Решение № 5007 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1566/2011 г.

Решение № 5007 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1566/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Урумов Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на "Симол" ЕАД за отмяна на влязло в сила решение № 8945 от 29.06.2010 г. по адм. дело № 471 от 2010 г. на Върховния административен съд - трето отделение. С молбата се иска отмяна поради наличие на основанието по чл. 239, т. 3 от АПК - актът е основан на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Твърди се, че решението е основано на акт за държавна собственост № 64 от 7.07.1999 г. на областния управител на област Благоевград, който е отменен с АДС № 400 от 18.12.2000 г. на административния орган. Ответникът областен управител на област Благоевград в съдебно заседание се представлява от юрк. Велкова, която навежда доводи за недопустимост и евентуално за неоснователност на молбата. Ответникът "Експат Капитал" АД не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата. Заинтересованата страна - КНСБ - Благоевград, във възражение от 20.12.2010 г. навежда доводи за неоснователност на молбата. Върховният административен съд - петчленен състав - I колегия, намира, че молбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 240, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, като разгледана по същество, е неоснователна. Процесният АДС № 400 от 18.12.2000 г. на областния управител на област Благоевград, на който се позовава дружеството молител, е бил известен на същото. Този документ е бил приложен по делото в производството по адм. дело № 373 от 2009 г. на Административния съд - Благоевград, и е взет предвид от съда при постановяването на решението му. Същият АДС е обсъден и от Върховния административен съд - трето отделение, във връзка с касационните оплаквания на касатора - настоящ молител. Касационната инстанция, чието решение се атакува в производство по чл. 237 и сл. АПК, се е произнесла по въпроса по същество и е приела, че не е оборена по надлежния ред доказателствената сила на акта за държавна собственост. При това положение не е налице отменително основание по чл. 239, т. 3 АПК и искането за отмяна на влязлото в сила решение следва да се отхвърли изцяло като неоснователно. По изложените съображения Върховният административен съд - петчленен състав - I колегия,