Решение № 4187 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2692/2018 г.

Решение № 4187 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2692/2018 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 145 и сл. от АПК, образувано по жалба на С. Д. от гр. С., чрез адв. Василев срещу заповед №ЗС-25/06.02.2018 г. на министъра на отбраната на Република България. Изложени са съображения за нищожност, алтернативно за незаконосъобразност на обжалваната заповед, като издадена в противоречие с приложимите материалноправни норми и административно производствените правила и в несъответствие с целта на закона - отменителни основания по смисъла на чл. 146 от АПК, поради което се претендира отмяната ?. Ответникът министър на отбраната, чрез своя процесуален представител с представено писмено становище намира жалбата за неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като взе предвид представените по делото доказателства и наведените от страните доводи, намира същата за неоснователна по следните съображения: От доказателствата по делото се установява, че имотът - военно-фондово жилище в гр. С. кв. "Л.", бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., е частна държавна собственост с предоставени права за управление на Министерство на отбраната, видно от АЧДС № 08817/18.02.2015 г. Със заповед за настаняване № 70/24.02.1983 г. на началник Гарнизонна жилищна част – С., И. Д. и семейството му са настанени в посочения имот, като на същата дата между тях е сключен и договор за отдаване под наем на жилището. През 1990 г. със заповед на министъра на народната отбрана И. Д. е уволнен и зачислен към запаса. По делото е представено препис-извлечение от Акт за смърт № 10/25.06.1999 г. за И. Д.. През 2001 г. между Изпълнителна агенция "Управление на частната държавна собственост на Министерството на обраната" и С. Д. е сключен нов договор за наем на жилището. През 2007 г. Изпълнителна агенция "Държавна собственост на Министерството на обраната" и С. Д. е сключено споразумение за промяна на наемната цена на апартамента. С писмо рег. № 12082/14.09.2017 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" наемателката е уведомена, че сключеният договор за наем от 2001 г. се прекратява, като е указан едномесечен срок, в който следва да се освободи жилището. Предизвестието е съобщено на адресата му чрез услуга градски куриер на 26.09.2017 г., който факт не се оспорва. След прекратяване на наемния договор, жилището не е било освободено от наемателя, поради което е издадена процесната заповед, с която е наредено изземване на имота от С. Д., с мотива, че се държи на отпаднало правно основание и е приложима разпоредбата на чл. 80 а ЗДС. Издадена е и заповед №ЗС-30/14.02.2018 г. на министъра на отбраната на Република България за отстраняване на ОФГ в заповед №ЗС-25/06.02.2018 г. на министъра на отбраната на Република България, изразяващо се в промяна на датата за принудително изземване по административен ред на апартамента от "09.04.2018 г. " на "19.04.2018 г. ". По делото е постъпило писмо от администрацията на президента на Република България, с указания към жалбоподателката, които касаят процедура за опрощаване на несъбираеми държавни вземания. Оспорената заповед е законосъобразна. С обжалваната заповед №ЗС-25/06.02.2018 г. на министъра на отбраната на Република България, на основание чл. 80 а от Закона за държавната собственост (ЗДС) е наредено да се изземе от С. Д. описаният недвижим имот - частна държавна собственост, включен във ведомствения жилищен фонд на Министерство на отбраната. В тази връзка са изложени мотиви, че съгласно приложения АЧДС № 08817/18.02.2015 г., имотът е частна държавна собственост, предоставен в управление на Министерство на отбраната. Установено е, че имотът се държи без правно основание от жалбоподателката, поради което е прието, че са налице предпоставките за издаване на заповед за изземване при условията на чл. 80 а ЗДС. Съобразно проследяване на куриерска пратка по делото е установено, че Д. е получила писменото предизвестие за прекратяване на наемното правоотношение на 26.09.2017 г. Процесната заповед е издадена от компетентен орган – министъра на отбраната и в предвидената от закона форма, при изложени правни и фактически основания за издаване на заповедта – адресатът й държи ведомствено жилище на отпаднало основание. Административният орган е издал оспорения административен акт при спазване на административнопроизводствените правила, материалния закон и съобразяване на неговата цел, след изясняване на релевантните за случая обстоятелства. Налице е основанието на чл. 80 а, ал. 1 от ЗДС за изземване на имот държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, тъй като безспорно имота се ползва без правно основание. Не е налице създадено по волята на страните или по силата на закона правоотношение, което да представлява правно основание за ползване на имот държавна собственост, противно на твърдяното от жалбоподателката. В тази връзка се явяват неотносими възраженията за нищожност на съществувалото наемно правоотношение, още повече, че дори при основателност на това твърдение, факта на ползване на жилището без правно основание отново е налице. Следователно към момента на издаване на обжалвания акт са налице всички предпоставки по чл. 80 а ЗДС- държавен имот, предоставен за ползване и управление на Министерство на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, се изземва въз основа заповед на министъра на отбраната. Ирелевантни се явяват доводите за неоснователно платени наемни вноски, тъй като касаят облигационни правоотношения между страните по делото. Предмет на настоящото съдебно производство е проверка на законосъобразността на административния акт, като извън неговия фактически състав са доводите, свързани с възстановяване на внесените от жалбоподателката суми. Неотносими са и допълнително навадените доводи за нарушение процедурата по чл. 61, ал. 3 АПК при връчване на процесната заповед и последващата такава за поправка на ЯФГ, тъй като по делото не се спори по допустимостта на оспорването, а жалбата е приета за процесуално допустима, с оглед на гореизложеното. С оглед установеното по делото, заповедта за изземване на имота се явява законосъобразна, поради което жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. С оглед изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,