Решение № 5785 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2571/2016 г.

Решение № 5785 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2571/2016 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационни жалби от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП, и от "А. С." ЕООД гр. Б. срещу Решение № 2458 от 19.11.2015 г., постановено по адм. д. № 1506/2015 г. по описа на Административен съд - В., в съответните му части.

Касаторът - директорът на дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която е отменен Ревизионен акт № Р-18-1402142-091 -01/05.01.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-В., потвърден с Решение № 101/17.04.2015 г. на Директора на дирекция "ОДОП"-В., с който са установени задължения за ДДС за д. п. м. 06.2011 г., месец 02., 08. и 09.2012 г., в общ размер на 21 045.56 лв. и лихви в размер на 5 703.27 лв., произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Бенар" ЕООД, "Диела-Д" ЕООД, "Нолина ЕН" ЕООД и "Ланат- 2010" ЕООД, като излага доводи за неправилност ни необоснованост. Поддържа, че решението в посочената част е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, доколкото съдът не е основал съдебния си акт на установени от него факти и обстоятелства, игнорирал е обективни факти и доказателствата за тях, както и е изместил правния спор. От друга страна, касаторът твърди, че решението в оспорената му част е постановено при неправилно прилагане на материалния закон. Иска да бъде отменено решението в посочената част и да се отхвърли жалбата на дружеството срещу РА в тази част. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП - "А. С." ЕООД гр. Б. чрез адв. Филева оспорва жалбата и счита същата за неоснователна.

Касаторът - "А. С." ЕООД гр. Б. обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № Р-18-1402142-091-01/05.01.2015 г., в частта за фактура № 102/24.08.2012 г., издадена от "Диела-Д" ЕООД, с което са установени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 1 948 лв. и лихви за забава в размер на 257.27 лв., като изразява становище за неговата неправилност и необоснованост. Поддържа, че от събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност се обосновава извода за извършване на процесната доставка и РА е незаконосъобразен в тази част. Иска отмяната на съдебния акт в оспорената му част и постановяване на друго решение, с което да се отмени РА в съответната част. Претендира разноски.

Ответната страна по касационната жалба на "А. С." ЕООД гр. Б. - директорът на дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП, в писмена молба изразява становище за нейната неоснователност и за правилност на решението в тази му обжалвана част.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество са неоснователни.

За да постанови обжалвания резултат, Административен съд - В. е приел, че в хода на ревизията реалността на извършените доставки от "Бенар" ЕООД, "Диела-Д" ЕООД, "Нолина ЕН" ЕООД и "Ланат- 2010" ЕООД е доказана от ревизираното лице с изключение на една фактура с предмет "маркетингово проучване". Първоинстанционният съд е анализирал подробно приобщените в хода на ревизията доказателства по отношение на всеки един от доставчиците и установената въз основа на тях фактическа обстановка и при преценката на обосноваността и материална законосъобразност на ревизионния акт е преценил, че изводите на органа по приходите са необосновани. Установил е, че предмет на спора е отказано право на данъчен кредит по доставки на стоки - различни количества арпаджик, резервни части по опис, канцеларски материали, препарати за растителна защита, хранителни добавки. За да уважи жалбата на "А. С." ЕООД гр. Б., съдът е посочил, че фактурите и представените съпътстващи документи - приемо - предавателни протоколи, пътни листи, доказателства за собственост на МПС и изписано гориво за тях, данни за предходни на преките доставчици и други, представляват такива, които отразяват реално извършени доставки на стоки от изброените по-горе доставчици по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, предвид което е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС. По отношение обаче фактура № 00 102/24.08.2012 г., с предмет "маркетингово проучване" съдът е приел, че представения договор и приемо - предавателен протокол не са убедителни доказателства за реалност на извършената услуга, тъй като по делото липсва представяне на това проучване или поне на извадки от него, за да установи съдът дали то реално съществува в правния мир. От друга страна не са налице данни, които да наложат извода, че доставчикът е могъл да извърши или изобщо е извършвал дейност, свързана маркетингови проучвания. Във връзка с тази констатация първоинстанционният съд е счел, че не може да се установи вида на проучванията, начина, по който са били осъществени или обема им.

Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила.

Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа, на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.

1. По касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП

Оплакванията на първият касатор са свързани с неправилно тълкуване на доказателствата. Твърди се, че нито във хода на административното производство, нито в хода на съдебното такова, от страна на ДЗЛ са представени необходимите документи за доказване реалното изпълнение на процесните доставки. Настоящата съдебна инстанция намира тези доводи за неоснователни.

Касационната инстанция споделя разсъжденията на първоинстанционния съд по отношение реалността на спорните доставки. При условията на пълно доказване е установено, че при документалното отчитане на фактурираните дейности не са допуснати нарушения, спазени са счетоводните изисквания и условия за упражняване на право на приспадане на данъчен кредит при РЛ. В този смисъл заключението на съдебно-счетоводната експертиза, приета от АС-В., неоспорена от страните по делото, а именно че придобиването на стоките, както и последващата им реализация, са отчетени и осчетоводени съобразно принципите и изискванията на ЗСч, ЗДДС и НСС, като статиите отговарят на принципа на съпоставимост между приходите и разходите.

От страна на ревизиращия екип е нарушен принципът на обективност, тъй като е следвало да бъдат установени безпристрастно фактите и обстоятелствата касаещи реалността на сделките и доставките. Ненамирането на доставчик в ревизираното производство или непредставянето на достатъчно доказателства за кадровата обезпеченост за изпълнение на доставката, не следва в случая да ограничава правото на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по фактурата. Предвид което, добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. В този смисъл е и трайната съдебна практика на Върховният административен съд, който посочва, че отказът на органа по приходите да признае на ревизираното лице право да приспадне данъчен кредит, поради това, че издателят на фактурата или някой от неговите доставчици са извършили нарушение, противоречи на изискванията на чл. 167, 168, б. а), чл. 220, т. 1 и чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и тълкуването й от Съда на ЕС, съдържащо се в Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С- 80/11 и С-142/11. Ако поради нередности, извършени от издателя на фактурата или от доставчиците нагоре по веригата и посочени като основание за правото на приспадане, се приеме, че сделката не е действително извършена, трябва да се установи, въз основа на обективни данни и без да се изисква от получателя на фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави - че получателят на фактурата е знаел или трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС. В настоящия случай това не е установено, а органът по приходите не следва да създава задължение за получателя на фактурата да извършва проверки на контрагента си, каквито по принцип той не е длъжен да прави. Това в пълна сила важи за настоящия случай, тъй като жалбоподателят сам в касационната си жалба излага, че в случая не е отказано право на данъчен кредит заради твърдението за наличие на данъчна измама нагоре или надолу по веригата от доставки. В конкретния случай няма събрани обективни данни, от които да следва извода за липса на реално извършени доставки.

В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, а именно че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. П. на практиката на СЕО и СЕС не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки и услуги по спорните фактури. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. В конкретния случай първоинстанционният съд е извършил тази преценка и правилно е достигнал до заключението, че са налице реални доставки.

В хода на производството е установено извършено фактическо получаване на процесните стоки и тяхното използване за последващи продажби. Описанието на стоковите операции във фактурите налага извода, че в случая става въпрос за покупко-продажба на стоки, определени по своя род. Собствеността върху тези вещи съобразно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, се прехвърля с тяхното определяне по съгласие на страните, а при липса на такова - когато бъдат предадени. В конкретния случай, както съдът правилно е посочил, че са събрани доказателства, че стоките са отделени от своя род, а именно чрез приемо-предавателни протоколи, а от представените доказателства за извършен транспорт е видно, че стоките са излезли от складовете на доставчиците. В хода на съдебното производство приходните органи не са оспорили така представените доказателства, поради което същите обосновават извода, че след като родово определените вещи са индивидуализирани, то собствеността върху тези вещи е прехвърлена, с което е изпълнено условието да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. В подкрепа на този извод е и заключението на неоспорената ССчЕ.

1. 2. По касационната жалба на "А. С." ЕООД гр. Б.

Жалбата е неоснователна. Правилно първоинстанционният съд е приел, че предметът на доставката съгласно представения договор е извършване маркетингово проучване на пазара и възможността за реализация на белено слънчогледово семе в България и държавите от Европейския съюз. Извършването на този вид услуга не може да бъде доказано с фактура и приемо-предавателен протокол към нея. Вида на услугата предполага наличие на други доказателства - доклади, извършени сравнения и предоставяне на данни, които да са обективирани на определени носители и предоставени на възложителя, съответно на приходните органи и административния съд. Предвид липсата на такива доказателства, решението на съда, отхвърляща жалбата в тази му част, също е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено и не са налице сочените от касаторите нарушения и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

Водим от горното и в същия смисъл, Върховният административен съд, Осмо отделение