Решение № 7914 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11200/2014 г.

Решение № 7914 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11200/2014 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Момчил Панайотов Бакалов от гр. Габрово срещу решение № 52 от 31.07.2014 г. по адм. дело № 75/2014 г. по описа на Административен съд Габрово. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. По-конкретно заявява, че не дължи данък върху процесното МПС, тъй като отдавна не е негов собственик, а нито административният орган, нито решаващият съд са събрали доказателства в тази насока. Твърди също, че за част от посоченото задължение е изтекла 5-годишна давност и прави възражение в този смисъл. Иска се отмяна на първоинстанционното решение с постановяване на ново по съществото на спора, като се уважи изцяло жалбата му срещу процесния Акт за установяване на задължения № А000073 от 22.01.2013 г. на гл. експерт при община Габрово, дирекция "Местни данъци и такси". Ответникът - директорът на дирекция "Местни данъци и такси" - община Габрово, чрез юриск. Папазова оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне в сила като правилно на първоинстанционното решение. Претендират се разноски, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С оспореното пред настоящата инстанция решение Административен съд Габрово е отхвърлил като неоснователна жалбата на Момчил Бакалов срещу Акт за установяване на задължения (АУЗ) № А000073 от 22.01.2013 г. на гл. експерт в дирекция "Местни данъци и такси" при община Габрово, в частта с която е потвърден с решение изх. № МДТ 02-5 от 08.05.2014 г. на директора на дирекция "Местни данъци и такси" при община Габрово. За да постанови този правен резултат, решаващият съд е приел за установено следното: Касационният жалбоподател е собственик на лек автомобил - Фолксваген голф с рег. № ЕВ 9007 А, считано от 2002 г., видно от разпечатка от Информационната система за управление на община Габрово, както и от Справка на ОД на МВР-Габрово, за който няма данни да е спрян от движение и да е с прекратена регистрация. Между страните не се спори, че Бакалов не е плащал дължимия данък за периода 2007-2012 г. С процесния АУЗ са определени задължения за данък върху превозни средства за горното МПС за периода 2007-2012 г., както и законната лихва към 22.01.2013 г. В производството по оспорване на АУЗ пред по-горестоящия административен орган, последният е приел за основателно възражението на данъчно-задълженото лице за изтекла давност, при което АУЗД е изменен, като е отменена сумата за 2007 г. При така установената фактическа обстановка, Административен съд Габрово е извел извод, че процесният АУЗ е издаден от компетентен орган и в установената форма, при спазване на административно-производствените правила, както и е съответен на материалния закон и целта на същия. Решаващият съд е приел за неоснователно възражението на касационния жалбоподател, че не е собственик на процесното МПС, поради което не е задължено лице за данък върху превозното средство. За неоснователно е прието и възражението за изтекла погасителна давност, като е посочено, че към датата на издаване на АУЗ предвидената 5-годишна давност е изтекла само по отношение на задължението за 2007 г., което е съобразено от по-горестоящия административен орган, който е отменил процесния акт в тази му част. Мотивиран по този начин, съдът е постановил решението си. Оспореният съдебен акт е правилен. Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. В случая, касационният жалбоподател изтъква две основни възражения, имащи отношение към законосъобразността на съдебния акт - а именно, твърдението на Бакалов, че не е собственик на процесния автомобил, без да сочи конкретна дата, тъй като "отдавна" го е продал на друго лице, както и твърдението, че за част от посоченото задължение (без да е прецизирано за кой период) е изтекла 5-годишната давност за погасяване на същото. Настоящият състав на Върховния административен, седмо отделение, намира изтъкнатите доводи за несъстоятелни, и като защитна теза на касатора, която е останала недоказана. От събраните по делото доказателства (разпечатка от Информационната система за управление на община Габрово, както и от Справка на ОД на МВР-Габрово) безспорно се установява, че Бакалов е собственик на процесния автомобил за периода 2008-2012 г., за който са му определени задължения за данък върху превозното средство на основание чл. 53 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, страната, която твърди благоприятни за нея факти, следва да ги докаже, поради което в тежест на касатора е да представи доказателства за прехвърлянето на процесното МПС. От една страна, по делото са ангажирани официални документи, които го сочат като собственик, от друга - самият той не представя доказателства в подкрепа на твърдението за извършената промяна в собствеността на автомобила, както пред първоинстанционния съд, така и пред касационната инстанция. По изложените съображения, правилно административният съд е приел възражението му за недължимост на данъка на това основание за недоказано. Неоснователно е и второто възражение за изтекла погасителна давност, като настоящият състав изцяло споделя съображенията на първостепенния съд, че към датата на издаване на процесния АУЗ не е изтекла 5- годишната давност за установените по отношение на касационния жалбоподател задължения за данък върху превозното средство за периода 2008-2012 г. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, поради което първоинстанционното решение като правилно следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора и изричното искане на процесуалния представител на ответника по касационната жалба, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на община Габрово юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 300 (триста) лв. По делото няма данни ответната страна да е сторила други съдебни или деловодни разноски, които да подлежат на репариране, поради което искането в този смисъл е неоснователно и следва да се остави без уважение. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,