Решение № 7137 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2036/2019 г.

Решение № 7137 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2036/2019 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", чрез процесуален представител юриск. Пирянкова против решение № 196/4.12.2018 г., постановено по адм. д. № 417/2017 г. по описа на Административен съд - Сливен, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 97/16.11.2017 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район". Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено в нарушениe на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска решението да бъде отменено. Претендира сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – "Водоснабдяване и Канализация-Сливен" ООД, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли решението, като правилно да бъде оставено в сила. Претендира разноски, съгласно представен списък.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага съображения, че решението е неправилно и следва да бъде отменено.

Върховният административен съд намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

С ожалваното решение е отменен АУПДВ, издаден на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а", чл. 194, ал. 2 от Закона за водите /ЗВ/ и § 9 от ПЗР от ЗВ, с който е установено задължение за дължима такса за водовземане от повърхностни води за периода от 1.01.2010 г. до 31.12.2016 г. в размер от 188 691, 48 лева и лихва за периода в размер на 69 661, 69 лева.

Съдът е приел, че при издаването на АУПДВ е спазено изискването за форма съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, включително с посочване на фактически и правни основания и е спазена процедурата по неговото издаване.

Първоинстанционният съд е приел, че в оспорения акт административния орган неправилно е установил отнетите водни количества от повърхностен воден обект р. Циганска река и е извел извод за неправилно определяне на размерите на таксите за водовземане от този водоизточник. Съдът е приел, че към момента на издаване на акта не могат да се установят отнетите водни количества от всяко отделно водовземане, предвид че посочените в АУПДВ количества не са само за повърхностното водовземане от река Циганска, а са общо за три водовземания – едно повърхностно и две подземни.

Решението е неправилно.

Установено е по безспорен начин по делото, вкл. с комплексна и допълнителна експертиза, че гр. Твърдица се водоснабдява от три независими водоизточници, а именно:

• повърхностно водовземане от Циганска река /Студена река/, водохващането е алпийски тип, водата от реката стига с водопровод до общия резервоар;

• подземно водовземане от 4 бункерни кладенци, от които водата постъпва в черпателен резервоар, от който помпена станция тласка водата до общия резервоар;

• подземно водовземане от 12 броя каптажа по поречието на Топлата река и Козаревската река, които чрез поредица от събирателни шахти и водопроводи отиват до общия резервоар. Водите от трите водоизточници се смесват в общ резервоар, на изхода на който е монтирано измервателно устройство.

Не е било спорно, че "ВиК Сливен" ООД осъществява водовземане от повърхностен воден обект р. Циганска река, както и че за извършеното водовземане от този воден обект няма издадено разрешително от БД ИБР. Дружеството притежава разрешително за водовземане за подземни води, чрез общо 12 бр. каптажа /седем броя каптирани извори поречие "Топлата река" и пет броя каптирани извори поречие "Козаревска река"/, с цел на водоползването: питейно-битови цели /Разрешително № 301036/26.09.2005 г., издадено от Директора на БД ИБР, с краен срок на действие на разрешителното- 26.09.2010 г., продължен с Решение № РР-1080 от 27.09.2010 г. на Директора на БД ИБР до 27.09.2020 г. /. По отношение третият водоизточник - 4 бункерни кладенци видно от съдържанието на молбата, подадена на БД ИБР- т. 3 /л. 276 е установено, че няма издадено разрешително за водоползване.

При извършените от БД ИБР проверки на 15.09.2017 г. и 25.10.2017 г. е установено, "ВиК Сливен" ООД не е заплатило дължима такса за водовземане от повърхностни води за периода 2010 г. – 2016 г. С оспореният акт е установено задължение за осъществено водовземане от повърхностен воден обект – р. Циганска река, посредством водохващане от алпийски тип, т. е установено е задължение за водовземане от един от трите водоизточници, с които се водоснабдява гр. Твърдица. За определяне на отнетия обем вода от този водоизточник, в АУПДВ административният орган е определил размера на дължимата и неплатена такса за периода 1.01.2010 г. – 31.12.2011 г. на база подадено водно количество, съгласно годишна справка за подадена вода за район Твърдица за този период. А за периода от 1.01.2012 г. до 31.12.2016 г. таксата е изчислена на база иззето годишно водно количество съгласно писмо вх. №КД-05-370/17.10.2017 г.

Както правилно е приел административният съд с годишните справки не се установява количеството отнета вода от повърхностен воден обект р. Циганска река, а се установява количеството подадена вода за град Твърдица /за периода 2010 г. – 2016 г. /, водовзето от трите водоизточника. Това не се установява и от декларациите по чл. 194б от ЗВ, с които е декларирано иззетото количество вода за периода от 2013 г. до 2016 г. по Разрешително № 301036/26.09.2010 г. за водовземане от подземни води.

Съобразявайки писмените доказателства, както и заключението на експертите по комплексната и допълнителната експертиза съдът е направил извод, че неправилно е определено количеството отнета вода от повърхностния воден обект. Но съдът не е взел предвид направените при проверката констатации. Видно от констативният протокол СЛ № 525/15.09.2017 г., издаден от експерти при БД ИБР Пловдив, при извършената проверката на "ВиК Сливен" ООД по документи е констатирано, че питейно-битовото водоснабдяване за гр. Твърдица се осъществява от повърхностен воден обект р. Циганска река, посредством водохващане от алпийски тип. Водовземното съоръжение се експлоатира от "ВиК Сливен" ООД, като за правото за водовземане от повърхностен воден обект р. Циганска река няма издадено разрешително за водовземане по ЗВ. Посочено е че, за измерването на отнетите и подадени водни маси е монтирано разходомерно устройство, което е изправно. Посочено е, че се извършва количествен мониторинг на отнетите и подадени водни маси, както и че в БДИБР се представят данните от изпълнения ежемесечен мониторинг за черпените и ползвани водни обеми към 30 юни и към31 декември всяка година.

Настоящият състав констатира, че посочените в констативния протокол данни от количествен мониторинг на отнетите и подадени водни маси, както данните от изпълнен ежемесечен мониторинг за черпени и ползвани водни обеми към 30 юни и към 31 декември всяка година не се съдържат в административната преписка на оспорения акт. Същите не са изискани от административния орган.

С оглед на изложеното изводът на съда, че АУПДВ е незаконосъобразен е направен при неизяснена фактическа обстановка. Съдът е следвало да задължи ответника да представи данните за извършен количествен мониторинг на отнетите и подадени водни маси, както и данните от изпълнения ежемесечен мониторинг за черпените и ползвани водни обеми към 30 юни и към 31 декември всяка година.

Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до разглеждане на спора по същество при неизяснена фактическа обстановка относно законосъобразността на АУПДВ.

Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

При новото разглеждане на делото следва да се укаже на директора на БДИБР Пловдив, че следва да представи данните от извършения количествен мониторинг на отнетите и подадени водни маси, както данните от изпълнения ежемесечен мониторинг за черпените и ползвани водни обеми към 30 юни и към31 декември всяка година, след което съдът да се произнесе по законосъобразността на обжалвания АУПДВ.

Предвид изхода на спора, обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските, по които на основание чл. 226 от АПК ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение