Решение № 1357 от 31.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11456/2013 г.

Решение № 1357 от 31.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11456/2013 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по молба, с характер на касационна жалба, от Георги Стефанов Чолаков, от гр. Велико Търново, ул. "Цанко Церковски" № 35, против Решение № 410 от 11.07.2013 г. постановено по адм. дело № 1210/2012 г. на Административен съд - Велико Търново с искане за отмяната му като неправилно. Ответникът - Началникът на РДНСК - Северен централен район - Велико Търново не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност от първоинстанционния съд е заповед № ДК-02-СЦР-74 от 11.06.2012 г. на Началника на РДНСК - Северен централен район - Велико Търново, издадена на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж, описан като ремонт на покрив и преустройство на под покривно пространство за обособяване на две стаи за творческа дейност в УПИ - I-2493 в кв. 59 по ПУП на гр. Велико Търново, извършен без необходимите строителни книжа и разрешение за строеж - чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, поради което е прието, че е налице хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. За да отхвърли оспорването Административният съд - Велико Търново е приел, че заповедта е законосъобразна като издадена от компетентен орган, при спазване на предвидената в закона писмена форма, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила, в съответствие с материално-правните разпоредби и с целта на закона. Прието е, че процесният строеж е извършен без одобрен проект и строителни книжа, поради което е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и затова подлежи на премахване. Така постановеното решение е правилно. Възраженията на касатора са неоснователни. В случая по силата на влязъл в сила съдебен акт е прието, че разрешение за строеж № 184/30.03.2006 г. издадено от Главния архитект на община В. Търново за строеж "Ремонт на покрив и преустройство на подпокривно пространство за обособяване на две стаи за творческа дейност", УПИ I - 2493 от кв. 59 по плана на гр. Велико Търново правилно е отменено от административния орган, по реда на чл. 91 от АПК, като незаконосъобразно. Това решение е задължително за всички институции, включително РДНСК - СЦР на гр. В. Търново. Ето защо не съществува спор относно обстоятелството, че валидно разрешение за строеж в случая не е налице. Направените констатации в констативния акт № 49-ТК от 19.11.2010 г. и констативния протокол, неразделна част от него не са оборени. Строежът, представляващ надстрояване в южната част на под покривното пространство на съществуваща жилищна сграда, в който са обособени три помещения и санитарен възел, отговаря на дефиницията на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ в приложимата му редакция. Съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно ЗУТ, а това разрешение в случая не е налице. Следователно, изводите на административния орган и на съда, че се касае за незаконен строеж са правилни и законосъобразни и се споделят от настоящия състав. След като по безспорен начин е доказано, че строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2, изр. второ от ЗУТ, то правилно първостепенният съд е приел, че оспорваната пред него заповед за премахването му е законосъобразна. Неоснователни са твърденията на касатора за законност на строежа, изпълнен преди отмяната на разрешението за строеж. С отмяната на разрешението за строеж се заличават с обратна сила правните му последици. С оглед на изложеното, при постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,