Решение № 234 от 21.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5372/2007 г.

Решение № 234 от 21.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5372/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр. чл. 218е ГПК (отм). Обжалвано е на основание чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) решението на Варненския окръжен съд от 16.07.2007 г. по гр. д. № 664/2007, с което по реда на чл. 218з ГПК (отм.) е отхвърлен предявеният иск за делба. Недоволна от решението е касаторката Н. Т. С., кояирил Н. К. то го обжалва в срок с оплаквания за нарушения на материалния закон, като счита, че неправилно съдът е приел, че ответницата е придобила имота по давност, макар тя да не е противопоставяла намерението да свои отчуждения имот, а след това отстъпения в обезщетение имот; както и за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като счита, че ако ответницата е придобила по давност имотите, съпругът й би трябвало да е страна в делбата. Ответницата по жалбата Д. Г. П. я оспорва, като счита, че, като е отрекло съсобствеността, въззивното решение е по същество правилно. Ответницата по жалбата М. К. П. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218ж ГПК, я намира неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че делбените жилище и гараж са отстъпени като обезщетение на ответницата Д срещу отчуждената 1/2 ид.ч. от имот, който тя е получила по дарение, което не е породило действие по отношение на дарителя - баща й. Като обезщетена собственица, ответницата е станала член-кооператор по право въз основа на издадената в нейна полза заповед по чл. 100 ЗТСУ и през 1981 г. се е снабдила с констативен нотариален акт, като от тогава до предявяването на иска за делба през 2003 г. владее делбените имоти и ги е придобила по давност. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че от 1981 до 2003 г. ответницата е владяла процесните имоти като свои и ги е придобила по давност. Фактическата й власт не се оспорва, а намерението й да свои имотите се установява по несъмнен начин от издадения на нейно име констативен нотариален акт. Намерението на ответницата да свои отстъпените в обезщетение имоти предшества издаването на констативния нотариален акт, то се установява още издадената на нейно име заповед по чл. 100 ЗТСУ, но това е без значение за случая, тъй като владението в продължение на 22 години от 1981 до 2003 г. е годно да я направи собственица по давност. Без правно значение е, дали ответницата е получила правото на собственост сама, или със съпруга си. Това са вътрешни отношения между съпрузите. Искът за делба правилно е отхвърлен, защото ищцата не участва в съсобствеността. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. На ответницата по касацията Д. Г. П. следва да бъде присъдена сумата 400 лева разноски в касационното производство, както се претендират. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение