Решение № 9637 от 19.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3286/2017 г.

Регламент № 1303/2013, включва а) действие или бездействие на икономически оператор, б) което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагането, и в) има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. " В тази насока са решения № 2761 от 07.03.2017 г. по адм. д. № 13784/2016 г. ВАС; Решение № 477 от 16.01.2017 г. по адм. д. № 7640/2016 г. ВАС; Решение № 13830 от 15.12.2016 г. по адм. д. № 6470/2016 г. ВАС; Решение № 9426 от 02.08.2016 г. по адм. д. № 5697/2016 г. ВАС, Решение № 3014 от 13.03.2017 г. по адм. д. № 8861/2016 г. по описа на ВАС. и пр. Успоредно с това, съдебната практика трайно приема, че акта не отговоря на законовото изискване за съдържание, когато липсват мотиви относно елементите - нанесена финансова вреда или опасност, възможност за такава върху бюджета на ЕС в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с нарушението, какъвто е и процесния казус. /В този смисъл виж решение № 1128 от 27.01.2017 г. по адм. д. № 9183/2016 г. на ВАС/. Установяването на реална или потенциална финансова вреда е в обхвата на релевантното изследване, респ. - явява се съставомерен компонент. Анализът на разпоредбите от националното и съюзното право в разглежданата материя води на извод, че не всяко нарушение на разпоредба на общностното или националното законодателство, произтичащо от действие или бездействие на стопански субект, е нередност по смисъла на съюзното право и основание за налагане на финансова корекция, а само такова, което има или би имало финансово отражение, като следва да е налице причинно-следствена връзка между нередността и потенциалния вредоносен финансов резултат върху бюджета на Съюза от нея. В случая въпросът за финансова вреда, респ. - потенциална възможност за нанасяне на такава, не е изследван от решаващия орган. Невъзможността за определяне на количественото изражение на вредата (действителна или потенциална) не изключва задължението му да се произнесе по този въпрос, независимо от приложения метод за изчисляване размера на корекцията, като отсъствието на каквито и да било съображения в тази насока прави волеизявлението на ръководителя на ДО немотивирано. Неизлагането на мотиви от страна на ДО досежно размера на наложената корекция също е в нарушение на закона и в частност - на административно-производствените правила. Видно от решение на СЕС по съединени дела С-260/14 и С-261/14, финансовите корекции по чл. 98 от Регламент № 1083/2006 г., налагани от държавите-членки за нередности, свързани с неспазване на разпоредбите в областта на възлагането на обществени поръчки, съставляват административни мерки по смисъла на чл. 4 от Регламент № 2988/95. При индивидуализацията на окончателния размер на корекцията компетентният национален орган дължи отчитане на всички релевантни обстоятелства за конкретния случай и на критериите по чл. 98, § 2, ал. 1, изр. последно от Регламент № 1083/2006 г., а именно - характерът на констатираната нередност, нейната сериозност и финансовата загуба за съответния фонд (решение на СЕС по дело С-406/14). Разпоредбата на чл. 70 от ЗУСЕСИФ на която се позовава жалбоподателя също не въвежда изключение от посоченото правило. Бидейки елемент от фактическия състав на административната мярка, размерът на корекцията е от съществено значение за нейната законосъобразност. Непосочването на релевантната нормативна уредба, предвиждаща нейния размер, опорочава волеизявлението на административния орган. При липса на указано правно основание и валидна обосновка не става ясно по какъв начин, въз основа на коя разпоредба и по какви критерии е разпоредено възстановяване на получената сума. Успоредно с това и съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Методологията, същата се прилага при констатирани нарушения във връзка със сключване на договори по реда на възлагане на обществени поръчки по реда на Закона за обществените поръчки по проекти, както и при възлагане на договори по реда на Постановление № 118 на Министерския съвет от 2014 г. Постановление № 69 на Министерския съвет от 2013 г. и Постановление № 55 на Министерски съвет от 2007 г., както и изпълнението на сключените договори. С оглед предмета на спора приложимостта на методологията е несъмнена. В този смисъл и оглед данните по делото първоинстанционият съд се е позовал на разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 и чл. 10, ал. 1 от МОФК., установявайки и липса на мотиви относно характерът и тежестта на нарушението и финансовото му отражение. Изложените съображения обосновават извода за правилност на обжалваното решение, без да е необходимо допълнително преповтаряне на мотиви относно установената незаконосъобразност на административния акт. Неоснователна е и подадената частна жалба срещу определението на АССГ, с което е оставена без разглеждане молбата на главния директор на Главна дирекция "Европейски фондове и международни проекти" за изменение на решение № 7926 от 13.12.2016 г. в частта за разноските. За да постанови оспорения съдебен акт, АССГ е приел, че молбата на предявеното правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК е недопустима, като подадена от лице без правен интерес. И. е доводи, че предмет на спора по адм. дело № 5324/2016 г. е законосъобразността на писмо рег. № 2116 - 00 - 2#3 от 27.04.2016 г., издадено от главния директор на Главна дирекция "Европейски фондове и международни проекти" и ръководител на Договарящия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2007 - 2013 г.". Посочил е, че ответник в производството е издателят на оспорения административен акт - ръководителят на ДО на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2007 - 2013 г." при Агенция по заетостта, а не главният директор на Г. дирекция "Европейски фондове и международни проекти". Извел е заключение, че молбата е подадена от лице без правен интерес. Определението е правилно. Условията за допустимост на искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските са: същата да е подадена в срок и от надлежна страна. Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. По смисъла на визираната разпоредба страната е тази, определена от предписанието на чл. 153, ал. 1 АПК, а именно органът, постановил оспорения административен акт. В производството пред първоинстанционния съд като ответник е конституиран ръководителят на ДО на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2007 - 2013 г." при Агенцията по заетостта, комуто принадлежи и правото да иска изменение по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Горното обосновава извод, че подалият молбата главен директор на Главна дирекция "Европейски фондове и международни проекти", който не е страна в съдебното производство пред АССГ, не е активно легитимиран и няма право да претендира изменение на съдебния акт (решение № 7926 от 13.12.2016 г. по адм. дело 5324/2016 г.). Предвид изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че искането за изменение по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадено от лице без правен интерес. При този краен извод в полза на ответника по касационна жалба следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 2 000.00 лв., съобразно изискванията на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и представения от страната списък по чл. 80 ГПК. Направеното от касатора възражение за прекомерност е неоснователно, доколкото платеното адвокатско възнаграждение е много под минималния размер на адвокатските възнаграждения определено на основание чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.