Решение № 7851 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10537/2010 г.

Решение № 7851 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10537/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминацията (ЗЗДискр.). Образувано е по жалба на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане (АСП), подадена чрез пълномощника му адвокат Францов, срещу решение № 161/13.07.2010 г., постановено по преписка № 37/2010 г. по описа на Комисията за защита от дискриминация, с което е постановено, че спрямо Надежда Иванова Галибарска от гр. Пловдив е осъществено нарушение по чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр., изразяващо се в неосигуряването на равно възнаграждение за една и съща длъжност "социален работник" в Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив, отдел "Закрила на детето" в сравнение с други осем, поименно посочени служители; наложена е имуществена санкция и са дадени задължителни предписания. В жалбата се развиват оплаквания за незаконосъобразност на оспореното решение поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие на акта с материалноправните разпоредби. Твърди се, че административният орган неправилно е интерпретирал събрания доказателствен материал, не е изяснил относимите към спора обстоятелства, както и че не е обсъдил всички доводи и възражения на ответника в административното производство, което е опорочило направените от него правни изводи, довело е до необоснованост на решението и е рефлектирало върху постановения краен резултат. Жалбоподателят счита, че не са налице законовите предпоставки за квалифициране на поведението му като неравно третиране по смисъла на антидискриминационното законодателство. По изложените в жалбата и в депозирана писмена защита подробни съображения се иска отмяна на решението. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация (КЗД/Комисията), чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Претендира присъждане на разноски. Заинтересуваната страна Надежда Иванова Галибарска от гр. Пловдив поддържа становището, че е налице различно, по-неблагоприятно третиране спрямо нея във връзка с определяне на трудовото й възнаграждение. Върховният административен съд, състав на седмо отделение констатира, че жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна. Като обсъди отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Административното производство, в рамките на което е постановено оспореното решение, е образувано по жалба на Надежда Галибарска с вх. № 44-00-536/15.02.2010 г., съдържаща конкретни оплаквания за дискриминационно отношение на работното й място, свързано с липсата на равни условия и равно заплащане за еднакво положен труд. Въз основа на изложените доводи жалбоподателката иска да се установи наличие на неравно третиране при упражняване правото й на труд. Ответникът отрича да е осъществена проява на неравно третиране спрямо жалбоподателката. Намира, че изложеното в жалбата не отговаря на действителното положение; че действията му нямат дискриминационен характер и от съдържанието им не се установява диференциран подход към служителката. Твърди, че формирането на работната заплата се подчинява на обективно установени критерии и в тази връзка поддържа становище, че индивидуалната работна заплата на Галибарска е определена съобразно Вътрешни правила и указания на АСП, които не съдържат дискриминационни критерии. Като е преценила събраните в административното производство доказателства, КЗД е приела, че спрямо жалбоподателката Галибарска е извършено нарушение по чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. при упражняване правото на труд. Изтъкнато е, че работодателят не е изпълнил задължението си за осигуряване на равно възнаграждение за еднакъв труд, т. к. при сключване на срочния трудов договор е определил по-нисък размер на основното трудово възнаграждение, отколкото на служителя - титуляр, както и в сравнение с всички останали, назначени на тази длъжност. Позовавайки се на чл. 14, ал. 1 - ал. 3 ЗЗДискр., чл. 271, ал. 1 КТ Комисията е преценила като неправомерни действията на АСП по определяне индивидуалното трудово възнаграждение на Галибарска, поради което е ангажирала отговорността на Агенцията. При това положение, като е приела, че изпълнителният директор на АСП се явява работодател на жалбоподателката, Комисията му е наложила санкция за нарушение на чл. 80, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗЗДискр., във връзка с чл. 14 с. з. По делото няма спор за факти. КЗД е изложила установените обстоятелства и относимите доказателства, поради което и съдът не следва да ги излага повторно. Комисията е приела в изводите си, че от страна на АСП е нарушено изискването на чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. за осигуряване на равно възнаграждение за еднакъв труд спрямо служителката Галибарска, т. к. работещите в отдела служители имат една и съща длъжностна характеристика и съща степен на завършено образование. За да обоснове възприетия правен резултат КЗД е интерпретирала единствено факта на нееднаквото заплащане, без да обсъжда обективно установените критерии за формиране на работната заплата и приложимите нормативни изисквания. Основното възнаграждение се дължи от работодателя за изпълнение на уговорената функция по служба при нормална продължителност на работното време и нормални условия на труда. То се изплаща заради цялостното изпълнение на определения обем работа по служебното правоотношение с прибавени допълнителни материални стимули и възнаграждения. Равенството на дължимото възнаграждение за еднакъв труд изисква трудът, полаган от различни лица, да е с една и съща по качество работна сила като квалификация, умения, сръчности, умствени, физически способности и т. н. Поначало определянето и промяната на индивидуалните размери на месечните възнаграждения на заетите в бюджетната сфера не става произволно, а при строго определени правила за сформиране на работните заплати, установени от приетите нормативни актове и утвърдени от работодателя вътрешни правила и указания. Според чл. 107а, ал. 5 КТ (редакция, ДВ, бр. 24 от 2006 г.), индивидуалният размер на трудовото възнаграждение се определя в зависимост от оценката на индивидуалното изпълнение при условия и по ред, определени от Министерския съвет. В тази връзка предвиденото в ПМС № 175/24.07.2007 г. увеличение на заплатите в бюджетния сектор и определянето на индивидуалния му размер също е обусловено от обективни критерии, свързани с оценка на изпълнението на трудовите задължения при последното атестиране (по арг. от чл. 7, чл. 11 и др.). В глава втора, раздел I ЗЗДискр. са въведени антидискриминационни правила за защита на работниците и служителите при упражняване правото им на труд, вменяващи на работодателя преки задължения, свързани със: осигуряване на еднакви условия на труд; равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд; предоставяне на равни възможности за професионално обучение и повишаване на професионалната квалификация и преквалификация, както и за професионално израстване и израстване в длъжност или в ранг при прилагане на критерии при оценката на дейността им и др. Видно от разпоредбата на чл. 14, ал. 3 ЗЗДискр., критериите за оценка на труда при определяне на трудовите възнаграждения и оценката на трудовото изпълнение са еднакви за всички работници и служители и се определят с колективните трудови договори или с вътрешните правила за работната заплата, или с нормативно установените условия и ред за атестиране на служителите в държавната администрация без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 с. з. Действително, независимо от свободата на договаряне на трудовото възнаграждение работодателят не може да пренебрегва принципа за равно възнаграждение по чл. 243 КТ, възпроизведен и в разпоредбата на чл. 14 от антидискриминационния закон. В случая обаче липсват доказателства дали трудовото възнаграждение на Галибарска е съобразено с нормативно заложените обективни критерии, съдържат ли последните дискриминационни елементи и нарушават ли забраната на чл. 14 ЗЗДискр. Комисията не е изискала щатните разписания за посочения период, не е изследвала атестационната оценка на служителите за предходната година, не е коментирала индексирането на заплатите в изпълнение на ПМС № 175/24.07.2007 г. и ПМС № 46/26.02.2009 г. за заплатите в бюджетните организации и дейности и отражението му върху нетния размер на определеното възнаграждение. Не са събрани и обсъдени вътрешните правила на работодателя за определяне на работната заплата, както и цитираната в актовете по чл. 118, ал. 3 КТ заповед № РД-01-864/15.08.2008 г. на изпълнителния директор на АСП. Не е отчетен фактът, че трудовото възнаграждение на служителките Таня Стоилова Стоенчева и Мирослава Семкова Димитрова също е било определено на 369 лева (л. 633 и л. 431), колкото е получавала и самата Галибарска (л. 25), като Димитрова е била страна по безсрочно трудово правоотношение. Не е коментирано различието в определеното, считано от 1.07.2008 г. възнаграждение на останалите служители в отдела: Цонка Петкова Балинова - Чобанова (466 лева), Валентин Димитров Аджеларов (457 лева); Маргарита Учкунова (468 лева), Радка Петрова Стефанова - Турникова (413 лева), Таня Стоянова Василева (468 лева), Златка Бъчварова (421 лева), Милена Ганчева Ганчева - Хаджиева (380 лева), Катя Бъневска (468 лева) и Галина Гавазова (457 лева). Всички те имат по-голям трудов стаж от Галибарска. Явно установената от АСП практика почива на обективни критерии, които не са изследвани и за чието прилагане спрямо служителите, заети по трудово правоотношение липсват доказателства по преписката. Всъщност оплакването на Галибарска е сведено до тезата, че основното трудово възнаграждение следва да се изравни с това на останалите служители. Доколкото това не е самостоятелен и единствен критерий за исканата промяна, не съставлява и единствена предпоставка да се приеме, че тази служителка е неравно третирана. Въз основа на гореизложеното, настоящият състав счита, че при постановяване на оспореното решение КЗД е допуснала нарушение на административнопроизводствените правила, вменяващи й задължение за обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по преписката (чл. 63, ал. 2, вр. с чл. 55, ал. 1 и чл. 56, ал. 1 ЗЗДискр.). Визираното нарушение е съществено, т. к. поставя под съмнение обективността на факти, правнозначими за законосъобразността на административния акт и представлява основание за отмяната му по чл. 146, т. 3 АПК. Налице са условията на чл. 173, ал. 2 АПК и преписката следва да се върне за ново разглеждане от административния орган, като при това произнасяне се съберат описаните по-горе документи и се извърши съвкупна преценка на всички доказателства, а въз основа на нея бъдат изградени фактическите констатации и правните изводи на Комисията, след разглеждането им и в контекста на доводите на страните. Разноски не се претендират, няма данни да са извършени, поради което и не следва да се присъждат. Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2-ро, вр. с чл. 173, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,