Решение № 514 от 18.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1413/2009 г.

Решение № 514 от 18.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1413/2009 г., I г. о., ГК, докладчик председателя Теодора Нинова Производство по § 2 ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Обжалвано е въззивното решение на Смолянския окръжен съд, постановено под № 33 на 9.03.2007 г. по в. гр. дело № 73/2006 г., с което е оставено в сила решение № 578 от 11.01.2006 г. по гр. дело № 102/2005 г. на Смолянския районен съд за разпределяне ползуването на основание чл. 32, ал. 2 ЗС, между З. А. С. от гр. С., ул. "Д" № 3* и З. А. С., и тримата от гр. С., ул. "Д" № 38, на незастроената част от имот пл. № 1* за който е отреден УПИ ХХIV-1754, кв. 115 по ПУП на гр. С., кв. Смолян, като: остава за общо ползване площта 49 кв. м., повдигната в зелен цвят по скицата към заключението на вещото лице; Н. С. Т. и М. Н. Т. да ползват съвместно незастроена част от имота, повдигната в жълт цвят по скицата на вещото лице, с площ 99 кв. м.; З. А. С. да ползва подхода към западния гараж и площта до границата с УПИ ХХIII-1753, повдигнати в червен цвят по скицата на вещото лице; З. А. С. да ползва част от дворното място до границата с УПИ ХVII-1755 и ХХV-1756, повдигната в червен цвят по скицата на вещото лице. Скицата, изготвена от вещото лице, е неразделна част от настоящото решение. Недоволни от въззивното решение са всички страни, които го обжалват в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК като касаторът З. А. С. поддържа, че е необосновано, неправилно поради нарушения на материалния закон и съществени процесуални правила и разпределението на ползването следва да се извърши по първия вариант на техническата експертиза, а касаторите Н. С. Т., М. Н. Т. и З. А. С. считат, че е незаконосъобразно и необосновано, при което не е съобразено формираното мнозинство /3-ма към един/ относно ползването на общата вещ и иска следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение № 130 от 15.03.1995 г. по гр. дело № 736/1993 г. на Смолянския районен съд е извършена делба, при което на З. А. С. е поставена в дял самостоятелна гарсониера с площ от 69 кв. м., западен гараж, 1/4 ид. ч. от общите части на сградата и дворното място, цялото с площ от 360 кв. м., представляващо имот пл. № 1* за който е отреден парцел ****ХIV-1754 в кв. 115 по ЗРП на гр. С., а на З. А. С. е поставен в дял II-я етаж от жилищната сграда като е без значение обстоятелството, че след прекратяване на брака и извършената делба отново са сключили граждански брак. При възприемане на втория вариант от техническата експертиза е съобразено, че западният гараж е изключителна собственост на З. А. С. и затова му е предоставен подход към него, а на З. А. С. е предоставена приблизително равната по площ част от дворното място. Взето е предвид, че ако се възприеме първия вариант сутеренът не би могъл да се ползва от Н. и М. Т., защото следва да се изгради стълбище от източната страна. Направен е извод, че при възприетия втори вариант се запазва съществуващото положение. Касационните жалби са редовни и допустими. Разгледани по същество са неоснователни. При постановяване на обжалвания съдебен акт е взето предвид, че искът по чл. 32, ал. 2 ЗС има за предмет осъществяване на съдебна администрация на гражданско правоотношение между съсобственици по повод служене с общата вещ, по отношение на която мнозинство или не е било формирано, или е взело решение вредно за нея. В този случай съдът замества мнозинството от собственици и преценява целесъобразността както и възможностите съобразно участието на страните в съсобствеността за разпределяне ползването на общия имот. С оглед така дефинирана претенция се извежда и липсата на възможност в такова производство да бъде разрешен спор за собственост тъй като решението по чл. 32, ал. 2 ЗС няма сила на пресъдено нещо, по него съдът не изпълнява правораздавателни функции и не решава спор за права, нито по състезателен ред преценява решенията на мнозинството, а промяната в съсобствеността обуславя нова възможност за провеждане на такова производство. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано. Съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция. При посочените факти правилно решаващият съд е приел, че втори вариант осигурява и подход към стопанската пристройка на Н. и М. Т. и се разпределят по-равномерно площите между З, които имат сключен граждански брак, но притежават обекти в индивидуална собственост. Понеже не е д опуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) касационните жалби следва да се оставят без уважение, а решението на въззивния съд-потвърди. По изложените съображения и на основание чл. 218ж ГПК Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение