Решение № 1420 от 10.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4455/2014 г.

Решение № 1420 от 10.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4455/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на "С и Р Къмпани" ООД с. Казичене против решението, постановено по адм. дело № 3065/2013 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. Касаторът оспорва правилността на съдебното решение като твърди, че същото е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони и е необосновано - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че по делото са налични всички доказателства, въз основа на които се установява реалност на доставките, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит. Иска да бъде отменено обжалваното решение и РА. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът, директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрск. Кирилов, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Предмет на касационно обжалване е решението на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на "С и Р Къмпани" ООД с. Казичене срещу ревизионен акт /РА/ № 2141202309/2.08.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 151/28.01.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, относно установени задължения на "С и Р Къмпани" ООД с. Казичене по ЗДДС във връзка с непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 24 614,50 лв. за данъчни периоди м. 05.2008 г., м. 09-12.2008 г., м. 01.2009 г., м. 03-06.2009 г., м. 09.2009 г., м. 12.2009 г., м. 02-03.2010 г., м. 05.2010 г., м. 07.2010 г. и м. 09.2010 г., ведно със съответната лихва за забава. Административният съд, за да отхвърли жалбата на дружеството, е възприел тезата на приходните органи за липса на реалност на направените доставки и оттам за неправомерно начисляване на данъка по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, което е довело до наличие на отрицателна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит. За да постанови този резултат съдът е преповторил фактическите основания на приходните органи и е позовал решението си на събраните доказателства в хода на ревизионното производство. Съдът не е обсъдил събраните доказателства в хода на съдебното производство - писмени доказателства, вкл. и издадени ревизионни актове на част от доставчиците, както и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, не се е произнесъл по всички направени възражения от жалбоподателя. Принципно е прието, че от събраните доказателства не се установява кадровата и техническа обезпеченост на доставчиците, покупката на стоки и извършването на услуги. Извършено е групиране на мотивите според вида на стоките и услугите като относно доставката на въглища е прието, че липсва приемо-предаване, не се установява съхраняването и влагането им. Относно доставките на дизелово гориво съдът е приел, че са налице фактура, но липсват договори за доставка, декларации за съответствие, прием-предаване, обекти на разтоварване и доказателства за транспорт. Относно рекламните услуги е прието наличието на договаряне, но не и изпълнение на дейността поради липса на приемане на изпълнението. Касационните оплаквания на касатора намира решението за необосновано като счита, че доказателствата са обсъдени едностранчиво и не отчетена спецификата на дейността на ревизираното лице с оглед начина на получаване и влагане на получените стоки и услуги. Счита, че не са обсъдени всички доказателства, от които се установява реалността на доставките, вкл. и данните за ревизионни актове на доставчиците, както и обстоятелството, че за някои от доставчиците приходните органи без основание приемат, че е налице правомерно начисляване на данък по фактури, издадени през проверяваните периоди, при идентичност на фактите. Оплакванията на касатора са основателни. Обжалваното решение е неправилно като необосновано и незаконосъобразно. Административният съд не е съобразил всички събрани по делото доказателства, ценил е избирателно доказателства според времето на представянето им, не е съобразил доказателствената сила на частните документи, съставени от страната и нейните съконтрахенти, които доказателства не са били оспорени надлежно по определения процесуален ред и като частни документи имат своята необорена доказателствена сила. Като е допуснал тези нарушения съдът не е установил правилно фактическата обстановка по спора, в резултат на което е достигнал до правни изводи в противоречие с материалния закон. С оглед обстоятелството, че всички относими към спора доказателства са събрани, без да са допуснати процесуални нарушения, не се налага събирането на нови доказателства, след отмяна на незаконосъобразното съдебно решение в тази му част, касационната инстанция следва да реши спора по същество. Същината на спора относно реалността на направените доставки се концентрира върху индивидуализацията на стоките, върху приемо-предаването на стоките и услугите, върху кадровата и техническа обезпеченост на доставчиците, извършения транспорт и влагането на стоките в последващи облагаеми доставки. Не е спорно, че от счетоводна страна надлежното осчетоводяване, отчитането на приходи от продажбата при доставчиците, подаването на необходимите документи и декларации във връзка с начисляването на данъка, както и заплащането на фактурираните стоки и услуги от страна на РЛ. Тези обстоятелства са установени и въз основа приетата съдебно-счетоводна експертиза. Първата група доставки на услуги е от "Йопед уърлд строй" ЕООМ - по две фактури за авторемонтни услуги в д. п. м. 05.2009 г. и м. 02.2010 г. Издадените фактури за придружени от заверен опис на извършените ремонти с посочване на вида, марката, рег. номер на автомобилите, както и номер на заведената щета. С оглед вида на основната дейност на ревизираното лице - авторемонтни услуги, доставчикът е действал като подизпълнител на РЛ по силата на договор от 5.01.2009 г. като РЛ от своя страна представя договори като изпълнител на авторемонтни услуги със застрахователи - "Уника" АД и ЗД "Бул инс" АД. За да откажат правото на данъчен кредит приходните органи и съда са обосновани липсата на кадрова обезпеченост на подизпълнителя за извършване на ремонтите с оглед на данните за едно назначено лице на трудов договор. Последното обстоятелство не е достатъчно за обосноваване на извода за липса на доставка или за данъчна измама. Съгласно описите РЛ е приело извършените ремонти от подизпълнителя, индивидуализирани по автомобил и щета. Не е извършена по-нататъшна проверка досежно верността на данните за щетите, поради което няма основание да се отрече доказателствената стойност на неоспорените частни документи. Също така не е без значение, че видно от данните по делото същият доставчик е издал още 11 броя фактури в ревизираните периоди за извършени услуги от същия вид, при идентични придружаващи документи, по които не е било прието от приходните органи основания за неправомерно начисляване на данъка. Изводът е, че приходният орган е нарушил принципа на предвидимост като в рамките на оперативната си самостоятелност при преценка на факти и обстоятелства е действал по различен начин при сходни обстоятелства, без да се налице ясни критерии и мотиви за това. От друга страна само въз основа на липсата на данни за достатъчна кадрова обезпеченост на доставчика не може да се обоснове извод, че същата не е извършена от него. Не е налице основание за отказ от правото на приспадане на данъчен кредит. Случаят е идентичен от фактическа страна с фактите по главните производство по съединени дела С-80/2011 и С-142/2011, поради което приложимо е задължителното тълкуване, дадено с постановеното по тях решение на Съда на Европейския съюз. Тези решения следват постоянната практика на СЕС, основана на принципа, че добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че фактът, че данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетите на строежа работници и издателя на фактурата е съществувало правоотношение или дали този издател е декларирал посочените работници, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с ДДС, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател. Следователно правото на приспадане не може да бъде отказано поради посочения факт, след като предвидените в Директивата материалноправни и процесуални условия за упражняване на това право са изпълнени. В същия смисъл са и изводите относно друга група услуги по репатриране на автомобили - по фактури издадени от доставчиците "Велс трейдинг" ЕООД /две фактури в д. п. м. 04 и м. 09.2009 г./ и "Симон СС" ЕООД в д. п. м. 09.2008 г. и 10.2008 г. Тази дейност е спомагателна за основната дейност на РЛ. Налице са договорни отношения за извършването й - договори от 2.01.2009 г. с "Велс трейдинг" и от 3.01.2008 г. със "Симон СС". Налице е приемане на извършването чрез двустранно подписани месечни отчети, неоспорени като писмени доказателства. Отново в нарушение на принципа на предвидимост и съразмерност приходните органи са приели, че по извършените доставки от "Симон СС" ЕООД в д. п. м. 09. и 10 . 2008 г. данъкът /ДДС/ е начислен правомерно /стр. 5 и 6 / от ревизионен акт № 2000806404/3.08.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, издаден спрямо "Симон СС" като ревизирано лице, а за същите доставки приемат, че данъкът не е начислен правомерно при получателя - РЛ. Не се твърди в РА, нито са събрани доказателства, че получателят по фактурите е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама от страна на издателя им. Фактът, че не е проверило съществуването на правоотношения между доставчика и неговите служители или собствеността върху транспортните средства не е обективно обстоятелство, сочещо на данъчна измама. Следователно правото на приспадане не може да бъде отказано поради посочения факт, след като предвидените в Директивата материалноправни и процесуални условия за упражняване на това право са изпълнени. Третата група услуги са рекламни по фактури, издадени от "Ники фор ник мениджмънт" ЕООД - две фактури в д. п. м. 03. и 06.2009 г., от "Сим I комерс" ЕООД - две фактури в д. п. м. 05 и 12.2008 г., всички с предмет - рекламна кампания по ТВ7. Фактурите са издадени по силата на договорености - договор за рекламна услуга със "Сим 1 комерс" от 15.02.2008 г. и с "Ники фор ник мениджмънт" от 22.12.2008 г. - за провеждане на рекламна кампания в "7 дни ТВ" по остойностена схема, в която е уточнен предметът на договора. Към фактурите са приложени такива схеми - поръчки, подписани двустранно, както и медиен план за излъчване на рекламни клипове с индивидуализиран предмет и часови пояси на излъчване. Изпълнението на договорената и фактурирана услуга е прието, поради услугата се счита за извършена. Отново с оглед прилагане на принципа на предвидимост в действията на административните органи следва да се отбележи, че същият не е спазен, тъй като са налице данни, че "Сим 1 комерс" е издал и други две фактури пред ревизирания период - м. 07 и м. 12.2008 г., по които при идентични услуги и при сходни факти и обстоятелства не е отказано от приходните органи правото на приспадане. Незаконосъобразно е отказано право на приспадане по тези доставки, поради което РА следва да се отмени по отношение на тях. Неправилно е решението и в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството по отношение на РА в частта, в която не е признато право на приспадане на данъчен кредит по издадени фактури, имащи за предмет стоки - от "ВТ Трейдинг" ЕООД по две фактури в д. п. м. 11.2008 г. и м. 06.2009 г. на консумативи - боя, бояджийски инструменти и работни облекла, от "Строй мон" ЕООД - по две фактури в д. п. м. 09.2008 г. с предмет - въглища, дървен материал, транспорт, от "Ка ем ко" ЕООД - три фактури в д. п. м. 12.2009 г. и м. 02.2010 г. с предмет термопанели и рекламен панел, от "Енерджи трейд" ЕООД - две фактури в д. п. м. 07.20.10 и м. 09.2010 г. с предмет - дизелово гориво и дизелова горелка и от "Ти Ес Ви консулт" ЕООД - две фактури в д. п. м. 11.2008 г. и м. 03.2009 г. с предмет - дизелово гориво и от "Стило къмпани" ЕООД - една фактура в д. п. м. 12.2008 г. с предмет - изработка на рекламни материали. Приети са и придобити стоки, които се използват за последващи облагаеми доставки - дизелова горелка, за която са налице данни, че е препродадена на трето лице - "Фейс авто" ЕООД и е установена като налична при последното. Горивото, бояджийските материали и инструменти, работното облекло, въглищата и рекламните материали за използвани за дейността на сервиза и за обекта, в който е извършвана дейността на РЛ и за който са налице данни за собственост. Необосновано съдът е приел, че липсата на данни за съхраняването и използването на въглища сочи на липса на доставка. Количеството на въглищата е такова, че не е необходимо отделно помещение за съхранение и е относимо към използването им в един отоплителен сезон в обекта на РЛ. Дизеловото гориво също е в количества, за които не е необходимо отделно съхраняване, тъй като се използват в дейността на сервиза, за зареждане на дизелови горелки, за които са налице данни, че са заведени като ДМА. Тези материали и консумативи са надлежно счетоводно заприходени, така както за заприходени като ДМА и получените термопанели и рекламен винил. Необоснован е изводът на съда за липса на необходимите придружаващи документи доставките на дизелово гориво - видно е, че всяка от фактурите с такъв предмет се придружава от декларация на издателя на фактурата за съответствие на качеството на течните горива и за изпитването им. Както вече се посочи по-горе, само поради липсата на обективни данни за кадрова и материална обезпеченост на доставчиците да предоставят и превозят стоките не може да се откаже правото на приспадане поради това, че не установено, че получателят по фактурите е знаел или е трябвало да знае, че сделката, която обосновава правото на приспадане е част от данъчна измама, извършена от прекия му или предходен негов доставчик. По изложените съображения и по съществото на спора, следва да се постанови решението, с което да се отмени като незаконосъобразен ревизионният акт. Въз основа на събраните доказателства и изяснената фактическа обстановка се приема от касационния съд, че по процесните фактури са извършени доставки, настъпили са данъчни събития, правомерно е начислен данъкът, поради което и поради липса на други пречки за упражняване на правото на данъчен кредит, ревизионният акт, с който е отказано правото на приспадане се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен. С оглед изхода на спора първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, в която са присъдени разноски в тежест на дружеството-жалбоподател. Касаторът е заявил искане за присъждане на разноски по представен списък. С оглед изхода на спора и данните за направени разноски искането следва да се уважи в размера по списъка за разноски - 3625 лв. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение