Решение № 10994 от 1.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 324/2011 г.

Решение № 10994 от 1.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 324/2011 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Георги Любомиров Ценов, в качеството му на процесуален представител на Никола Георгиев Николов, председател на Кооперация "Обединение", срещу решение № 3305 от 27.10.2010 г. по адм. дело № 3761 по описа за 2010 г. на административния съд - София град. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на решение по съществото на спора с присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - София град е бил РА № 900506 от 1.12.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП-София област, потвърден в обжалваната част с решение № 387 от 22.03.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия по прилагането на ЗДДФЛ, КСО, ЗЗО, ЗГВРСН за различни периоди от 1.01.2007 г. до 31.05.2009 г. Определени са с него допълнителни задължения за осигурителни вноски по КСО, за здравни вноски по ЗЗО, вноски по Закона за гарантиране вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, като размерът на задължението е общо 5 446.74 лв. и лихви за забава. Основанието за определянето на тези задължения е представени от ревизираната кооперация 12 броя договори, наименовани "граждански", с които на отделни физически лица са възлагани някои или всички дейности: по "почистване зърноплощадка, зърнохранилище, прибиране зърно, сортиране картохи, почистване складове, редене бали". Органът по приходите е приел, че договорите са прикрити трудови договори, поради съдържанието на извършваната работа от лицата, която от своя страна осигурява изпълнение на основната дейност на кооперацията. В мотивите на обжалваното решение е изложена фактическата обстановка по спора, като е отграничен основният спорен момент, който е обсъден, респ. приложените материалноправни норми и е обоснована преценка за законосъобразност на обжалвания РА. Основният спорен момент по делото е правен, както е посочил съдът, и е относим към характера на процесните 12 броя граждански договори, сключени между ревизираната кооперация като възложител и посочените физически лица. Определянето на същите като трудови обуславя за възложителя, кооперацията, задължения като "осигурител" по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО, а именно да внася във фондовете на ДОО осигурителни вноски по размер и съотношение, определени в чл. 6, ал. 1, ал. 2, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО. Това рефлектира и върху физическите лица, страни по тях, които придобиват качеството на подлежащи на задължително осигуряване, съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Изводът на съда е обоснован от обсъждането на чл. 1, ал. 2 от КТ, според която норма отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат като трудови правоотношения; на чл. 66 от КТ, с която норма са въведени специални изисквания по отношение на трудовите договори. По силата на чл. 68, ал. 3 от КТ, срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 от кодекса се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия. Съдът е обсъдил и разпоредбите на чл. 258 - чл. 269 от ЗЗД, в които са регламентирани правилата за договор за изработка, съответно отношенията между възложител и изпълнител. Направил е разлика между характера на трудовия договор, по силата на който се престира работна сила и по договора за изработка, по силата на който се престира резултат. Също така съдът подробно е анализирал отделните компоненти на двете категории договори, като ги е съпоставил с предмета на процесните договори, като същият е определен твърде абстрактно според него, без конкретизация. Извършена е съпоставка и с предмета на дейност на ревизираната и задължена кооперация. Направен е извод, че се касае за "изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности" по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КТ, в който случай законът изисква сключване на срочен трудов договор. Жалбоподателят не е представил доказателства относно качеството и срочността на извършената работа, въз основа на които е заплащано уговореното възнаграждение. Обстоятелството, че тези договори не са били обявени по реда на чл. 405а от КТ, съответно липсва санкция от органите на инспекцията по труда, не променя преценката за договорите като трудови, във връзка с което се дължат допълнително определените с РА задължения, главница и лихва, оспорени от кооперацията, още повече, че се е целяло заобикаляне на закона. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно и не се установява твърдяното нарушаване на материалния закон. Делото е изяснено от фактическа страна, отграничен е основният спорен момент, като съдът правилно е приел, че процесните договори са трудови. Изложените мотиви за това са обосновани, точни и последователни, като съответстват на установеното в ревизионното и съдебното производство. Върховният административен съд многократно е излагал в актовете си съображения, аналогични на тези, обосновали крайният извод на първоинстанционния съд. Касационното възражение е насочено единствено към неправилната преценка на договорите, което рефлектира върху дължимостта или не на оспорените задължения. Същото е идентично с това в първоинстанционната жалба. Отговорът на административния съд е ясен и правилен. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение