Решение № 6362 от 15.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6695/2008 г.

Решение № 6362 от 15.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6695/2008 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Александров Александров от гр. Добрич, подадена чрез пълномощника адв. Васил Тодоров, против решение № 49 от 09.04.2008 г. по адм. д. № 173/2007 г. на Административен съд - Добрич, с което е отхвърлена жалбата му против отказа на кмета на Община - Добрич, обективиран в писмо изх. № 94 И-00-198 от 07.05.2007 г., да бъде отменено отчуждаването на недвижим имот, по реда на чл. 31 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и е осъден да заплати на Община - Добрич разноски по делото в размер на 80,00 лева разноски по делото. Излага доводи, че решението е неправилно, като незаконосъобразно и е необосновано. Счита, че съда не е съобразил липса на отчуждаване и не е съобразил доводите му за отчуждаване по други закони, а не само по ЗОС. Моли, да се отмени обжалваното решение и по същество бъде върната преписката на кмета на общината за произнасяне съгласно законовите изисквания. Ответникът - кметът на Община - Добрич редовно призован не се явява и не взема становище по спора. Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура излага становище, че касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. Счита, че съдът е обсъдил всички доводи и възражения на жалбоподателя, като е установил факта на отчуждаването и полученото обезщетение. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, четвърто отделение приема, че подадената касационна жалба от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение № 49 от 09.04.2008 г. по адм. д. № 173/2007 г. на Административен съд - Добрич, е отхвърлена жалбата му против отказа на кмета на Община - Добрич, обективиран в писмо изх. № 94 И-00-198 от 07.05.2007 г., да бъде отменено отчуждаването на недвижим имот с пл. № 3826, кв. 176 по плана на гр. Добрич от 1962 г., по реда на чл. 31 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и е осъден да заплати на Община - Добрич разноски по делото в размер на 80,00 лева разноски по делото. Първоинстанционният съд е приел, че процесният имот е бил отчужден и мероприятието реализирано, а имотът се използва по предназначение. Приел е, че не са налице предпоставките по чл. 31 от ЗОС за отмяна на отчуждаването и е отхвърлил жалбата. Също така съдът е приел, че наследодателят на жалбоподателя е притежавал 1/2 ид. част от имота към момента на отчуждаването и искането за отмяна е направено за част от отчуждаването, което е недопустимо съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗОС. Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, постановено при спазване на изискванията на чл. 31, ал. 1 от ЗОС, като правните изводи съответстват на установените фактически обстоятелства. Първоинстанционният съд правилно е приел за допустимо искането по чл. 31, ал. 1 от ЗОС, като е съобразил определение № 1260 от 05.02.2008 г. по адм. д. № 833/2008 г. на Върховния административен съд. За да установи наличието на едната от двете алтернативни предпоставки, а именно мероприятието, за което е отчужден имота, да не е започнало или имотът да не бъде използван по предназначението, съдът е допуснал назначаването на съдебно - технически експертизи (единична и тройна), от които е установено, че процесния имот е отчужден по административна преписка № 530 за обществени нужди - за жилищен блок на МНО от наследодателя на жалбоподателя, като е извършена оценка и изплатено обезщетение по сметка в ДСК на отчуждения собственик, както и е извършено завземане на имота. Установено е, че е реализирано мероприятието по отчуждаването и имотът се използва по предназначение. Процесният имот е бил индивидуализиран, като попадащ в парцел II - общински, кв. 176, отреден за жилищен блок на МНО по одобрен план от 1962 г., като на терена е изградена пететажен жилищен блок с магазини и който имот по плана от 2006 г. попада в парцел I, кв. 80 на ЦГЧ, отреден за ЖС и гаражи, както и че мероприятието е проведено. Установено е, че жилищният блок попада върху северната част на процесния имот, като в южната му част не е предвидено застрояване, но е в границите на парцела и служи за достъп до гаражите към жилищната сграда. При тези данни правилно съдът е приел, че не е налице условието мероприятието, за което е отчужден имота да не е започнало. Също така правилно съдът е приел, че наследодателят на жалбоподателя е бил собственик на 1/2 ид. част от отчуждения имот, и следователно пълната отмяна на отчуждаването, която единствено е допустима по този ред, в случая е невъзможна. Освен това не е установено наличие и на другата алтернативна предпоставка имотът да не се ползва по предназначението, за което е отчужден. Обстоятелството, че в част от отчуждения имот няма застрояване не обуславя извод, че имота не се ползва по предназначение на отчуждаването. Установено е от СТЕ, че тази част е прилежаща към изградения жилищен блок, за който е извършено отчуждаването и функционално е свързан със сградата. След като е изпълнено мероприятието по отчуждаването и понастоящем имота обслужва функционално това мероприятие, по същество не са налице материалноправните предпоставки по чл. 31, ал. 1 от ЗОС за отмяна на отчуждаването. Правилно административният съд е приел, че в производството по чл. 31 от ЗОС не се изследва законосъобразността на извършеното отчуждаване, каквито доводи излага касатора, и че са предмет на обсъждане в производства по други реституционни закони. Предвид на изложените съображения и в съответствие с чл. 218 и чл. 220 от АПК, предвид твърдяните пороци от касатора, настоящият съдебен състав приема, че не е допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, обжалваното решение е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение