Решение № 5937 от 26.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9183/2012 г.

Решение № 5937 от 26.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9183/2012 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Алексей Иванов Пантелеев от гр. Сливен подадена чрез адв Л. Дякова срещу решение № 2488 от 08.05.2012 г. по адм. дело № 236/2011 г. на Административен съд - София-град, в частта, с която е отхвърлена претенцията му срещу Национална агенция за приходите/НАП/ за заплащане на законна лихва върху сумата от 8764 лв. обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл за периода 10.12.2010 г. - 26.10.2011 г. Поддържа се оплакване за незаконосъобразност на постановеното съдебно решение в тази му част. Твърди се, че присъждането на лихва върху обезщетението не било предмет на регламентация в ЗДСл, поради което следва да бъде приложена общата разпоредба на чл. 86 ЗЗД. Претендираната законна лихва следва да се дължи от датата на предявяване на иска за обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл, което в случая е станало към датата на подаването на жалбата срещу отменената заповед за уволнение, в която е включена и претенцията за обезщетяване - т. е от 10.12.2010 г. Ответната страна Националната агенция по приходите не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Настоящата инстанция намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда държавният служител има право на обезщетение в размер на брутната си заплата за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението. Брутната заплата за определяне на обезщетението е определената му брутна заплата към момента на признаване на уволнението за незаконно или неявяването му да заеме службата. Безспорно е, че с решение на АССГ е отменена заповедта, с която е прекратено служебното правоотношение на касатора и в рамките на двуседмичния срок от влизането му в сила Пантелеев е възстановен на длъжност в администрацията на ответника. С обжалваното в настоящето производство решение на АССГ, при условията на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, му е присъдено пълно обезщетение за 10 месеца в размер на 8764 лева, ведно със законната лихва считано от 27.10.2011 г. до окончателно й изплащане. Взето е предвид, че лицето не е заемало друга държавна служба с по-ниска заплата, респективно не е получавало възнаграждение за друга работа в по-нисък размер. Касаторът счита, че лихвата върху обезщетението следва да се дължи от датата на оспорване на заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение, а не от влиза в сила на решението с което е отменена, както е разпоредил съдът. Обжалва решението на съда в тази му част. Решението е правилно. Обстоятелството, че претенцията за обезщетение е заявена с оспорване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение не дава основание за уважаването й от тази дата. Правилно първоинстанционният съд е приел, че вземането за обезщетение за вреди от незаконни актове на администрацията става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което е отменен незаконният акт. Позоваването на чл. 86 ЗЗД е уместно, но тълкуването което прави касатора за началния момент на изискуемост на вредите е превратно. Съгласно правилото на чл. 86 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В настоящият случай вредите произтичат от нищожен акт, но с оглед специалната разпоредба на чл. 104, ал. 1 ЗДСл, началният момент на дължимостта на вземането за лихва възниква от деня, в който влиза в сила актът по отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение - 27.10.2010 г. Да се възприемат съжденията на касатора, за начало на възникване на вземането за лихви, от датата на оспорване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, означава, денят на забавата по чл. 86 ЗЗД да може да предхожда самото възникване на правото на обезщетение. Не това е смисълът на нормата на чл. 86 ЗЗД. Предвид изложеното не са налице касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение, в обжалваната му част, и същото следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,