Решение № 13575 от 13.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9913/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община против решение 1551 от 11. 03. 2024 г. по адм. дело 2475/ 2023 г. на Административен съд София град, с което е отменена заповед РА20-40/ 04.11.2022г. на същия административен орган. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е неправилен, тъй като е необоснован и е постановен в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменен и да се постанови ново решение по същество, с което жалбата против административния акт да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответниците Б. В. Г. и В. И. Г. оспорват касационната жалба. Молят решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендират и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Бизнес център Графа АД, гр. София също оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд София-град е постановено при правилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба и се обосновава от събраните доказателства. Производството пред административния съд е образувано по жалби на ответниците пред касационната инстанция против заповед РА20-40/04.11.2022г на главния архитект на Столична община, с която на Бизнес център Графа АД, на наследодателя на Б. Г. и В. Г., както и на трети за делото лица, като собственици по смисъла на чл. 195, ал. 1 ЗУТ, е наредено да приведат фасадите на обекти в съответствие с изискванията на Наредбата за градската среда, да приведат, да обезопасят допълнително и да изготвят проекти за възстановяване на покривната конструкция, реконструкция, укрепване и фасадна реставрация на жилищна сграда многофамилна, с идентификатор по КККР 68134.103.157.1, находяща се в ПИ с идентификатор 68134.103.157, УПИ II- за административна сграда и магазин, кв. 419, Център, с административен адрес : [улица]. Със заповедта е определен срок за доброволно изпълнение. По делото е установено, че посочената сграда е с траен градоустройствен статут и се състои от сутерен, партерен етаж и три жилищни етажа. Сградата е в изключително лошо техническо състояние и негодна за обитаване и ползване. Таваните и подовете са силно компрометирани, с пукнатити, корозирали метални елементи и опасност от саморазрушаване; ограждащите стени и фасадите също са напукани, с паднала мазилка и пукнатити в зидовете; балконите са застрашени от самосрутване. Техническото състояние на конструкцията не позволява извършване на укрепителни и възстановитени дейности и основен ремонт, тъй като всяка намеса би засилила разрушителните процеси. Поради това сградата не може да бъде поправена или заздравена. Строежът е застрашен от самосрутване и създава опасност от пожар. В този смисъл е заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза. При тези факти съставът на административния съд достига до правилния извод, че оспорената заповед е издадена при съществени нарушения на формата, довели до противоречие на акта с материалния закон. Законосъобразно е преценено, че разпоредителната част на заповедта не съдържа ясни и точни предписания за необходимите ремонтни, възстановителни и укрепителни дейности, които следва да бъдат извършени от адресатите, за да се приведе строежът в съответствие с нормативните изисквания. Не са посочени и какви проекти следва да бъдат изготвени. Волеизявлението на органа е общо и не се конкретизира от обстоятелствената част на акта, нито от документите, предхождащи издаването на заповедта. По този начин разпоредителната част на акта остава неясна и е фактически неизпълнима. Заключението на решаващия съд за противоречие на заповедта с материалния закон също се споделя от настоящата инстанция. Като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 195, ал. 4 ЗУТ, която предвижда кметът на общината да издаде заповед и да задължи собственик на обект, който не се поддържа в добро състояние, да извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване. В случая предпоставките на цитирания текст не са изпълнени, тъй като описаният в заповедта строеж е силно компрометиран в техническо и конструктивно отношение, негоден е за ползване, застрашен е от самосрутване, създава опасност от възникване на пожар и не може да бъде поправен или заздравен, което предполага прилагане на друга мярка, предвидена в закона. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебния акт е постановен в съответствие с материални закон и се обоснована от събраните доказателства, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция, Столична община, в чиято структура е административният орган, издал акта, следва да заплати на ответниците Б. Г. и В. Г. общо сумата 1250.00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат. Адвокатското възнаграждение следва да бъдат намалено при условията на чл. 78, ал. 5 ГПК и присъдено в минималния размер за дела с такъв характер съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед направеното от касатора възражение за прекомерност и отчитане на фактическатата и правна сложност на спора. В този смисъл съдът съобрази, че производството е касационно, проведено е едно открито заседание, в което доказателства не се събирани, а адвокатската защита е осъществена общо за двамата ответници, които не са с противоречиви интереси. Разноски на ответника Бизнес център Графа АД не следва бъдат присъждани, въпреки направеното искане, тъй като доказателства за действително направени разходи в касационното производство не са представени. Приложеният списък не представлява такова доказателство, а договорът за правна защита и съдействие, представен пред първата съдебна инстанция, не може да установи разходи, направени в касационното производство. Доводите на страната за неправилно присъждане на разноски от първоинстанционния съд, не могат да бъдат направени за първи път пред настоящата инстанция, а е следвало да бъдат релевирани в производство по реда на чл. 248 ГПК. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,