Решение № 7594 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5712/2015 г.

Решение № 7594 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5712/2015 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Петър Мирчев Петров от с. Жеравна, община Котел, Сливенска област, подадена чрез адвокат - пълномощника му Даниел Петров, срещу решение № 34 от 5.03.2015 г. на Административен съд - Сливен по адм. д. № 282/2014 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата срещу уведомителното писмо, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ). В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се релевира допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. За обосноваване на наведените доводи се твърди, че при извършената проверка на място било безспорно установено, че заявените площи за подпомагане от повече от един земеделски производител, се обработват от Петър Петров, поради което застъпването следва да бъде разрешено в негова полза. По изложените съображения в касационната жалба Петър Петров моли, съда да отмени решението като му присъди и направените разноски. От ответната страна по касация - изпълнителният директор на ДФЗ, е постъпило писмено становище, в което се твърди неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. По изложените съображения в него се моли, касационната жалба да не се уважава. Прави се възражение за прекомерност на евентуално поисканото адвокатско възнаграждение и се иска, присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът намира за правилно и законосъобразно решението на съда. Счита, че установеното в уведомителното писмо е проверено и чрез заключение на вещо лице, според което констатациите на административния орган са правилни. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: От данните по делото се установява, че Петър Мирчев Петров е обжалвал уведомително писмо с изх. № 02-200-6500/2647 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което е уведомен за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. Той е подал общо заявление за плащане на площ с УИН: 20/180413/83701 за кампания 2013 г. като е кандидатствал по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), Схемата за национално доплащане на площ (СНДП), Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1) и Плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони (НР2). След извършени административни проверки по реда на чл. 37 ЗПЗП, чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) и проверки на място е била установено следното: по СЕПП е била декларирана за подпомагане 129,44 ха площ, от която е установена годна за подпомагане 104,47 ха площ, което представлява 23,90% наддекларирана площ; по СНДП е била декларирана за подпомагане 43, 61 ха площ, от която е била установена годна за подпомагане 34,66 ха площ, която представлява 8,95 % наддекларирана площ; по НР 1 е била декларирана за подпомагане 101,19 ха площ, от която е установена годна за подпомагане 85,51 ха площ, което представлява 18,34 % наддекларирана площ и по НР 2 е била декларирана за подпомагане 28,25 ха площ, от която е била установена годна за подпомагане 18,96 ха площ, която представлява 49% наддекларирана площ. Наддекларираната или установената негодна за подпомагане площ е поради неотстранено застъпване на площ, заявена за подпомагане от повече от един земеделски производител и площи, които не отговорят на критериите за допустима за подпомагане площ, поради което на основание чл. 43, ал. 3, т. 5 и 4 ЗПЗП му е отказано подпомагане по СЕПП. По СНДП му е отказано подпомагане на основание чл. 47, ал. 2, т. 6 и 4 ЗПЗП. По НР 1 му у отказано подпомагане на основание чл. 12, т. 1 и 4 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения за планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013". На същите посочени основания по НР1 му е намален размерът на подпомагане по НР 2, като оторизираната сума е в размер 9969,09 лв. след извършване на редукция по реда на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията, която е само за НР2. Към уведомителното писмо е приложено и друго, с което Петър Петров е бил уведомен за констатираното застъпване на площите, заявени от него за подпомагане, за които са били подадени заявления от повече от един земеделски производител. Приложена е и таблица за установените застъпвания, включително и потвърдените застъпвания и направения отказ от жалбоподателя по реда на чл. 17 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. Към делото е приложен и протоколът за констатациите при извършената проверка на место. Тези доказателства не са били оспорени от жалбоподателя. За проверка на данните, съдържащи се в таблиците на уведомителното писмо, съдът е назначил експертиза, чието заключение е било прието без оспорване от страните. От него съдът е приел, че констатациите в уведомителното писмо са верни. При така установените факти съдът е направил изводи, че уведомителното писмо е валидно, издадено от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия, в съответната форма при спазване на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК, поради което е отхвърлил жалбата срещу него. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК не се установяват нарушения, даващи основания за отмяна на решението. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила. Такива не са и обосновани, защото не е посочено в какво се изразяват, поради което не следва да се обсъждат. Неоснователно е и оплакването за допуснато нарушение на материалния закон. При напълно изяснена фактическа обстановка, чрез обсъждане заключението на вещото лице, ведно с писмените доказателства съдът е извел правилни и законосъобразни правни изводи. Неоснователна е тезата в касационната жалба, че при извършената проверка на място на Петър Петров е било установено, че той обработва заявената за подпомагане площ, поради което тази площ следва да му се признае за годна за подпомагане, като застъпването бъде отстранено в негова полза. От съдържанието на таблиците, в които са отразени констатациите на проверката на място не се установява проверка на правото на ползване върху заявените площи, с посочените им идентификационни номера. На следващо място от тези констатации се установява, че част от заявените парцели за подпомагане са намалени поради това, че част от пасищата не отговарят на критериите за допустимост за подпомагане, защото в тях има храсти и растителност, която е нежелана и не е почистена, или те не са изцяло поддържани в добро състояние. Отделно от това част от парцелите са с по-малка площ при извършеното измерване, чрез използвания GPS метод. На последно място следва да се посочи, че в делото са приложени таблиците, попълнени от Петър Петров към уведомителното писмо, по реда на чл. 17 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схемите и мерките за директни плащания, в които той е потвърдил или отказал площите, за които са подадени заявления от повече от един земеделски производител. Тези писмени доказателства не са оспорени, поради което правилно съдът ги е кредитирал и включил в доказателствения материал. Те са проверени и чрез заключението на вещото лице, което в табличен вид е дало заявените блокове на земеделското стопанство, при които е установено застъпване, което не е било отстранено в полза на Петър Петров. По тези съображения наведеният довод в касационната жалба за отстраняване на застъпването в полза на Петров са неоснователни. С оглед на изхода на спора искането на касатора за присъждане на направените разноски следва да се остави без уважение по аргумент от чл. 143, ал. 1 АПК. Искането на ответната страна за присъждане на разноски в размер на юрисконсултското възнаграждение също е неоснователно, поради това, че не е осъществено процесуално представителство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение