Решение № 9546 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13914/2019 г.

Решение № 9546 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13914/2019 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Агенция "Митници", чрез процесуалния му представител юрисконсулт Г. Георгиева, против решение № 649 от 20.09.2019 г., постановено по адм. дело № 93/2019 г. на Административен съд – Хасково, с което е отменена негова заповед № 2189/07.01.2019 г., с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и във вр. с чл. 10, ал. 1, изр. второ от Закона за митниците (ЗМ) е прекратено служебното правоотношение с К. Славов за длъжността " митнически инспектор" в Митница Бургас, ранг V младши. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага доводи, че оспорената заповед е издадена при действието на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗМ в приложимата й редакция към този момент и при наличие на фактически и правни основания за прекратяване на служебното правоотношение със служителя поради обективна невъзможност да изпълнява служебните си функции по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Иска се да се отмени обжалваното решение и се реши спора по същество като се потвърди оспорената заповед на директора на Агенция "Митници". Претендира се присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – К. Славов, чрез пълномощника си адв. Йорданова, изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. По съображения, развити в писмения отговор, счита, че обжалваното решение следва да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Съдът е установил точно фактическите обстоятелства по делото и е достигнал до обоснован краен извод за материална незаконосъобразност на обжалваната заповед. К. Славов е заемал длъжността " митнически инспектор", с ранг V младши, като с постановление от 14.12.2015 г. е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 2/2015 г. по описа на С БОП за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2 във вр. с ал. 2 от Наказателния кодекс /НК/ за подробно описаните деяния, като му е определена мярка за неотклонение "парична гаранция от 5 000 лева. Със заповед № 391 от 11.01.2016 г. на директора на Агенция "Митници", поради съкращаване на длъжността и на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл е било прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя. Заповедта е отменена с решение № 212 от 19.10.2016 г., постановено по адм. дело № 71/2016 на АС-Хасково, влязло в законна сила. При възстановяването на работа е декларирал, че е подсъдим за умишлено престъпление от общ характер. На 07.01.2019 г. директорът на Агенция "Митници" е издал оспорената заповед № 2189/07.01.2019 г., с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, във вр. с чл. 10, ал. 1, изр. второ от ЗМ е прекратено служебното правоотношение с държавния служител, считано от 08.01.2019 г. - прекратяване на служебното правоотношение без предизвестие, поради наличие на обективна невъзможност държавния служител да изпълнява служебните си задължения, извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. При тези фактически установявания, съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната форма, но в нарушение на административно производствените правила поради липса на мотиви и в противоречие с материалния закон. Съдът е посочил, че в случаите по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл следва да се посочат фактическите обстоятелства, обосноваващи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения, както изисква чл. 108, ал. 1, изр. второ от ЗДСл за фактическо мотивиране на заповедта. В оспорената заповед като фактическо обстоятелство е посочено привличането на служителя като подсъдим за умишлено престъпление от общ характер, което не изпълнява това изискване - липсва описание по какъв начин това обстоятелство обуславя обективната й невъзможност да изпълнява служебните си задължения, което е съществено нарушение на административно производствените правила, както и затруднява съдебния контрол. На следващо място съдът е приел, че обжалваната заповед противоречи на материалния закон. В тази насока е изложил съображения, че настъпилата законодателна промяна с изменението на чл. 10, ал. 1, изр. второ от ЗМ с въвеждане на ново специфично изискване за заемане на длъжност, изпълнявана от митнически орган, сама по себе си не може до доведе до прекратяване на служебното правоотношение на лицето по реда и на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, като не води до обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, т. е. не е изпълнен фактическия състав на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. По тези съображения е прието, че оспорената заповед е и материално незаконосъобразна и решаващият съд я е отменил. Върховният административен съд, в настоящия състав на Пето отделение намира, че решението е правилно, при следните съображения: Изложените от първоинстанционният съд мотиви по отношение материалната незаконосъобразност на оспорения административен акт са в унисон с приетото от Конституционния съд в решение № 7 от 17.09.2019 по конст. дело № 7/2019 г., с което разпоредбата на чл. 10, ал. 1, изр. второ от ЗМ е обявена за противоконституционна. Съгласно решение № 3/2020 г. по конст. дело № 5/2019 г. Конституционният съд е приел, че: "Въпросът за конституционността на приложимия по висящото дело закон, независимо от модела на конституционно правосъдие, винаги има преюдициален характер – такъв въпрос не би имало мотив да се поставя и решава, ако отговорът на същия няма да има ефект за разрешаването на правния спор, по повод на който е сезиран Конституционният съд – това противоречи преди всичко на здравия разум, на процесуалната икономия и, което е по-съществено, на смисъла и предназначението на конституционното правосъдие да осигури върховенството на Конституцията. " С оглед цитираното правно разрешение, следва да се приеме, че правилно по висящия и понастоящем правен спор при решаване на спора за материална законосъобразност на оспорената заповед съдът следва да се съобрази решение № 7 от 17.09.2019 г. по конст. дело № 7/2019 г. на Конституционния съд. С влизане в сила на решението на Конституционния съд, с което е обявена за противоконституционна нормата на чл. 10, ал. 1, изр. 2-ро ЗМ, е налице ново правно положение, което не допуска възможността за в бъдеще жалбоподателката да продължава да търпи последиците от действието на обявената за противоконституционна правна норма. В подкрепа на изложеното следва да се посочи, че в решение № 3 от 28.04.2020 г. по конст. дело № 5/2019 г. Конституционният съд изрично прие, че за правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, обявеният за противоконституционен закон не се прилага. В решението си Конституционният съд сочи, че: "За разлика от приключените правоотношения, при правоотношенията, които не са приключени по времето, когато влиза в сила обезсилващото решение на Конституционния съд (заварени правоотношения), въздействието на противоконституционния закон спрямо тях се преустановява, защото според чл. 151, ал. 2, изречение трето от Конституцията неговото прилагане е вече забранено. Опората на тези правоотношения е един противоконституционен, порочен закон. От разпоредбата на чл. 151, ал. 2 на Конституцията следва, че обявеният за противоконституционен закон след влизане на решението на съда в сила повече не урежда като задължително правило за поведение тези обществени отношения, за които е създаден. По отношение на заварените правоотношения, които са възникнали при действието на обявения за противоконституционен закон, но спрямо които той не е произвел по окончателен начин регулативния си ефект, решението на Конституционния съд действа занапред, като "отнема" регулативната способност на обявената за противоконституционна уредба и така въздейства върху правния резултат. " Ето защо, обжалваната заповед, издадена при действието на обявената за противоконституционна разпоредба на чл. 10, ал. 1, изр. второ от ЗМ към момента на приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд, е незаконосъобразна. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Ответната страна не претендира разноски, поради което съдът не присъжда такива. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,