Решение № 4870 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 121/2018 г.

Решение № 4870 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 121/2018 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Н. Нарлийски против решение № 6019 от 25.10.2017 г. по адм. дело № 7087/2017 г. на Административен съд – С.-град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Представлява се от адвокат З. Н. и претендира присъждане на разноски пред касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба - председателят на Държавна агенция "Разузнаване", представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Представлява се от юрисконсулт Н. Г. и не претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – С. град е отхвърлил жалбата на Н. Нарлийски против заповед № RB 102101-001-04.08.5039/12.12.2015 г. на председателя на Държавна агенция "Разузнаване", с която е прекратено правоотношението му, произтичащо от договор за военна служба, поради наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Съдът е установил точно релевантните фактически обстоятелства по спора и правилно приложил относимите нормативни разпоредби. Обжалваната заповед № RB 102101-001-04.08.5039/12.12.2015 г. на председателя на Държавна агенция "Разузнаване" е издадена на основание чл. 161, т. 3, чл. 165, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и чл. 91 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ и на основание § 2 и § 5 от ПЗР на Закона за Държавна агенция "Разузнаване" и чл. 83, ал. 1 ЗДАР и във връзка със заповед № RB 102101-001-04/13.11.2015 г. на председателя на агенцията, с която на служителя Н. Нарлийски е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Със заповедта е постановено, че договорът за военна служба RB 102101-001-04/26-321/08.06.2010 г., сключен с Н. Нарлийски, се счита за прекратен, прекратява правоотношението и го освобождава от длъжност, считано от 07.12.2015 г. поради наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и по силата на § 2, ал. 2 ПЗР на ЗДАР. Съдът е посочил, че с решение № 8 от 18.04.2016 г. по адм. дело № С 3/2016 г. на Административен съд – С.-град, оставено в сила с решение № 13 от 28.03.2017 г. по адм. дело № С 53/2016 г. на Върховния административен съд, е отхвърлена жалбата на Н. Нарлийски срещу заповед № RB 102101-001-04/13.11.2015 г. на председателя на ДА "Разузнаване", с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". При това положение съдът е приел, че спорът за дисциплинарната отговорност на жалбоподателя е решен и е недопустимо повторно да обсъжда доводите и възраженията във връзка с фактическите и правни обстоятелства, въз основа на които му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание. Изложил е съображения, че след като на служителя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", същото е основание за прекратяване на служебното му правоотношение без предизвестие, съгласно чл. 165, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ. Правилото е императивно и не дава възможност за друго правно решение на органа по назначаване. Приел е за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че актът е издаден от некомпетентен орган. Държавна агенция "Разузнаване" е правоприемник на Националната разузнавателна служба, чийто служител е бил жалбоподателят. Изтъкнал е, че по силата на § 2, ал. 1 и 2 и § 5 от ПЗР на ЗДАР (неточно е посочен ЗОВСРБ) образуваните и неприключили дисциплинарни преписки се приключват по досегашния ред и председателят на ДА "Разузнаване" разполага с правомощието да издаде обжалваната заповед. При тези съображения съдът е приел, че оспорването е неоснователно и постановил обжалвания резултат. Недоволен от решението, касационният жалбоподател излага доводи, че съдът неправилно е отхвърлил възраженията му за некомпетентност на издателя на акта, необосновано е намерил, че заповедта е мотивирана и са били налице фактически и правни основания за прекратяване на договора му за кадрова военна служба. Релевираните оплаквания не намират опора в нормативната уредба и са неоснователни. Съдът правилно е приел, че председателят на ДА "Разузнаване" е компетентен да издаде оспорената заповед. Съгласно § 2, ал. 1 ПЗР на ЗДАР, Държавна агенция "Разузнаване" е правоприемник на активите, пасивите, архива и другите права и задължения на Националната разузнавателна служба. В ал. 2 на § 2 е предвидено, че правоотношенията със заварените на служба военнослужещи в Националната разузнавателна служба се преобразуват в правоотношения на държавен служител на Държавна агенция "Разузнаване", считано от датата на влизане в сила на закона. По силата на § 11, ал. 1 от ПЗР на ЗОВСР, ръководителите на Националната разузнавателна служба и на Националната служба за охрана имат правата на министър по този закон по отношение на съответните служби. С оглед настъпилото правоприемство, тези права са преминали в правомощие на председателя на ДА "Разузнаване". Следователно, както вярно е приел решаващият съд, компетентен да издаде обсъжданата заповед е председателят на агенцията. Ето защо, възражението в касационната жалба, че съдът не е съобразил изискването в разпоредбата на чл. 161, т. 3 вр. чл. 165, т. 3 ЗОВСРБ заповедта да бъде издадена от министъра на отбраната е неоснователно. Трябва също да се посочи, че действащото правило на чл. 101, ал. 1, т. 9 ЗДАР също предоставя в компетентност на председателя на агенцията да прекрати служебното правоотношение на държавния служител. Правилно съдът е приел, че фактическите и правни обстоятелства, въз основа на които на служителя е наложено дисциплинарно наказание уволнение не подлежат на разглеждане и преценка за законосъобразност в производството по оспорване на заповедта за прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от длъжност. Поради това и не е необходимо същите да бъдат повторени в оспорения акт, с оглед на което доводите за немотивираност на заповедта са неоснователни. В същата са посочени правните и фактически основания за издаването й – релевантните нормативни разпореди и наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" с цитираната заповед на председателя на агенцията. Оспорването срещу заповедта, с която на служителя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" е отхвърлено с влязло в сила решение на съда, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че заповедта за освобождаване от длъжност на жалбоподателя е издадена при наличие на предвидените в закона предпоставки и към момента на разглеждане на спора за законосъобразността й не са налице основания за отмяната й. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,