Решение № 3325 от 31.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1461/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Казанлък срещу решение 3477 от 12.11.2024 г., постановено по адм. дело 463/2024 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е обявена за нищожна заповед 839/10.05.2024г., издадена от същия административен орган. Жалбоподателят твърди, че съдебното решение е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано, тъй като заповедта е издадена от компетентен орган и при спазване на всички законови изисквания. Моли съдебният акт да бъде отменен и да се постанови ново решение по същество, с което жалбата срещу заповедта на кмета на община Казанлък да бъде отхвърлена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът С. Д. К., чрез пълномощника си адв. Байков оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1АПК и страна, за която оспореният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд Стара Загора е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че обжалваната заповед 839/10.05.2024г. на кмета на община Казанлък е нищожна като издадена от некомпетентен, с оглед категорията на строежа, орган. С оспорения административен акт кметът на община Казанлък нарежда на С. Д. К., жалбоподател пред първата инстанция и ответник в настоящото производство, да премахне незаконен строеж: пътна връзка срещу ПИ с идентификатор 27499.180.82 и срещу ПИ с идентификатор 27499.180.83, разположена в ПИ с идентификатор 27499.180.181 и в ПИ с ид. по КККР на [населено място], изпълнена по път SZR 1061 Казанлък- Енина, на км. 2+575. В заповедта е посочено, че строежът е от пета категория и е изграден без разрешение за строеж. По делото е установено, че описаният в заповедта строеж пътна връзка представлява асфалтирана ивица, предназначена за движение на превозни средства между ПИ с идентификатор 27499.180.181- за местен път, представляващ общински път IV клас 1061 Казанлък- Енина и ПИ с идентификатор 27499.180.82, собственост на К., отреден за автокъща, стопанска и складова дейност (ПУП-ПЗ). Асфалтовата настилка е изпълнена около 2014 г. от К. съгласно одобрения за ПИ с идентификатор 27499.180.82 ПУП- ПЗ (заключение на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза, свид. Б.). При тези факти и съобразявайки се с характеристиките на наредения за премахване строеж и неговото предназначение, съставът на административния съд правилно приема, че описаната в заповедта пътна връзка не представлява строеж от пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ. Анализът на понятието пътна връзка , дефинирано с разпоредбата на §1, т. 2 от ДР на ППЗП като платно за движение на пътни превозни средства между съществуващ път и търговски крайпътен обект, изцяло или частично разположено в обхвата на пътя, налага възприето и от административния съд заключение, че пътната връзка е част от съответния път, тъй като по смисъла на чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗП обхватът на пътя е основен елемент на пътя и включва площта, върху която са разположени земното платно и ограничителните ивици от двете му страни. Това разбиране е в съответствие и с разпоредбата на чл. 103, ал. 2 от Наредба РД-02-20-2/ 2018 г. за проектиране на пътища, според която техническите параметри на пътната връзка се определят в зависимост от вида и класа на пътя. В случая наредената за премахване пътна връзка попада в обхвата на общински път IV клас, поради което следва да се класифицира като строеж от трета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. а ЗУТ и чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба 1/ 2003г. за номенклатурата на видовете строежи. Възражението на касатора, че строежът обслужва само един обект, поради което представлява прилежаща инфраструктура към производствена сграда и е такъв от пета категория съгласно чл. 137, ал.1, т. 5, б. б ЗУТ е неоснователно, тъй като пътната връзка по дефиниция попада в обхвата на пътя, в случая това е общински път, и следва неговата категория. Освен това дори нареденият за премахване строеж по някой от критериите на чл. 137, ал. 1 ЗУТ да попада в друга по- ниска категория, то пак следва да се класифицира като такъв от по- високата трета съгласно чл. 137, ал. 4 ЗУТ. Изложеното обосновава и възприетия от първоинстанционния съд краен извод, че оспорената заповед е нищожна, тъй като кметът на общината разпорежда премахване на строеж от трета категория и по този начин издава акт извън рамките на материалната си компетентност съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. Следователно като достига до заключение в този смисъл и обявява заповедта за нищожна съставът на административния съд постановява решение в съответствие с материалния закон и представените доказателства. По тези съображения настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, заявеното искане и доказателствата за действително направени разходи в производството пред касационната инстанция община Казанлък, в чиято структура е административният орган, следва да заплати на ответника К. сумата 2000.00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат. По изложените съображения и на основание Върховният административен съд, състав на второ отделение,