Решение № 7227 от 27.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1703/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ц. С. С., чрез адв. М. Стоянова, срещу Решение 27219 от 16.12.2024 г., постановено по адм. дело 2172/2024 г. от Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу Уведомително писмо 02-220-6500/1894/04.01.2024 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2017, издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , и е осъден да заплати разноски по делото в размер от 150 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на оспорения съдебен акт поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски по представен списък. Ответникът по касационната жалба заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на първоинстанционния съд да се остави в сила. Върховният административен съд, Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Предмет на оспорване пред решаващия съд е Уведомително писмо 02-220-6500/1894/04.01.2024 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2017, издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , в частта, с което е извършено намаление на оторизираните суми по заявените схеми и мерки за подпомагане, както следва: по СЕПП - намаление с 271,66 лв.; по ЗДП намаление със 182,06 лв.; по СПП намаление с 58,19 лв.; по Подмярка 13.1 намаление с 25,70 лв. и по СПК намаление с 89,79 лв. (пълен отказ от субсидиране), както и са наложени суми на редукция поради неспазване на изискванията на кръстосаното съответствие, както следва: по СЕПП - редукция от 561,71 лв.; по ЗДП редукция от 353,62 лв.; по СПП редукция от 124,00 лв. и по Подмярка 13.1 редукция от 571,68 лв. Решаващият съд е приел за установено от фактическа страна, че на 04.05.2017 г. Ц. С. е подал общо заявление за подпомагане с вх. 18559318 и УРН [номер], с което е заявил за подпомагане 53 парцела с площ в общ размер от 96,52 ха по схеми и мерки за подпомагане СЕПП, ЗДП и Подмярка 13.1; 1 парцел с площ в размер на 0,57 ха по схема СПК и 7 парцела с площ в размер на 5,6 ха по схема ПНПД. Земеделския производител е заявил и подпомагане по схема СПП. По заявлението на Ц. С. е извършена проверка на място от служители на Регионален технически инспекторат - София, назначена със Заповед 342838/12.10.2017 г. Проверката на място е извършена в периода 07.11.2017 г. 09.11.2017 г., а резултатите от нея са обективирани в доклад, който е предоставен на земеделския производител с оглед възможността от подаване на възражение, от която не се е възползвал. Процесният административен акт се явява втори по подаденото от Ц. С. заявление за подпомагане за Кампания 2017, след като с решение 5080/26.07.2022 г., постановено по адм. дело 3754/2021 г. по описа на АССГ, потвърдено с решение 5284/18.05.2023 г. по адм. дело 9232/2022 г. по описа на ВАС, е отменено Уведомително писмо 02-220-6500/1894 от 31.01.2021 г. поради допуснати нарушения от страна на административния орган на предвидените в закона изисквания за форма липса на конкретни фактически и правни основания за постановяване на акта. На 04.01.2024 г., във връзка с влязлото в сила съдебно решение, е издаден процесния административен акт. В съдържанието му се посочва, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и проверки на място в съответствие с чл. 37 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) на данните от подаденото от Ц. С. заявление за подпомагане, като данните са сравнени със съответната налична информация, съдържащата се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 ЗПЗП. По отношение на парцели 55871-332-2-2 и 70038-356-2-3 е посочено, че при извършената проверка на място са установени части от площи за парцелите, които са недопустими за подпомагане в общ размер на 0,13 ха. Посочено е, че Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане когато кандидатът за подпомагане е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане. Като правни основания за частичния отказ от финансиране по отношение на тези парцели са посочени разпоредбите на чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП и чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба 6 от 24.02.2015 г. за прилагане на Мярка 13 Плащания за райони с природни или други специфични ограничения от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (Наредба 6/24.02.2015 г.). По отношение на парцел 55871-338-2-1, който е заявен по схема СПК с размер на площта от 0,57 ха, административния орган е приел цялата площ за недопустима, тъй като при извършената проверка на място не е установена заявената за подпомагане култура люцерна . По схеми и мерки СЕПП, ЗДП, СПП и Подмярка 13.1, освен извършените намаления, са наложени и редукции за кръстосано съответствие поради неспазване на законоустановените изисквания за управление, определени на основание Заповед РД 09-499/12.07.2016 г. и Заповед РД-09-577/14.07.2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите и наложени съгласно чл. 91 и чл. 93 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета (Регламент (ЕС) 1306/2013). По схема СПК на основание чл. 19 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие (Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 ) е наложена санкция, подлежаща на прихващане в бъдещ период, в размер на 89,79 лв. По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза. В заключението вещото лице е установило, че за Кампания 2017 земеделският производител е заявил общо за подпомагане 53 парцела с обща площ от 96,52 ха. Вещото лице посочва, че при извършена проверка на място са установени недопустими за подпомагане площи по два парцела с общ размер от 0,13 ха, като тези части от заявените парцели са непригодни за обработка терени с компактна дървесина и храстова растителност. По заявения за подпомагане парцел по схема СПК с площ от 0,57 ха е установено, че в него няма заявената култура и същия представлява пасище в добро земеделско състояние. Експертът е посочил, че при извършената проверка на място не е измервана височината на тревостоя, като на снимките от проверката не са налични повече от 100 броя дървета и храсти, с изключение на участъците от парцелите, които са приети за недопустими, тъй като при изчисление на гъстотата на дърветата и храстите в тези участъци ще се установи повече от 100 бр. за ха. При тези фактически установявания, съдът е приел за неоснователни твърденията за нищожност на оспорения административен акт поради неизпълнение на задължителните указания, дадени с влязлото в сила решение по адм. дело 3754/2021 г. по описа на АССГ. Решаващият съд е приел за установено, че оспореното уведомително писмо е действителен административен акт, издаден от компетентен орган, в съответствие с материалния закон, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и изискването за форма на административния акт и същият е издаден след изясняване на релевантните факти и обстоятелства от значение за преценка на основанията за допустимост на подпомагането, поради което е отхвърлил жалбата на Ц. С.. Следва да се посочи, че обжалваното решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата на С. срещу УП изх. 02-220-6500/18941/04.01.2024 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта му, в която по СЕПП, ЗДП, СПП, подм. 13.1/НР 1 са оторизирани и изплатени суми в общ размер от 52068.54 лева, е недопустимо. За земеделския производител липсва правен интерес от оспорването на уведомителното писмо в частта му, в която са оторизирани и изплатени суми, тъй като в тази част писмото е благоприятно за него. Като е постановил решение, с което се отхвърля жалбата срещу процесното писмо и в частите, които не са обжалвани от производителя, съдът се е произнесъл свръхпетитум. Поради тази причина решението в тази му част следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. В останалата част решението е валидно и допустимо, но неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение поради това, че не е съобразено противоречие на оспореното уведомително със задължителните указания, дадени на административния орган с влязло в сила съдебно решение 5080/26.07.2022 г., постановено по адм. дело 3754/2021 г. по описа на АССГ. С посоченото съдебно решение първоначалното уведомително писмо за Кампания 2017 г. е отменено, защото при издаването му не са спазени изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и е изпратена преписка на административния орган за ново произнасяне, но без конкретни задължителни указания относно тълкуването и прилагането на материалния закон, а само по отношение необходимостта от спазване на изискването за мотивиране на акта. Обосновано административния съд е приел, че при повторното произнасяне по заявлението на Ц. С. са посочени фактически и правни основания за частичен отказ за оторизация и изплащане на цялото поискано финансово подпомагане. В обстоятелствената част на оспореното пред АС-Хасково уведомително писмо е посочено, че се издава на основание чл. 43, ал. 4 от ЗПЗП във връзка с чл. 13 от Наредба 6/24.02.2015 г. В уведомителното писмо в таблична форма са конкретизирани фактическите основания за отказ/намаляване на подпомагането по всяка мярка. За парцелите 55871-332-2-2 и 70038-356-2-3 в таблица 1 е налице посочване стойностите на площите и сумите, а съдържанието на всяка колона освен с нейното заглавие е разяснено с бележка под таблицата, където за причини за наддеклариране е дадено препращане към данните от доклада за проверка на площи. За парцел 55871-338-2-1 в таблица 8 по аналогичен начин за причини за наддеклариране е дадено препращане към данните от доклада за проверка на площи. Този начин на представяне на фактическите основания за издаване на административен акт не е в нарушение на закона и е съобразено с Тълкувателно решение 16/1975 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния съд. Доколко в посочените фактически основания е налице описание на причината за наддеклариране е преценка за законосъобразност на акта с материалния закон. По изложените съображения, се налага извод, че като не е прогласил за нищожно на основание чл. 177 от АПК оспореното пред него уведомително писмо, АССГ не е допуснал нарушение на закона. Неправилно е приел административният съд за законосъобразно установено, че по отношение на двата парцела е налице недопустима площ в общ размер на 0,13 ха, обосновавайки изводите си на доклада от проведената проверка на място и от заключението на вещото лице. Видно от съдържанието на доклада е, че границите на 55871-332-2-2 и 70038-356-2-3 са потвърдени с GPS, като съвпадат с обработената площ на заявените парцели, като са посочени като недопустими площи 0,097 ха и 0,031 ха без да е посочена причината за недопустимост. В процесния акт в таблица 1 за правно основание са посочени нормите на чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП и чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба 6/24.02.2015 година. В заключението на вещото лице е посочено, че причината за недопустимост по отношение на 0,097 ха от парцел 55871-332-2-2 е, че изключените площи представляват участъци от вдлъбната теренна форма, неподходяща за земеделска обработка, в които има дървета и храсти и непредставляват ливада, докато по отношение на 0,031 ха от 70038-356-2-3 недопустимата площ представлява малък участък, в които има храсти и теренът на който е каменист и непригоден за почистване. Както в процесния административен акт, така и от представената административна преписка липсва посочване на правно основание за недопустимост на площите съгласно Наредба 2 от 17 февруари 2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (отм.) в приложимата редакция. Едва от заключението на вещото лице се разбира поради какви причини (фактически основания) административния орган е приел площите от двата парцела в общ размер на 0,13 ха за недопустими. С оглед изложеното оспорения административен акт, в който е посочено, че Разплащателната агенция намалява размерна на плащането по схемите за директни плащания, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40 ЗПЗП е общо посочване на правното основание за намалението на плащане по заявлението на Ц. С. без да са посочени конкретни разпоредби на кои условия за допустимост не отговарят установените недопустими площи. От изложеното следва, че административният акт не отговаря на изискванията за форма, тъй като липсва пълно и конкретно посочване на правните и фактически основания за извършеното намаление. Основателни са касационните оплаквания по отношение на приетия за недопустим за подпомагане парцел 55871-338-2-1. Проверката на място е осъществена в периода 07 09.11.2017 г. и същата е извършена след приключването на стопанската година. Административния орган е приел като недопустима площта на парцела 55871-338-2-1, тъй като при извършената проверка парцела представлява окосена ливада (пасище) и не е установена заявената култура люцерна по схема СПК. Понятието стопанска година не се съдържа като легално определение в ЗПЗП и подзаконовите нормативни актове по приложението му. Такова се съдържа в § 2, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ), което може да намери приложение съгласно чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове. Според посочената норма от ЗАЗ стопанска година е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година. От изложеното следва, че като извършена след приключване на стопанската година проверка на място, същата не може да установи дали в по-ранен период на годината заявената културата не е била засята на парцела. Следователно постановения пълен отказ от подпомагане по заявлението на Ц. С. по отношение на парцел 55871-338-2-1, заявен по схема СПК, е незаконосъобразен. Основателни са касационните оплаквания за липса на правни и фактически основания по отношение на наложените редукции за кръстосано съответствие на схеми и мерки СЕПП, ЗДП, СПП и Подмярка 13.1. Нито в процесния административен акт, нито от представената и приета административна преписка е налице посочване кои законоустановени изисквания за управление не са спазени от земеделския производител. В обяснението на таблица 13 Размер на финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ , за ред 20, който посоча сумите на редукция за неспазване на изискванията на кръстосаното съответствие, е посочен само общ текст, съгласно който редукциите са наложени за неспазване на законоустановените изисквания за управление, определени на основание Заповед РД 09-499/12.07.2016 г. и Заповед РД-09-577/14.07.2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите и наложени съгласно чл. 91 и чл. 93 от Регламент (ЕС) 1306/2013. С посочените заповеди на министъра на земеделието, храните и горите са утвърдени, респ. изменени, Ръководство за прилагане на законоустановените изисквания за управление и Методика за прилагане на кръстосаното съответствие в България във връзка с приложението на разпоредбите за кръстосано съответствие. В тях подробно са разписани правила кога едно законоустановено изискване за управление се счита за нарушено и какви редукции се налагат. Като не е посочил кои законоустановени изисквания на управление не са спазени, довели до налагането на редукция на оторизираните суми по схеми и мерки СЕПП, ЗДП, СПП и Подмярка 13.1, административния орган незаконосъобразно е наложил сумите на редукциите по посочените схеми и мерки. Предвид изложеното оспореното съдебно решение като неправилно, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което се отмени оспорената част на уведомителното писмо и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне по заявлението в отменената част. При този изход на правния спор претенцията на касатора за присъждане на понесените по делото разноски е основателна и следва да бъде уважена съобразно приложения по делото списък на разноски по чл. 80 ГПК за 480 лв. от които 80 лв. държавни такси и 400 лв. депозит за вещо лице - за двете съдебни инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Пето отделение