Решение № 7913 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16428/2010 г.

Решение № 7913 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16428/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от кмета на община Аксаково чрез процесуалния представител юрк. Ир. Добрева против решение № 2306 от 9.11.2010 г., постановено по административно дело № 2910/2010 г. по описа на Административен съд - Варна. С него е отменен като незаконосъобразен неговия отказ, обективиран в писмо изх. № УТ1-506/1/ от 4.08.2010 г. да издаде скица за имот № 677 в местност "Янчова поляна" в землището на гр. Аксаково, община Аксаково и преписката му е върната със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, които да изпълни в 7-дневен срок от влизане на решението в сила . В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на постановеното решение, като необосновано и постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с приложимия материален закон - отменителни основния по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Моли за неговата отмяна . В о. с. з. на ВАС касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител . Ответната страна - Мария Стоянова Иванова не се явява и не изпраща представител. В отговор от адв. Д. Аспарухова, неин пълномощник, заявява становище за неоснователност на касационната жалба, моли за отхвърлянето й и претендира разноски . Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата по съображения, че искането е за издаване на скица, необходима за представяне пред нотариус за започване на охранително производство за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка, и въпреки че изхожда от лице, което не е записано като собственик или ползвател в приложения разписен лист, предвид твърдението за владеене на реална част от имота и с оглед характера на това охранително производство, в което се изисква представяне на скица, било необходимо нейното издаване, а нотариусът е този, който следва да прецени основателността на претенцията за издаване на нотариалния акт. Намира, че като е постановил решение в този смисъл АС - Варна е издал законосъобразно решение, което предлага да бъде оставено в сила от касационната инстанция . Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба от Мария Стоянова Иванова против отказ, обективиран в писмо отказ изх. № УТ1-506/1/ от 4.08.2010 г. да издаде скица за имот № 677 в местност "Янчова поляна" в землището на гр. Аксаково. Твърдяла, че отказът съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК и поисканата скица следва да бъде издадена, поради това, че има правен интерес от исканата услуга, с оглед провеждане процедура по чл. 587, ал. 2 от ГПК и имотът е заснет по КП от 1990 г., поради което не съществувала пречка за издаване на скица. Твърдяла още, че административният орган не е този, който следва да прецени наличието на предпоставките за придобиване право на собственост, а негово задължение е само издаване на скица, съответно отказът да го изпълни представлява превратно упражняване на права. От писмените доказателства по приложената административна преписка съдът установил, че административното производство е образувано по заявление по образец, подадено от Мария Стоянова Иванова до кмета на община Аксаково да й издаде скица за имот № 677 в което посочила, че й е необходима за представяне пред нотариус, с оглед снабдяване с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, като посочила, че ЛОТ мястото ползва южната й част. Съобразил, че издаването на скица е задължение на директора на Дирекция "Устройство на територията" - видно от приложената по делото длъжностна характеристика, а отказът за издаване на скицата е обоснован и със заповед на кмета на общината, с която се забранява издаване на скици за имоти, попадащи в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ до приемане и влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, като е посочено, че скици може да се издават само на лицата, притежаващи документи за собственост или други документи, определящи ги като правоимащи да трансформират правото си на ползване в право на собственост. При тези данни по делото съдът е приел, че отказът да се издаде скица съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК. Поради това и подадената жалба срещу него има предмет, годен да бъде обект на съдебен контрол и я е разгледал по същество. Правилно е посочил, че правото на заявителя да поиска издаване скица на недвижим имот се обуславя от съществуването на определени права по отношение на самия имот - право на собственост или ограничено вещно право върху имота. На следващо място обосновано е съобразил, че исканата административна услуга се предоставя на лице, което е представило доказателства за собственост или учредено право на ползване върху него, както и че посочената по-горе заповед е вътрешнослужебен акт. На тази база обаче извел незаконосъобразния извод, че след като искането е свързано с издаване на нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, само на това основание жалбоподателката има правен интерес от издаване на скица за имота. По тези съображения приел, че оспореният отказ е незаконосъобразен и го отменил, като задължил компетентния административен орган да издаде на жалбоподателката в посочен от него срок исканата скица. Постановеното решение е неправилно, като издадено в противоречие с приложимия материален закон. Незаконосъобразен е крайният правен извод за основателност на подадената жалба, предвид следното: Случаят касае бивша земеделска земя в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, т. е. в селищни образувания, поради което издаването на скици се извършва при спазване правилата на Наредба № 3/28.4.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. До одобряване на самата карта, разпоредбата на § 5, ал. 1 от ПЗР на подзаконовия нормативен акт оправомощава общинската администрация да извършва съответните дейности. Издаването на скици в този случай е по образец към приложение № 12 и задължително следва да съдържа данни за собственика и документите за собственост. Съдържанието е обусловено от нормата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата, която регламентира, че кадастралната карта и кадастралните регистри документират местоположението, границите, площта, трайното предназначение и начина на трайно ползване на недвижимите имоти и съдържат информация за собствениците, за носителите на други вещни права и за актовете, от които те черпят правата си. От анализа на разпоредбата се налага извод, какъвто правилно е изведен и от първоинстанционният съд, че за да е активно легитимирано едно лице да получи скица трябва да е или собственик, или носител на ограничено вещно право върху имота. В случая обаче жалбоподателката не е установила каквото и да било вещно право, в това число и предоставено право на ползване върху частта от имота, за която е поискала скица. Тя не фигурира като ползвател дори в разписния лист към проекта за дворищна регулация (л. 15 от делото), където срещу процесния имот № 677 е записано друго лице - Костадин Кръстев Токушев, приобретател на 600 кв. м ид. ч. от имот с площ 1760 кв. м, закупен от молителката и нейния съпруг, който е реализирал правото си по реда на § 4а, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване на 600 кв. м от имота, видно от н. а. № 48, том I, рег. № 552, дело № 41/2005 г. Поради това единственото твърдение, че скицата й е необходима за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, не я прави заинтересовано лице да претендира издаване на такава, а административният орган не е упражнил превратно властта си, нито е встъпил в правата на органа, извършващ нотариалното удостоверяване - нотариусът. С оглед горното и като е стигнал до противоположния извод, респ. като е уважил подадената срещу отказа жалба, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. В случая неправилността се дължи на незаконосъобразно тълкуване на материалния закон и съставлява отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Предвид на това, че спорът е изяснен от фактическа страна, следва да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. При този изход на спора искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,