Решение № 5326 от 11.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2893/2012 г.

Решение № 5326 от 11.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2893/2012 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областен управител на област София чрез пълномощника-адв. Т. Ангелов, против решение № 60/06.01.2012 г., постановено по адм. дело № 1945/2011 г. на Административен съд София-град, с което е отменена негова Заповед № РД-15-013 от 25.01.2011 г. за одобряване плана на новообразуваните имоти на м. "Пресвета", м. "Балденица", м. "Хумни дол", м. "Опалена падина", м. "Чукавица" и м. "Песоко"в землището на с. Подгумер и м. " Песоко" в землището на с. Доброславци, район "Нови Искър", Столична община в частта по отношение на имоти, попадащи в местност "Дяволски ниви", с № № 57011.5986.6,57011.5986.7 и 57011.5986.8 и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с указанията, дадени с решението. Релевира доводи, че решението е недопустимо, алтернативно и неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и 3 от АПК като твърди, че планът за новообразуваните имоти, досежно процесните имоти е изготвен в съответствие с законовите изисквания, тъй като по отношение на тях трите заинтересовани лица се легитимират като собственици с нотариални актове, а не като евентуални бъдещи собственици, на които ще се признае правото на собственост по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Моли да се отмени обжалваното решение и да се остави в сила обжалваната заповед. Претендира разноски за защита пред ВАС. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не изпраща представител. Ответникът - Любчо Денков Ташев, лично и чрез процесуалния си представител адв. Табаков заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Заинтересованата страна Столична община не изпраща представител и не взема отношение по жалбата. Заинтересованите страни - Николай Цветанов Марков, Надя Христова Божилова и Капка Милотонова Теобал, чрез процесуалния им представител адв. Попова, заявяват становище за основателност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата по съображения, че изводът на съда за незаконосъобразност на заповедта поради допуснати при изготвянето на ПНИ нарушения на чл. 28, ал. 6 и ал. 7 от ППЗСПЗЗ е в противоречие с доказателствата по делото, установяващи, че трите имота, върху които попада имотът на жалбоподателя, са придобити от собствениците им Николай Цветанов Марков, Капка Милотинова Теобал и Надя Христова Божилова не по реда на § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, а на друго основание. Посочва, че това обстоятелство е отразено изрично в т. 6 от заключението на вещото лице, а е видно и от самите нотариални актове, цитирани в Регистъра на недвижимите имоти от ПНИ, в които е посочено, че собствеността върху ПИ 7 и ПИ 8 е придобита съответно през 1989 г. и 1966 г., т. е., преди приемането на ЗСПЗЗ, откъдето следва, че правилата на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ и на чл. 28, ал. 6 и 7 от ППЗСПЗЗ са неприложими по отношение на тях. По тези съображения намира обжалваното решение за неправилно и предлага то да се отмени. Върховният административен съд, четвърто отделение, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Любчо Денков Ташев, против Заповед № РД-15-013 от 25.01.2011 г. на Областен управител на област София за одобряване плана на новообразуваните имоти на м. "Пресвета", м. "Балденица", м. "Хумни дол", м "Опалена падина", м. "Чукавица" и м. "Песоко"в землището на с. Подгумер и м. " Песоко" в землището на с. Доброславци, район "Нови Искър", Столична община в частта по отношение на имоти№ № 57011.5986.6,57011.5986.7 и 57011.5986.8 в местност "Дяволски ниви"/бивша "Дяволски църкви"/ с твърдения, че собственият му имот, признат с решение № 12001 от 13.07.1995 г. на ПК Нови Искър № 12001 като наследник на Невена В. Денкова за възстановяване на имот от 1.5 дка в местността "Дяволски църкви" в съществуващи/възстановими/ стари реални граници, следва да бъде нанесен именно върху тях. От представените писмени доказателства съдът установил, че с посоченото по-горе решение на ПК - Нови Искър е признато право на собственост в съществуващи /възстановими/стари реални граници, без посочени съседи или граници, като точното местоположение на имота на жалбоподателя е установено чрез анкета. Назначил и изслушал съдебно-техническа експертиза, с която установил, че имотът на жалбоподателя е нанесен в помощния план, изработен за процесната местност с номер 5 и че той попада върху имотите на заинтересованите страни с номера 57011.5986.6, 57011.5986.7 и 57011.5986.8 от ПНИ, съответно със 755 кв. м., 451 кв. м. и 400 кв. Съдът кредитирал изцяло заключението на вещото лице и на това основание, по аргумент от чл. 28, ал. 6 и 7 от ППЗСПЗЗ и от разпоредбата на § 4з, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ приел, че трите имота е следвало да бъдат в размер на по 600 кв. м., а видно от регистъра към ПНИ, те са съответно- имот № 57011.5986.6-с размер от 859.77 кв. м, имот № 57011.5986.7 -с размер от 996.11 кв. м. и имот № 57011.5986.8 - с размер от 1344.26 кв. м. Така обосновал извод, че посочените размери на трите имота значително надхвърлят определения в ЗСПЗЗ размер, поради което административният орган при изготвянето на плана не е изпълнил и изискването на разпоредбата на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ разликата над 600 кв. м до фактически ползваната земя да се възстанови на бившия собственик за образуване на нов имот с размер не по-малък от 250 кв. м. Посочил, че така не е спазена т. 2.4 на ЗАПОВЕД № РД-46-494 от 22.08.2003 г. на МЗГ и приел, че нарушаването на посочените по-горе правила е довело до липса на предвиждане на имот за жалбоподателя съобразно правилата на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, както и неправилно отразяване на собствениците в регистъра на имотите, представляващ неразделна част от плана на новообразуваните имоти. При тези изводи съдът извел извод за незаконосъобразност на заповедта и я отменил в оспорената от възстановения собственик част и върнал преписката на административния орган. Решението е процесуално допустимо, като постановено по допустима -подадена в спор и от надлежна страна, жалба. Решението е неправилно, тъй като е постановено при неизяснена фактическа обстановка, без да са събрани всички относими към преценката по съществото на спора доказателства, в резултат допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. До решаващия си извод съдът е стигнал без да събере необходимите доказателства- посочените в Регистъра на недвижимите имоти от ПНИ /л. 12 от делото/ три нотариални актове, които установяват, че трите имота, върху които попада имотът на жалбоподателя, са придобити от собствениците им Николай Цветанов Марков - за ПИ № 57011.5986.6, Капка Милотинова Теобал - за ПИ № 57011.5986.7 и Надя Христова Божилова - за № ПИ 57011.5986.8 не по реда на § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, а на друго основание. Горното обстоятелство е отразено изрично в т. 6 на заключението на СТЕ/л. 148 от делото/, в която вещото лице е посочило, че тези три лица не са вписани в списъка на лицата, получили имоти с удостоверения за предоставено право на ползване в обсега на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Този извод се налага и от годините на издаване на самите нотариални актове, удостоверяващи правото на собственост на трите лица, посочени в Регистъра на недвижимите имоти от ПНИ, а именно, че собствеността върху ПИ 57011.5986.7 и ПИ 57011.5986.8 е придобита съответно през 1989 г. и 1966 г., т. е., преди приемането на ЗСПЗЗ. Съдът е следвало да изиска тези три титула са собственост, включително този за ПИ 57011.5986.5 от 1999г, с цел да установи на какво правно основание и кога е придобита собствеността, както и върху каква площ и граници, и тогава да прецени материалната законосъобразност на оспорената заповед. Този въпрос е от съществено значение за решаването на спора, а е останал неизяснен. Съгласно чл. 168 АПК съдът е длъжен да преценява законосъобразността на административния акт изцяло, включително като събира допустимите по Гражданския процесуален кодекс доказателства и да дава указания на страните относно разпределението на доказателствената тежест в процеса и необходимостта от изясняване на обстоятелства, които са от съществено значение за решаване на делото Тъй като спорът е останал неизяснен от фактическа страна в резултат допуснатото от първоинстанционният съд съществено нарушение на процесуални правила, налице е основание за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото е необходимо да се съберат като доказателства и да се обсъдят посочените в Регистъра на недвижимите имоти от ПНИ /л. 12 от делото/ три нотариални актове и да се обсъди приложеното заключение, съгласно чл. 202 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, заедно с другите доказателства по делото. По изложените съображения Върховният административен съд не може да реши делото по същество, и тъй като е налице основанието на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК- установено е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, следва да го върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, при съобразяване с указанията, дадени в настоящото отменително решение. При този изход на процеса разноски по настоящото дело не следва да се присъждат. Това следва да стане с решението по съществото на спора. Поради това и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,