машинист Б Х 25, т.е. машинист на багер хидравличен, като и двете длъжности попадат сред изброените в т. 26 от ПКТП (отм.). Правилно административният съд е отказал да цени приобщените в нарушение на чл.104, ал.10 КСО свидетелски показания. Същите освен с фрагментарност се отличават и с липса на достоверност в отделни свои части. Съгласно чл. 69б, ал. 2 от КСО лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: 1. навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; 2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените. От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът законосъобразно и обосновано е приел, че И. П. не е доказал наличието на 15 г. осигурителен стаж за втора категория труд и не е придобил правото на ЛПОСВ по реда на чл.69б КСО. Не са налице и материалноправните основания по чл. 68 КСО. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение