Решение № 223 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10075/2018 г.

Решение № 223 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10075/2018 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Я. Илиев, [населено място], подадена чрез адв. Паришев, против решение № 1496/25.06.2018 г. по адм. дело № 2590/17 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлено оспорването на Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 1557-1/22.11.2016 г. издаден от орган в отдел "Местни данъци и такси", в потвърдената част с решение № 17/21.08.2017 г. на началник отдел "Местни приходи и контрол" при Община Садово, за установени за периода 1.01.2011 г. - 31.12.2016 г. задължения за данък недвижими имоти /ДНИ/ в общ размер на 426,78 лв. и лихви 98,39 лв. и такса битови отпадъци /ТБО/ в общ размер на 1417,28 лв. и лихви - 356,01 лв. Изложени са доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, изводи в противоречие с установените факти и приложими към периода разпоредби. Иска се отмяна на решението. Касаторът се яви лично в съдебно заседание и поддържа касационната жалба. Представя и писмена защита. Ответникът началник отдел "Местни приходи и контрол" при Община Садово, който се яви лично в съдебно заседание, оспорва касационната жалба като поддържа писмен отговор, желае решението да бъде оставено в сила и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за изготвения писмен отговор от юрк. Атанасова в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Спорът е за дължимост на ДНИ и ТБО установени с акт по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК, във връзка с подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ за периода от 1.01.2011 г. до 31.12.2016 г. относно имот, представляващ бивш стопански двор на ТКЗС в с. Ахматово, земя с площ 16 460 кв. м. представляваща УПИ I в кв. 1 по плана на с. Ахматово, която е собственост на лицето считано от 29.10.2007 г. като закупен имот от министерство на земеделието. Имота впоследствие е преобразуван в УПИ III-321, 324 кв. 1 с изменение на ПУП и е с площ от 18 172 кв. м. За земята собственика е подал декларации по чл. 14 ЗМДТ на 12.01.2016 г. за площ от 16 460 кв. м. и на 22.11.2016 г. за допълнителната площ от 1712 кв. м. В имота е имало стопански постройки, на които лицето е било собственик по силата на Договори за покупко-продажба от 2004 г. и 2006 г., за които лицето е подало декларация вх. № 14-12-0025/9.10.2006 г. Земята е закупена впоследствие като декларацията по чл. 14 ЗМДТ е подадена през 2016 г., т. е. много след срока по закон. Основните възражения на оспорващия акта са, че в данъчната оценка са включени сгради, които са съборени през 2009 г., което води до неправилно определен размер на ДНИ, тъй като сградите вече не съществуват в имота, и твърдение, че имота не попада в зоната за почистване от Общината и не се дължи ТБО, тъй като такава услуга не се предоставя за имота. За да отхвърли жалбата съдът е обосновал мотиви за законосъобразност на обжалвания акт с установените по делото факти, въз основа на събраните писмени, гласни доказателства и приети съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, които не са оспорени от страните и са кредитирани от съда. Решението съдържа подробен и последователен анализ на всички относими към спора фактически и правни основания, както и е отговорил на всички възражения на жалбоподателя. Решението е правилно, при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводството, в съответствие с материалния закон и обосновано. В конкретната хипотеза АУЗД е издаден на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК. Разпоредбата предвижда ограничени материалноправни предпоставки за издаване на АУЗД. Производството по чл. 107, ал. 3 ДОПК е допустимо само при наличието на изрично посочените в закона предпоставки: установяване на данъчно задължение по декларация и наличие на някое от посочените в чл. 107, ал. 3 ДОПК обстоятелства. Прилагайки нормата, съдът следва да укаже на ответника по спора, че носи тежестта да докаже релевантните за данъчното облагане факти: правна връзка между имота и данъчно задълженото лице; характера на имота, като подлежащ на данъчно облагане с ДНИ/нормата на чл. 10 ЗМДТ определя две групи имоти: 1. сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания и 2. поземлени имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон/; данъчна основа; данъчна ставка. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест между страните. От страна на жалбоподателя твърденията му за несъществуващи сгради са възприети и данъчната оценка е определена само за декларираната земя като не е включена данъчна оценка на вече съборените стопански постройки, а заплатените такива от лицето са приспаднати от органите по местни приходи при определяне на задълженията за ДНИ и ТБО. От доказателствата по делото е безспорно, че недвижимият имот е включен в строителните граници на с. Ахматово и има нужното предназначение по чл. 8, ал. 1 ЗУТ, за да бъде годен за облагане по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. Не са налице данни за наличие на някоя от хипотезите на чл. 24 ЗМДТ за освобождаване от заплащане на местния данък. Съгласно чл. 2 от Наредба № 10 на общинския съвет - Садово ДНИ се определя в промили 1, 8 от данъчната оценка до 31.12.2015 г., като от 1.01.2016 г. е 3 промила. Не съществува опровергаване на основата за установения с акта ДНИ - данъчна оценка на имота, както определения размер на дължимия данък за всяка от процесните години и обстоятелството, че е приспаднат от органите по местни приходи платения данък от задълженото лице по таблица, установена и в заключението на вещото лице. Съгласно нормата на чл. 11, вр. с чл. 64 от ЗМДТ данъчно задължено лице за заплащане на такса битови отпадъци/ТБО/ е собственикът на имота или неговият ползвател, при учредено право на ползване. Доколкото липсват доказателства за настъпила промяна в собствеността на имота, то правилно първоинстанционният съд е приел, че задължението е установено въз основа на данните от подадената декларация по чл. 14 от ЗМДТ. Относно ТБО за органа издал акта е задължението да докаже фактическото престиране на трите услуги, съгласно чл. 62 ЗМДТ. Ответникът е ангажирал доказателства за фактическото престиране на услугите. Първата от трите услуги по смисъла на чл. 62 ЗМДТ е услугата по сметосъбиране и сметоизвозване и тя се предоставя от общината на конкретния правен субект. Престирането на услугата по първия компонент е фактическо основание, един от релевантните юридически факти, при осъществяването на които възниква задължението за таксата. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 ДОПК доказателствената тежест за фактическите основания е на органа. По делото са представени като доказателства: заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 във връзка с чл. 62 ЗМДТ; графичен материал, че процесния имот попада в урбанизираната територия, за която е организирано от общината почистване и поддържане на чистотата на този район от селото; данни за осъществяване на задължения по договорите с почистващата фирма; одобрен график и посочени превозни средства за седмично почистване; извършена и приета работа от почистващата фирма; пътните листа на машините, които извършват дейностите по почистване; данни за разположени съответни съдове за събиране на смет; разходи за извозване и депониране на отпадъци до депо в местността Капсида - Асеновград. При тези данни правилно е прието от съда, че ответната страна е доказала престирането и на трите услуги. Не се спори, че задълженото лице не е подавало декларации, че имотите няма да бъдат ползвани, както и не е посочило необходими съдове, за да може таксата да бъде определена за конкретни количества, а не по промили на база данъчната оценка на имотите, както е процедирано в случая с процесния административен акт. Общински съвет Садово с надлежни решения е одобрил план-сметки и съответни промили за таксата за битови отпадъци за всяка от предоставените услуги. Като доказателства по години са решенията на общинския съвет и заповедите на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, представляващи правни предпоставки за предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ, които общината следва да осигури, за да визира правното основание за фактическото престиране на услугата, които обосновават и възникването на задължението за такса битови отпадъци от страна на собственици на имоти в съответните общини. Тъй като в случая са представени доказателства за всеки от елементите, релевантни за доказване на дължимостта на таксата, изводът на първоинстанционния съд за доказана дължимост на таксата за всеки от периодите е обоснован. По изложените съображения, не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно, обосновано с установените по делото факти с надлежни доказателства и приети експертизи - СТЕ и ССчЕ, не са налице допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 391 лева. Така мотивиран, Върховният административен съд, първо отделение