Решение № 530 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6498/2007 г.

Решение № 530 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6498/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Х. Х. и К. Х. Д. срещу въззивно решение № 148 от 2.08.2007 г. по гр. д. № 75/2007 г. на Разградския окръжен съд, с което е обезсилено решението от 4.01.2007 г. по гр.д. № 1103/2006 г. на Разградския районен съд и е прекратено производството по делото, поради недопустимост. Обжалва се и решението постановено по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК (отм.). Ответниците И. С. С. и Н. М. И. в писмения отговор изразяват становище за оставяне в сила решението, като правилно. О. с. "З" гр. Р. не е подала писмен отговор. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, III г.о. намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Х. Х. Х. и К. Х. Д. са предявили срещу И. С. С., Н. М. И. и О. с. "З" гр. Р. установителен иск за собственост на земеделска земя с площ от 47 дка в м. " Арабаооулу коросу", землището на с. Р., община Р., с № 0115017. За да обезсили решението на районния съд, с което искът е бил отхвърлен и прекрати производството по делото Разградският окръжен съд е приел, че искът е недопустим, на основание чл. 224 ГПК (отм.). Изложил е съображения, че е налице процесуална пречка за допустимостта на установителния иск за собственост, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 224 ГПК (отм.) не може да бъде пререшаван спор, разрешен с влязло в сила решение. Приел е, че с влязло в сила решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ спорът между страните за принадлежността на правото на собственост върху процесните земи към момента на обобществяването им е разрешен. Прието е, че земите са били собственост на общия наследодател на страните М, а не на бащата на жалбоподателите Х. М. По предявеният установителен иск за собственост по настоящото дело жалбоподателките-ищци отново обосновават правото на собственост на баща им върху посочените земи на факти и обстоятелства възникнали преди постановяване на решението по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Обжалваното решение е законосъобразно. От данните по делото се установява, че с влязло в сила решение по гр.д. № 819/1995 г./2002 г. на Разградския районен съд по предявеният от ответницата по настоящото дело срещу жалбоподателите иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е признато за установено, че процесните земи са били собственост на общия наследодател на страните, а не на бащата на жалбоподателките. Макар и с предявеният установителен иск за собственост по настоящото дело да се претендира право на собственост върху същите земи към 1996 г., жалбоподателките- ищци се позовават на факти и обстоятелства относими към правото на собственост на баща им към момента на тяхното коопериране. В този смисъл правилно въззивният съд е приел, че тези факти и обстоятелства са преклудирани от успешно проведения иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ срещу двете жалбоподателки. Този спор не може да бъде пререшаван, затова и правилно производството по делото е прекратено на основание чл. 224 ГПК (отм.). Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че жалбоподателките не се позовават факти, които са се осъществили след приключване на устните състезания по приключилото производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и същите се явяват преклудирани от силата на присъдено нещо. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г.о. намира, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното Върховния касационен съд, III г.о.