Решение № 141 от 23.06.2016 г. на ВКС по н. д. № 538/2016 г.

Решение № 141 от 23.06.2016 г. на ВКС по н. д. № 538/2016 г., I н. о., НК, докладчик съдията Румен Петров Касационното производството по реда на чл. 346, т. 1 и сл. от НПК е образувано по жалба на подсъдимия М. Т. С. против въззивно решение № 131/12.04.2016 г., постановено по внохд № 24/2016 г. по описа на Апелативен съд - София. В жалбата е наведено единствено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Посочено е че, измененото с въззивното решение наказание от три години лишаване от свобода налага то да бъде отложено за изпълнение с подходящ изпитателен срок. Като не е приложил разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, апелативният съд е определил едно явно несправедливо наказание, което не е съобразено с направеното от страна на подсъдимия самопризнание и изразеното от него дълбоко съжаление и разкаяние за случилото се. Отправена е претенция за изменение на решението като наложеното наказание лишаване от свобода бъде отложено за изпълнение с изпитателен срок от пет години. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му адв. И. Г. поддържат депозираната жалба и молят същата да бъде уважена по изложените в нея доводи. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. В постъпилото писмено възражение - "становище" и в съдебно заседание повереникът на частните обвинители и граждански ищци Д. Д. и М. Д. - адв. П. В. счита, че жалбата е неоснователна и би било "върхът на несправедливостта" ако подсъдимият получи условно наказание. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: По реда на съкратеното съдебно следствие по смисъла на чл. 371, т. 2 и сл. от НПК с присъда № 243/05.10.2015 г., постановена от Софийски градски съд по нохд № 476/2015 г. подсъдимият М. Т. С. е признат за виновен в това, че на 24.08.2012 г. в [населено място], е причинил по непредпазливост смъртта на И. М. К. с ЕГН [ЕГН ], вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, получена следствие на нанасяне на удари с ръка в областта на главата и последващо падане на пострадалата, като смъртта е настъпила на 05.12.2012 г. и е в пряка и непрекъсната причинно - следствена връзка с причинените телесни увреждания, поради което и на основание чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 128, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК и при условията на чл. 58а ал. 1 от НК е осъден на четири години лишаване от свобода, което наказание е постановено да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци Д. Д. и М. Д. сумата от по 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди следствие на смъртта на тяхната майка, ведно със законната лихва, считано от 25.08.2012 г. до окончателното й заплащане, като за разликата до пълния предявен размер от по 200 000 лв. исковете са отхвърлени като неоснователни. В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски в размер на 4 056 лв. и 4 000 лв. дължима държавна такса върху уважените размери на предявените граждански искове. По саморъчна жалба на подсъдимия, съдържаща единствено искане за намаляване на наказанието, е образувано внохд № 24/2016 г. по описа на Апелативен съд - София. С решението, предмет на настоящата касационна проверка, е изменена първоинстанционната присъда като е намалено наложеното на подсъдимия наказание от четири на три години лишаване от свобода, както и първоначалния момент, от който подсъдимият дължи лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, а именно - считано от 05.12.2012 г., вместо от 25.08.2012 г. При спазване на изискванията за провеждане на съкратеното съдебно следствие, след като подсъдимият в присъствието на неговия защитник е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти, първонистанционният съд е изпълнил задължението си по чл. 372, ал. 1 от НПК. В съответствие с разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК градският съд е определил на С. наказание от шест години лишаване от свобода, като след редукцията по чл. 58а ал. 1 от НК му е наложил четири години лишаване от свобода. Като се е съобразил с недоброто здравословно състояние на подсъдимия, изразяващо се в установени данни за корова малкомозъчна атрофия, както и че извършеното от него деяние е резултат от гневната му реакция в рамките на възникналия словесен конфликт с пострадалата, второинстанционният съд е достигнал до извода, че целите на наказанието в най-пълна степен биха се изпълнили с налагането на санкция, близка до минималния предвиден в закона размер, а именно - четири години и шест месеца, което намалено с една трета обосновава налагането на три години лишаване от свобода. И двете предходни инстанции са категорични, че в случая не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито някое от тях е от изключителен характер, за да послужат като основание за приложение на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК при определяне на наказанието на подсъдимия, което се споделя изцяло и от касационния състав. При наличието на формалните предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК правилно въззивният съд е отказал да отложи изпълнението на определеното на С. наказание от три години лишаване от свобода дори и в максималния изпитателен срок от пет години. В случая не може да бъде пренебрегнато обстоятелството, че чистото съдебно минало на подсъдимия към инкриминирания момент е следствие на настъпила реабилитация по право за извършени от него три престъпления, осъществени в реална съвкупност, за което му е било наложено общо най-тежко наказание лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години. Само няколко месеца след извършване на настоящото деяние за осъществено на 09.01.2013 г. престъпление по чл. 325, ал. 2 от НПК С. е осъден на пробация. От една страна, тези обективни данни представляват красноречиво доказателство, че извършеното не е инцидентна проява в живота на подсъдимия и установяват лошите му характеристични данни, а от друга са обективна основа за отрицателната субективната преценка на съда, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето му не е наложително той да изтърпи наказанието. В подкрепа на извода, че в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, се явява и самият начин на извършване на престъплението - чрез нанасяне на няколко силни удара от занимавал се с бокс млад мъж в разцвета на силите си, в областта на главата на пострадалата петдесет и осем годишна жена, следствие на което й е причинена не само съставомерната тежка телесна повреда, но и избиването на три долни зъба и разкъсно - контузни рани по долна устна и на венеца на долна челюст, след което тя е била оставена в безпомощно състояние на стълбищната площадка пред блока на обитаваното от нея жилище. Следва да се има в предвид, че самопризнанието е направено от подсъдимия едва пред първоинстанционния съд, като по никакъв начин не е спомогнало за разкриване на престъпното посегателство, чийто извършител - подсъдимият е разкрит следствие дейността на полицейските органи, поради което същото не би могло да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство. В този смисъл изразеното впоследствие съжаление и критично отношение към извършеното не са достатъчни за приложението на института на условното осъждане спрямо наложеното на С. наказание лишаване от свобода. Ето защо ВКС напълно споделя извода на въззивната инстанция, че поправителното въздействие спрямо подсъдимия и предупредителното такова спрямо обществото би се постигнало само с ефективното изтърпяване на наложеното на С. наказание от три години лишаване от свобода. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение