Решение № 91 от 23.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 13/2011 г.
ВКСIII наказателно отделение23.02.2011 г.докладчик Борислав Ангелов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 165 от 01.12.2010 г., постановено по вчнд № 372 по описа за 2010 г. на Варненския апелативен съд. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 91 от 23.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 13/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по жалба на осъдения Х. Х. Х. срещу решение № 165 от 01.12.2010 г. по вчнд 165 на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено протоколно определение на Ш. окръжен съд постановено на 30.09.2010 г. по чнд № 157/2010 г. за отказа на съдебна реабилитация по чл. 87 НК. В жалбата се твърди, че следва да бъде реабилитиран, тъй като от последното наложено наказание са изминали повече от три години, не е осъждан за друго престъпление и е с положителна характеристика от кметството по местоживеене. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. Прокурорът намира жалбата за неоснователна, след като наложеното наказание не е изтърпяно. Жалбата е неоснователна по следните съображения: С протоколно определение от 30.09.2010 г. по чнд № 157/2010 г., Ш. окръжен съд е оставил без уважение молбата на Х. Х. за реабилитация на наложеното наказание по нохд № 277/2002 г. на ШОС, както и това по нохд № 641/2002 г. на Ш.. Прието е, че не са били налице обективните предпоставки по чл. 87, ал. 1 НК поради това, че не е изтекъл срока определен от закона за да бъде постановена реабилитация. Варненският апелативен съд е потвърдил определението на Окръжния съд. Молителят е осъден по нохд № 641/2002 г. на РС-Шумен на четири години и шест месеца лишаване от свобода, като със същата присъда на основание чл. 25, вр. с чл. 23 НК, са групирани наказанията по това дело и по нохд № 277/2002 г. но ОС-Шумен и е определено общо наказание от шест години и шест месеца лишаване от свобода. От данните по делото е видно, че към 09.09.2010 г. наказанието наложено с присъдата по нохд № 277/2002 г. не е приведено в изпълнение, тъй като осъдения Х. не е установен на посочения от него адрес и се укрил. С телеграма № 969 Б от 09.10.2002 г. на ДНСП е обявен за общодържавно издирване и не е намерен. Недопустимо е да се иска реабилитация за наказание което не е изтърпяно. Първата предпоставка на чл. 87, ал. 1 НК изисква да са изтекли три години от изтърпяване на наказанието, а в случая то дори не е започнало да се изпълнява. Без значение е дали са налице останалите предпоставки. Искането е неоснователно и следва да се остави без уважение. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н. о.,