Решение № 7267 от 2.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 856/2010 г.

ВАСVI отделение02.06.2010 г.докладчик Тодор Тодоров

Диспозитив

Оставя в сила решение № 149 от 19.11.2009 г. по адм. дело № 104/2009 г. на Административен съд - Сливен в частта му, с която е отхвърлена жалбата на ЕТ "Д-р Добринка Павлова - Амбулатория за специализирана извънболнична медицинска помощ" - Добринка Христова Павлова, от гр. Сливен срещу заповед № РД - 09 - 260/30.03.2009 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Сливен досежно наложена санкция - финансова неустойка в размер на 270.00 лева за заплащане от ЗЗОЛ на дейности, които се заплащат напълно от НЗОК. Осъжда ЕТ "Д-р Добринка Павлова - Амбулатория за специализирана извънболнична медицинска помощ" - Добринка Христова Павлова, от гр. Сливен да заплати на РЗОК - Сливен сумата от 100 (сто) лева, разноски за настоящата инстанция. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 7267 от 2.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 856/2010 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е образувано по касационна жалба на ЕТ "Д-р Добринка Павлова - Амбулатория за специализирана извънболнична медицинска помощ (АСИМП)" - Добринка Христова Павлова, от гр. Сливен против решение № 149 от 19.11.2009 г. по адм. дело № 104/2009 г. на Административен съд - Сливен в частта му, с която е отхвърлена жалбата на лечебното заведение срещу заповед № РД - 09 - 260/30.03.2009 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Сливен досежно наложена санкция - финансова неустойка в размер на 270.00 лева за заплащане от ЗЗОЛ на дейности, които се заплащат напълно от НЗОК. Поддържат се основания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на РЗОК - Сливен счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. За да отхвърли оспорването, административният съд е приел, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с целта на закона и при точно прилагане на материалноправните разпоредби. Решението е правилно. По делото е установено, че изпълнителят на медицинска помощ (ИМП) е взела материал за МБИ и цитонамазка (цитологично изследване) на ЗЗОЛ, но за извършването на необходимите медико-диагностични изследвания не е издала направление за медико-диагностична дейност (бл. МЗ-НЗОК № 4) и осигуреното лице е било принудено да заплати изследванията си. Съгласно чл. 26, т. 5 от Национален рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г. изпълнителите на медицинска помощ се задължават да осигуряват договорената медицинска помощ във вид, количества и съобразно договорените изисквания и изпълняват правилата за добра медицинска практика като не изискват плащане или доплащане от осигуреното лице за дейност, която според договора се заплаща изцяло от НЗОК. Изследванията - МБИ и цитонамазка се заплащат изцяло от НЗОК и са включени в основния пакет, гарантиран от бюджета на НЗОК, съгласно Наредба № 40 за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК. Допуснато е нарушение, надлежно установено от контролните органи на РЗОК - Сливен и потвърдено от Арбитражната комисия в реализираното особено производство по експертен контрол. Съобразявайки всички обстоятелства по административната преписка, както и направените възражения от ИМП директорът на РЗОК - Сливен е издал законосъобразен административен акт, налагайки съответстващите се санкции. Достигайки до същите изводи първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на касатора следва да бъдат поставени направените от ответника по касация разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева, съгласно чл. 8 и чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

Цитирани разпоредби

1