Решение № 7535 от 8.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4924/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), депозирана чрез процесуален представител юрк. Кръстева, против Решение 7180/28.02.2025 г., постановено по адм. дело 12654 по описа за 2024 г. на Административен съд - София-град, в частта, с която е отменено Решение 12125/21.11.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС, в частта, в която е отказано предоставяне на хуманитарен статут на С. Р. Х., [ЛНЧ], гражданин на Сирия, поради липса на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 вр. чл. 75, ал. 1, т. 4 ЗУБ, и преписката е върната в същата част на компетентния орган при ДАБ МС за ново произнасяне по молба за предоставяне на международна закрила рег. УП-23759 от 02.10.2024 г. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, поради противоречие с материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че административният съд необосновано е приел, че завръщането в Сирия би застрашило живота и здравето на лицето. Моли съдебното решение да бъде отменено в обжалваната част и административният акт да бъде потвърден в същата част. Представя писмени доказателства- актуална справка за обществено-политическата обстановка в Сирия и информация за отбиване на военната служба. Ответникът С. Р. Х., гражданин на Сирия, редовно призован чрез адв. Лютфиева, не се явява в проведеното съдебно заседание и не се представлява. Не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението по заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Със съдебното решение в обжалваната част е отменено Решение 12125/21.11.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС, в частта, в която е отказано предоставяне на хуманитарен статут на С. Р. Х., [ЛНЧ], гражданин на Сирия, поради липса на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 вр. чл. 75, ал. 1, т. 4 ЗУБ, и преписката е върната в същата част на компетентния орган при ДАБ МС за ново произнасяне по молба за предоставяне на международна закрила рег. УП-23759 от 02.10.2024 г. Решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на лицето срещу индивидуалния административен акт, е влязло в сила и не е предмет на настоящото касационно съдебно производство. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата по закон форма, като не се установяват допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според съда обаче евентуалното връщане на чуждия гражданин в Сирия би нарушило принципа non refoulement. Решението на административния съд в обжалваната част е валидно и допустимо, но неправилно. Противно на изложеното от съда, не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. От административния орган е извършен анализ на предоставената от С. Р. Х. история и актуална информация относно Сирия с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07. Съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждането на чл. 15, б. в) от Директива 2011/95 в действие. По отношение на общия риск за цивилни лица, чл. 15, б. в) се привежда в действие единствено ако въоръженият конфликт се характеризира с безогледно насилие на такова високо ниво, че самите цивилни лица са изложени на реална опасност от тежки посегателства. Не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод за съществуване на реален риск за лицето от понасяне на тежки посегателства. За тази преценка се съобразява актуалната информация, изнесена във Временните насоки за страната Сирия, публично достъпната на сайта https://euaa.europa.eu/interim-country-guidance-syria, с референтен период 1 ноември 2024 г. 28 февруари 2025 г., с добавена макар и ограничена информация до 11 март 2025 г., и Доклад за COI Сирия: фокус върху страната, публично достъпен на сайта, https://euaa.europa.eu/coi/syria/2025/country-focus/coi-report-syria-country-focus, . В точка 30 от решението по делото Diakitе СЕС отбелязва, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт (такъв всъщност е налице, бел. моя) може да доведе до предоставяне на субсидиарна закрила само когато сблъсъците между редовните въоръжени сили на дадена държава и една или повече въоръжени групи или между две или повече въоръжени групи бъдат приети, по изключение, за пораждащи тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила, по смисъла на чл. 15, б. в от Директивата, тъй като степента на безогледно насилие, която ги характеризира, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи (вж. в този смисъл и делото Elgafaji, СЕС, решение от 17 февруари 2009 г., Дело C-465/07). Всъщност данните от посочените източници не навеждат на сторените от първоинстанционния съд изводи относно наличието на безогледно насилие и то във възприетата от съда степен. Именно във връзка с така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящият съдебен състав съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната история на лицето се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от тежки посегателства, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото. По делото не са налице основанията за прилагане на принципа "non refoulеment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Не се сочат обстоятелства, които да налагат извод, че ако чужденецът бъде върнат обратно в Сирия, има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. Решението като неправилно в обжалваната част следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено отхвърляне на жалбата на лицето срещу решението на председателя на ДАБ при МС в същата част. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,