Решение № 3236 от 7.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10676/2012 г.

Решение № 3236 от 7.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10676/2012 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производството е по чл. 185 - чл. 196 от АПК. Образувано е по жалба от "АЛФА РОМЕО" ООД, гр. София, представлявано от управителя Ромео Димитров Ценков срещу Наредба № 34 от 6 декември 1999 г. за таксиметров превоз на пътници, издадената от министъра на транспорта и съобщенията (ДВ, бр. 109 от 14.12.1999 г., в сила от 14.12.1999 г., изм. и доп., бр. 50 от 20.06.2000 г., бр. 95 от 21.11.2000 г., бр. 30 от 22.03.2002 г., в сила от 22.03.2002 г., изм., бр. 107 от 9.12.2003 г., изм. и доп., бр. 29 от 9.04.2004 г., в сила от 9.04.2004 г., изм., бр. 111 от 21.12.2004 г., бр. 23 от 18.03.2005 г.; изм. с Решение № 6388 от 6.07.2005 г. на ВАС на РБ - бр. 58 от 15.07.2005 г., в сила от 15.07.2005 г.; изм., бр. 46 от 6.06.2006 г., изм. и доп., бр. 99 от 8.12.2006 г., бр. 103 от 7.12.2007 г., бр. 73 от 20.09.2011 г., изм., бр. 13 от 14.02.2012 г., доп., бр. 69 от 11.09.2012 г., в сила от 12.12.2012 г.) с искане за отмяна на чл. 21, ал. 1 - "Лекият таксиметров автомобил трябва да отговаря на следните изисквания": в частта по т. 3 - "да има най-малко 4 врати". Излага доводи, че разпоредбата противоречи с чл. 2 от Наредба № 34 и чл. 24, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАПр), поради това, че таксиметров превоз може да се извършва и с двуместни автомобили, включително мястото на водача, а атакувания текст разпорежда тези автомобили да имат най-малко 4 врати, каквито не съществуват. Моли, да се отмени оспорения текст като незаконосъобразен. Ответникът - министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, чрез процесуалния си представител юриск. Ирен Геренска, в съдебно заседание и с писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за законосъобразност на нормативния акт в обжалваната част. Моли, жалбата да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл. 192 от АПК излага становище за неоснователност на жалбата. Смята, че изискването на чл. 21, ал. 1, т. 3 от Наредба № 34 не е в противоречие с разпоредбите на чл. 2 от Наредбата и чл. 24, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, а е в съответствие с разпоредбата на чл. 24, ал. 1, във връзка с чл. 12а, ал. 5 от ЗАПр, съгласно която редът за извършване на таксиметров превоз на пътници се определя с наредба на министъра на транспорта. Излага, че изискването таксиметровите автомобили за превоз на пътници да са с най-малко 4 врати е въведено, освен за гарантиране сигурността и безопасността на таксиметровите превози, така и за създаване на необходимите удобства и повече комфорт на пътниците ползващи този вид транспорт, като специфичните изисквания, на които следва да отговорят леките таксиметрови автомобили са определени с Наредбата по чл. 12а, ал. 5 от ЗАПр. Смята, че не се установява противоречие на оспорената разпоредба с чл. 24, ал. 1 от ЗАПр, поради което на основание чл. 193, ал. 1, пр. последно от АПК направеното оспорване следва да се отхвърли като неоснователно. По допустимостта на жалбата съдът се е произнесъл с определение от 19.10.2012 г. по адм. д. № 10676/2012 г. на Върховния административен съд, като е съобразено, че жалбоподателят е регистриран като търговец и същият притежава удостоверение за извършване на таксиметров превоз № 05496 от 6.07.2004 г., с което е установил активната си процесуална легитимация и правен интерес. С определението е съобразено, че е постановено влязло в сила решение № 4687 от 26.05.2005 г. по адм. д. № 10188/2004 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, с което е отхвърлена жалбата на "АЛФА РОМЕО" ООД, гр. София срещу други разпоредби от Наредба № 34 от 6 декември 1999 г. за таксиметров превоз на пътници. Обжалването е допуснато в частта за отмяна на чл. 21, ал. 1, т. 3 от Наредба № 34. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Оспореният нормативен акт - Наредба № 34 от 6 декември 1999 г. за таксиметров превоз на пътници е издаден от министъра на транспорта и съобщенията (сега министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията) на основание чл. 12а, ал. 4 (ред. преди изм. ДВ, бр. 85 от 2006 г., сега ал. 5) от Закона за автомобилните превози, с който е предоставена законова делегация на министъра на транспорта и съобщенията да издаде наредба, с която да се определи редът за регистрация и заличаване от регистъра по чл. 12, ал. 2 от ЗАПр на лицата, които могат да извършват дейността "таксиметров превоз на пътници", както и да определя и редът за извършване на таксиметров превоз на пътници. Съгласно чл. 1 от Наредба № 34, с нея се определят условията и редът за регистрацията и заличаването от регистъра на търговците, които извършват таксиметров превоз на пътници, както и извършването на таксиметров превоз на пътници. С Наредбата са определени условията и редът за регистрация на превозвачите, изискванията към водачите, изискванията към таксиметровия автомобил, издаването на разрешение за извършване на таксиметров превоз, организацията на таксиметровия превоз и контролът по приложението на наредбата и осъществяване на таксиметрова дейност. Обжалваната разпоредба е от Раздел IV Изисквания към таксиметровия автомобил, чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗАПр, съгласно която - "Лекият таксиметров автомобил трябва да отговаря на следните изисквания: ", т. 3 - " да има най-малко 4 врати". Доводите на жалбоподателя са, че това изискване е в противоречие с чл. 2 от Наредбата и чл. 24, ал. 1 от ЗАПр. Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗАПр (ред. ДВ, бр. 17 от 2011 г.) - "Таксиметровите превози на пътници се извършват от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, с електронен таксиметров апарат с фискална памет, по ред, определен в наредбата по чл. 12а, ал. 5, след издаване на разрешение за таксиметров превоз на пътници". Също така с § 1, т. 26 от ДР на ЗАПр е дадено легално определение на "Таксиметрови превози", като изискването " до пет места" не е съобразено с изменението на чл. 24, ал. 1 от ЗИД на ЗАПр (ДВ, бр. 17 от 2011 г.)- "до седем места". Изрично е указано със законовата разпоредба, че таксиметрови превози на пътници се извършва по ред, определен с наредбата по чл. 12а, ал. 5. С чл. 2 от Наредба № 34 е определен таксиметровият превоз на пътници, като обществен превоз срещу заплащане, извършван с лек автомобил до седем места, включително мястото на водача, по заявен от пътника маршрут. Изискването за осъществяване на превоза с лек автомобил до седем места, включително мястото на водача, въведено със закона не е изчерпателно, а основно, като е дадена законова делегация на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията с наредбата по чл. 12а, ал. 5 от ЗАПр, да определи редът за извършване на таксиметров превоз на пътници, включително изискванията към автомобилите. С чл. 2, ал. 1 от ЗАПр е възложено на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията да ръководи и контролира осъществяването на автомобилните превози на пътници и товари в Република България, а с § 5 от Заключителните разпоредби на ЗАПр е възложено изпълнението на закона на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и на министъра на вътрешните работи. В изпълнение на функциите си по ръководство и контрол на таксиметровия превоз, като част от обществения превоз на пътници на територията на Република България, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията има правомощието по закон да определя изискванията, както към превозвачите, така и към автомобилите, с които се осъществява превоза, в който смисъл е разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Наредбата. Изискването по чл. 21, ал. 1, т. 3 от Наредба № 34 - автомобилът за осъществяване на таксиметров превоз "да има най-малко 4 врати" не противоречи на законовата разпоредба относно броя на местата в автомобила, с който се осъществява превоза, поради това, че отнася до различни техническите характеристики на автомобила, които в най-пълна степен да съответстват на целта на закона за гарантиране безопасността и удобствата на пътниците при ползване на този вид превоз. Изискването за "най-малко 4 врати" по Наредба № 34 е законово допустимо с оглед предоставената делегация на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, не поражда противоречие с други законови изисквания и е оправдано по отношение широкия кръг субекти, които ще ползват услугата. В тази връзка могат да се обосноват по-добрите технически и обществени предимства на автомобилите с "най-малко 4 врати", от тези "с две врати", които са в рамките на преценката за целесъобразност на административния орган и предоставената законова делегация. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че жалбата на "АЛФА РОМЕО" ООД срещу Наредба № 34 от 6 декември 1999 г. за таксиметров превоз на пътници, за отмяна на чл. 21, ал. 1 - "Лекият таксиметров автомобил трябва да отговаря на следните изисквания", в частта по т. 3 - "да има най-малко 4 врати", е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Водим от гореизложеното и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,