Решение № 30 от 5.1.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7745/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на Й. М. Й., чрез адв. П. Велчева срещу решение 4503 от 16.05.2025 г. по адм. дело 2208/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив (АС-Пловдив), с което е отхвърлена жалбата на лицето против Ревизионен акт (РА) Р-16001617004537-091-001/10.09.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 299 от 03.08.2023 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика ( ОДОП ) - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 19, ал. 1 ДОПК е ангажирана отговорността му като управител на Евъргрийн Пропъртис" ЕООД за задължения на дружеството по ЗДДС за периода 01.07.2014 г. -30.09.2014 г. главница 87 582.79 лв. и лихви 44 533.62 лв.; за периода 01.12.2014 г. -31.12.2014 г. главница 21 483.03 и лихви 10 149.80 лв.; за периода 01.07.2015 г. -30.09.2015 г. главница 80 337.78 лв. и лихви 32 637.40 лв.; за периода 01.12.2015 г. -31.12.2015 г. главница 18 333.96 лв. и лихви 6 800.32 лв. и за корпоративен данък на дружеството за 2014 г. в размер на 52 585.98 лв. и лихви 23 733.16 лв., както и за корпоративен данък за 2015 г. в размер на 49 834.80 лв. и лихви в размер на 17 417.25 лв. или общо в размер на 310 158.34 лв. и лихви в размер на 135 271.55 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място, поддържа се нищожност на РА. На второ място, касаторът твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил и анализирал поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата по делото, като е формирал необоснован и неправилен извод за материална законосъобразност на РА. Оспорва тезата на приходните органи и на съда за наличието на всички кумулативни предпоставки за ангажиране на отговорността му по чл. 19, ал. 1 ДОПК в качеството му на управител на Евъргрийн Пропъртис" ЕООД. Сочи, че не е доказано поведение от негова страна, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства. Твърди липсата на безспорно установена причинно-следствената връзка между поведението на управителя и невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството за данъци. Иска отмяната на съдебния акт и отмяна на процесния РА. Ответната страна директорът на дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП, представлявана от юрк. Стоянова, оспорва касационната жалба в писмено становище и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 22 467, 20 лв. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение по наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е бил РА Р-16001617004537-091-001/10.09.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 299 от 03.08.2023 г. на директора на дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 19, ал. 1 ДОПК е ангажирана отговорността на Й. М. Й. като управител на Евъргрийн Пропъртис" ЕООД за задължения на дружеството по ЗДДС за периода 01.07.2014 г. -30.09.2014 г. главница 87 582.79 лв. и лихви 44 533.62; за периода 01.12.2014 г. -31.12.2014 г. главница 21 483.03 и лихви 10 149.80 лв.; за периода 01.07.2015 г. -30.09.2015 г. главница 80 337.78 лв. и лихви 32 637.40 лв.; за периода 01.12.2015 г. -31.12.2015 г. главница 18 333.96 лв. и лихви 6 800.32 лв. и за корпоративен данък на дружеството за 2014 г. в размер на 52 585.98 лв. и лихви 23 733.16 лв., както и за корпоративен данък за 2015 г. в размер на 49 834.80 лв. и лихви в размер на 17 417.25 лв. или общо в размер на 310 158.34 лв. и лихви в размер на 135 271.55 лв. От фактическа страна АС-Пловдив е установил, че Й. М. Й. е управител и едноличен собственик на капитала на БТК-Трейдинг ЕООД в периода 19.05.2014 г. до 23.12.2016 г., когато е вписан новият управител на дружеството. През ревизираните периоди основната дейност на Евъргрийн Пропъртис" ЕООД е свързана с поддръжка и управление на недвижими имоти. Задълженията на ревизираното лице (РЛ) са установени във връзка с PA Р-16001616003201-091-001/23.12.2016 г., с който в тежест на цитираното дружество по реда на чл. 124 ДОПК са определени задължения по ЗДДС и ЗКПО за периода 2010 г. до 2015 г. на основание чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 - укрити приходи от събрани годишни такси за обслужване и управление на апартаментни комплекси в к.к. Св. Влас и к.к. Пампорово , както и приходи от резервации; т. 4 - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. Според приходната администрация невъзможността за погасяване на задълженията е потвърдена от събраните в хода на ревизията данни за образуваното изпълнително дело 170192649/2017 г., като с постановление са наложени обезпечителни мерки - запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, до всички банки в страната. Констатирано е, че дружеството няма движимо имущество и недвижими имоти, което да послужи за обезпечаване на задълженията, установени с РА Р-16001616003201-091-001/23.12.2016 г. на Евъргрийн Пропъртис" ЕООД. При изложените факти ревизиращите органи мотивират наличието на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК за това, че с подадени справки-декларации по ЗДДС за всички периоди от м.07.2014 г. до м.12.2015 г. са декларирани занижени стойности на ДДС за внасяне, както и е укрит корпоративен данък за 2014 г. и 2015 г., като за последният са подадени годишни данъчни декларации (ГДД) по чл. 92 ЗКПО. Първостепенният съд е приел, че оспорването на РА е допустимо като своевременно заявено от надлежна страна след изчерпване на възможността за обжалване на РА по административен ред и срещу потвърдената от решаващия орган негова част. Основан на заключението на съдебно-техническата експертиза (СТЕ) е изводът му за валидност на акта, като издаден от компетентни органи и подписан от неговите издатели с КЕП в ревизионно производство, възложено също от компетентен орган. Прието е, че в хода на ревизията не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. За да отхвърли жалбата на задълженото лице срещу процесния РА, АС - Пловдив е съобразил, че за съответните периоди Й. М. Й. е задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК в качеството си на управител на "Евъргрийн пропъртис" ЕООД. Приел е за безспорно установена и втората предпоставка на чл. 19, ал. 1 ДОПК - наличие на непогасени публични задължения на дружеството. Първоинстанционният съд е възприел тезата на ревизиращите органи за наличие на недобросъвестно поведение у ревизирания предвид подаваните с неверни данни справки-декларации по ЗДДС и ГДД по чл. 92 ЗКПО за процесния период. Акцентирал е върху обстоятелството на прехвърлените дружествени дялове от Й. в 10-дневен срок след връчване на РД. Обосновал е извод за наличие на причинна връзка между укритите от управителя данни и невъзможността органите по приходите да съберат установените с РА публични задължения на дружеството. Решението е неправилно. 1.Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател за нищожност на оспорения РА. Обоснован въз основа на представените по делото от ответника доказателства, както и от заключението на СТЕ е изводът на първостепенния съд за валидност на РА, като издаден от компетентни органи и подписан от неговите издатели с КЕП в ревизионно производство, възложено също от компетентен орган. 2.По отношение на приложението на материалния закон настоящата касационна инстанция намира следното: С разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лица, управляващи за задължения за данъци /осигурителни вноски на субекти задължени лица по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК. При тълкуването на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ДОПК първоинстанционният съд правилно е приел, че нейният фактически състав включва кумулативно следните елементи: 1. Субект на отговорността - кой може да бъде трето отговорно лице - управител или член на орган на управление; 2. Наличие на задължение на лице по чл. 14 т. 1 или 2 ДОПК; 3. Деяние - укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител, което следва да е извършено преднамерено, т. е. необходимо е виновно поведение; 4. Причинно-следствена връзка като последица от укриването на факти и обстоятелства не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, като в съдебната практика е възприето разбиране за "уникалност" на връзката между поведението на третото лице в укриване на факти и обстоятелства и невъзможността да бъдат събрани задълженията. 5. Невъзможност да бъде събрано вземането - чрез допустими доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че дружеството не разполага с имущество, което е в състояние да покрие съществуващите публични задължения. 6. Граници на отговорността - в резултат на виновното си поведение лицето отговаря за пълния размер на непогасеното задължение. При доказан фактически състав, включващ посочените елементи, физическото лице отговаря за несъбраното задължение. Доказателствената тежест за установяване на всяка една от кумулативните предпоставки е за приходната администрация. В процесния случай между страните по делото е било безспорно, че е налице първият елемент от описания фактически състав, а именно, че за процесния период Й. е бил управител на "Евъргрийн пропъртис" ЕООД. Подаването на справки-декларации по ЗДДС и декларации по чл. 92 ЗКПО с неверни данни представлява укриване на факти и обстоятелства от страна на управителя по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК, което значи, че доказан е бил и вторият елемент на фактическия състав. Налице е обаче разлика във фактическия състав, за установяване на отговорността на дружеството за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, от този по чл. 19, ал. 1 ДОПК, обуславящ отговорността на управителя му за невъзможността да бъдат събрани задължения на дружеството за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. За прилагането на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК релевантна е връзката между поведението на управителя и несъбирането на вземанията на дружеството, а такава връзка с подадените данни в справки-декларации по ЗДДС и декларации по чл. 92 ЗКПО не е налице. Според заключението на ССчЕ, което не е оспорено от страните, няма приложени писмени обяснения, договори и други документи, съставени между дружеството и трети лица, съдържащи данни за платени на дружеството такси за управления и поддръжка, приходи от резервация и други, различни от фактурираните за процесния период 01.07.2014 г. до 31.12.2015 г. Установено е, че за периода не са извършвани разпоредителни сделки с имущество на дружеството. Освен това вещото лице е констатирало, че от датата на встъпването на Й. като управител на дружеството има извършени погашения, които касаят задължения, възникнали в по- ранни периоди. През 2015 г. възникналите текущи задължения са били погасявани своевременно, включително и такива по ЗДДС. Констатациите на в.л. по ССчЕ кореспондират с приетите по делото писмени документи, част от административната преписка. Отделно от горното, видно от доказателствата по делото, към 31.12.2014 г. дружеството е разполагало с активи в размер на вземания в общ размер на 175000 лева; 5 хил. лева машини, производствено оборудване и съоръжения; 17 хил. лв. вземания от клиенти и доставчици, а към 31.12.2015 г. вземания в общ размер на 203 000 лева; 1 хил. лева касова наличност и 1 хил. лв. парични средства в банки. Т.е. преди образуване на производството по чл. 19 ДОПК спрямо Й. през 2017 г., дружеството е имало достатъчно активи, които да покрият задълженията му. Основателно е становището на касатора, че редакцията на текста не могат да бъдат събрани не следва да бъде тълкувана разширително и изисква установяване, че задълженията не могат да бъдат събрани, т.е. доказани действия от страна на приходната администрация и на публичния изпълнител, в резултат на които е налице невъзможност за събиране на публичните вземания от имуществото на дружеството. Изпълнителното производство спрямо Евъргрийн пропъртис ЕООД е образувано през м.02.2017 г., като с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки С160016-023-0003533 от 26.10.2016 г. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление до всички банки в страната. С постановление С170016-139-0000130 от 18.01.2017 г. е продължено действието на предварителните обезпечителни мерки, като е отправено запитване до дирекция Събиране на ТД на НАП Пловдив с цел установяване на предприетите действия по принудително събиране на установените с РА на дружество Евъргрийн Пропъртис ЕООД задължения. Получен е отговор С170016-178-0024161 от 13.11.2017 г. за наличието на образувано изпълнително дело, като било издадено разпореждане за прекратяване на производството по принудително изпълнение с С170016-035-0327945 от 09.11.2017 г. Така осъществената кореспонденция между органите на НАП и публичния изпълнител не изпълнява кумулативното условие за доказванена обстоятелството невъзможност да бъдат събрани задълженията на дружеството като елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността по чл. 19, ал.1 ДОПК на управителя Й. за задълженията на Евъргрийн Пропъртис ЕООД. Едновременно с това е установено по категоричен начин, че от страна на Евъргрийн Пропъртис ЕООД, чрез управителя Й. е било заведено дело срещу бившия управител Г. Т. за нанесени вреди на дружеството видно от приложените решение 201 от 06.04.2017 г. по т.д. 158/2015 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, решение 260004 от 18.01.2021 г. по т.д. 37/2020 г. на Пловдивския апелативен съд, изпълнителен лист 260021 от 23.02.2021 г. на Апелативен съд Пловдив и изпълнителен лист от 09.03.2021 г. на Окръжен съд Пловдив. Данни за наличието на така развилото се съдебно производство спрямо бившия управител Т. са били налични при обжалване на РА, издаден спрямо Й. пред решаващия орган, които е следвало да бъдат съобразени от приходната администрация, но не са взети предвид. Следователно, липсата на което и да е от предвидените в хипотезата на нормата на чл. 19, ал. 1 ДОПК кумулативни условия препятства възможността за ангажиране личната отговорност на управителя на задълженото юридическо лице. По изложените съображения, решението с което е отхвърлена жалбата на Й. М. Й. срещу процесния РА, е неправилно и следва да се отмени, като вместо него да се постанови отмяна на РА. При този изход на спора, решението на АС Пловдив е неправилно и в частта за разноските, присъдени в полза на НАП, поради което следва да се отмени и в тази част. В полза на Й. М. Й. следва да се присъдят разноски за първоинстанционното производство в размер на 910 лева съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК и приложени към него доказателства. За касационното производство не е налице искане за присъждане на разноски и такива не се следват на касационния жалбоподател. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК и чл. 222 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,