Решение № 633 от 19.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9110/2020 г.

Решение № 633 от 19.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9110/2020 г., VI о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), подадена чрез пълномощника Йосифова – гл. юрк. в РЗОК - Търговище, против Решение № 59 от 02.07.2020 г., постановено по адм. дело № 96/2020 г. по описа на Административен съд – Търговище, с което е отменено по жалба на И. Исуфов Решение № РД-Е-112-23/30.04.2020 г. на същия административен орган, като незаконосъобразно, преписката е изпратена на управителя на НЗОК за ново произнасяне по заявление с вх. № Е112-01-46/24.07.2019 г. на И. Исуфов, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в 14-дневен срок от влизане в сила на постановения съдебен акт, и НЗОК е осъдена да му заплати разноски в размер на 10 лв. По съображения, относими към отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК – допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на първоинстанционния съдебен акт. Касаторът поддържа, че решението на административния съд е постановено в противоречие с изискванията на чл. 172а, ал. 2 от АПК, чл. 235а, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, и в противоречие с материалния закон и не се обосновава от доказателствата по делото, тъй като процедурата по издаване на разрешение за лечение в чужбина, е спазена и не са налице основания за издаване на претендираното разрешение за лечение в чужбина. Моли съдебното решение да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспореното административно решение да бъде потвърдено. Подробни съображения са развити в касационната жалба и повторени в депозираното писмено становище на процесуалния представител, като по същество повтарят мотивите на административния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – И. Исуфов от [населено място]– не изпраща становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима, разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С решение № РД-Е-112-23/30.04.2020 г. на управителя на НЗОК, на основание чл. 19, ал. 7, т. 2 от ЗЗО, във връзка с прилагане на чл. 20 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, и във връзка с решение на Комисията в ЦУ на НЗОК за разглеждане на искания за издаване на разрешение за лечение извън държавата-членка по пребиваване /формуляр S2/, отразено в протокол № Е112-04-45/15.04.2020 г., е отказано издаване на предварително разрешение за лечение извън държавата-членка по пребиваване, заплащано от НЗОК /формуляр S2/, на задължително здравноосигуреното по българското законодателство лице – И. Исуфов с диагноза [диагноза] по негово заявление вх. № Е112-01-46/24.07.2019 г. Към заявлението е приложил медицинска документация, удостоверяваща заболяването, декларация по образец и документ от Националния център за клинична рехабилитация, Букурещ, Румъния с посочени в нея приблизителни суми за лечение с Nusinersen –Spinraza. Подадените документи са били разгледани от комисията в ЦУ на НЗОК, назначена за разглеждане на искания за издаване на разрешение за лечение извън държавата – членка по пребиваване /Комисията/. Комисията и въз основа на решението й, управителят на НЗОК са приели, че следва да се постанови отказ, тъй като не са налице предпоставките за издаване на разрешение за лечение в чужбина - формуляр S2, предвидени в Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на ЕП и на Съвета от 29.04.2004 г. Въз основа изисканите и получени експертни становища, е постановен процесният отказ от финансиране на управителя на НЗОК, отменен с първоинстанционното решение, което е предмет на настоящото съдебно производство. Административният съд е приел, че второто условие за издаване на предварително разрешение от страна на НЗОК по направеното от Исуфов заявление, също е било изпълнено. Посочил е, че становището на експертите, възприети от административния орган, че лечението на Исуфов в България може да се осъществи своевременно в България, се основава на едно предположение и очакване, което стои извън обективните критерии, които следва да бъдат взети предвид при преценката за изпълнение на второто условие на чл. 20, пар. 2 от Регламент № 883/2004 г. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, т. е. тази проверка не е ограничена до посочените в касационната жалба касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3, предложение първо АПК. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява Решение № 59 от 02.07.2020 г., постановено по адм. дело № 96/2020 г. по описа на Административен съд – Търговище, като валидно и допустимо, постановено от компетентен съд, на когото делото е подсъдно според правилата, определящи родовата и местна подсъдност, в законен състав, съгласно чл. 164 АПК и по допустимо оспорване. Задължението на касационната инстанция по чл. 218, ал. 1 АПК е да провери дали са налице само твърдените в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила и наведените доводи за необоснованост. В тази връзка не са налице твърдените от касатора съществени процесуални нарушения. В съответствие с изискванията на чл. 172а, ал. 2 от АПК, а на тези на чл. 235 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, в съдебния акт подробно е описана фактическата обстановка по случая, възприета като установена от съда и изводите му са мотивирани със собствени мотиви след обсъждане на събраните по делото писмени доказателства. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. Решението на Административен съд - Търговище е постановено и в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. Правилно е прието, че решението на управителя на НЗОК не е съобразено с материалния закон. От фактическа страна е установено, че административното производство е започнало по заявление вх. № Е112-01-46/24.07.2019 г. за издаване на разрешение за планирано лечение извън държавата по пребиваване, заплащано от НЗОК /формуляр S2 и допълнителни документи: епикриза от УМБАЛ "Александровска" ЕАД гр. София от стационарен престой в периода 02.02.2015 г. – 07.02.2015 г. с отразени анамнеза, обективно състояние и неврологичен статус, резултатите от проведени изследвания, консултации, потвърждаващи диагнозата. Сред документите е представена оферта за лечение в Национален център за клинична рехабилитация на нервно-психомоторни деца в Румъния, с посочени суми за лечение с препарата Nusinersen –Spinraza: 210 евро за 1 ден хоспитализация, 42 евро за медицински изследвания, 75 000 евро за 1 флакон Спинраза, при схема за приложение за около година: 4 дози през първите два месеца, след това по една доза на всеки четири месеца. Посочва се, че сумите следва да бъдат заплатени по време на лечението и трябва да бъдат предвидени средства за период от 1 година. С писмо изх. № Е112-01-46 от 30.07.2019 г. на управителя на НЗОК Исуфов е уведомен да представи актуални медицински документи и потвърждение от чуждото лечебно заведение, че предложеното лечение се покрива от обществената система на здравеопазване в Румъния и ще бъде проведено срещу представяне на формуляр S2, както и дати за планираната хоспитализация. На 10.10.2019 г. по електронен път от Исуфов са представени документи, съдържащи копие на епикриза от УМБАЛ "Александровска" ЕАД гр. София за стационарен престой от 02.09.2019 – 05.09.2019 г. с цел терапевтично изясняване и повлияване, както и предварителна финансова оферта от ЛЗ в Германия. Представен е и документ с дата 26.08.2019 г. от Университетска клиника Рощок, с приложена финансова оферта въз основа на ДСГ-системата в Германия за лечение на спинална мускулна атрофия с препарата Спинраза. От пациента е поискано да представи потвърждение от чуждото ЛЗ (Университетска клиника Рощок), че биха приели пациента за лечение с препарат Нусинерсен (Спинраза) срещу издаден от България европейски формуляр S2. На 15.01.2020 г. по електронен път в НЗОК са постъпили документи, съдържащи оферта от ЛЗ в Германия с потвърждение за прием с европейски формуляр S2. Офертата е с дата 13.01.2020 г. от UMG (Университетски медицински център – Гьотинген), с предварително калкулиран разход за стационарно лечение в Клиника по неврологични грижи – лечение със Спинраза: пет престоя от по два дни, всяко посещение е на стойност 96 100 евро. Обща стойност 480 500 евро, като се посочва, че на всеки 4 месеца ще са необходими последващи процедури, приблизително на същата цена. След запознаване с получените документи, преписката е изпратена за експертни писмени становища до главния координатор и до членове на Експертния съвет по нервни болести при УМБАЛ "Александровска" ЕАД, определени със заповед на министъра на здравеопазването, във връзка с възможността за лечение в ЛЗБП на територията на РБ по съответната диагноза на база приложени медицински документи, както и дали съответното лечение може да бъде осъществено в необходимите срокове. Видно от данните по делото, изпратените становища от медицинските специалисти са почти еднакви. В тях се посочва, че към момента предлаганото лечение не се прилага на територията на Република България по отношение на лица над 18 г., а предлаганото лечение за лица под 18 г. възраст в България е с еднаква ефективност с лечението, предлагано в други държави-членки, като практически няма методична разлика дали ще се прилага при деца или при възрастни пациенти. По повод твърдението в становищата, че предстои актуализиране на Консенсуса и за лечение на пациенти със СМА над 18 г. с препарата Спинраза е поискана информация на какъв етап се намират преговорите за актуализиране на Консенсуса за лечение на пациенти със СМА над 18 г. и в какъв срок би могло да се очаква финансиране на посоченото лечение на територията на Р. България. Отговорите на медицинските специалисти и на тези въпроси са идентични, а именно: че поради липсата на самостоятелна походка от около 9 г., лекото засягане на горните крайници и съхранените вентилаторни функции, липсва спешна индикация за лечение, т. е., Исуфов би могъл да изчака регламентирането на терапията с Нусинерсен при пациенти над 18 г. в България. Има сериозно медицинско и административно очакване в България да започне да се предоставя подобно лечение, но прогнозата на медицинските експерти за осъществяване на това очакване, към март месец 2020 г. варира във времеви диапазон от седмици до два месеца, като към настоящия момент не е осъществена. При правилно тълкуване на нормативната уредба и в съответствие с представените доказателства е изводът на първоинстанционния съд за постановяване на административния акт в противоречие с материалния закон. Както се посочи по-горе, решението на административния орган да откаже издаване на предварително разрешение за лечение на Исуфов в друга държава – член на Европейския съюз е в противоречие с изискванията на § 2 на чл. 20 от Регламент № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност и в противоречие с чл. 80ж, ал. 5 и с разпоредбата на чл. 80ж, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Анализът на текстовете разкрива, че разрешението за предварително лечение в друга държава – членка се издава, когато: лечението е сред обезщетенията, предвидени от законодателството в държава – членка, в която пребивава съответното лице и когато здравното обслужване не може да бъде предоставено на територията на Република България в обоснован от медицинска гледна точка срок, въз основа на обективна медицинска оценка на здравословното състояние, историята и вероятното развитие на заболяването на пациента към момента на подаване на искането за разрешение. В случая, в съответствие с представените доказателства, съдът приема, че решението на административния орган да откаже разрешение е постановено при неправилен извод за отсъствие на втората от изброените предпоставки. Както бе посочено обсъжданата възможност подобно лечение да започне да се прилага и по отношение на лица над 18 г. в България е бъдещо несигурно събитие, въз основа на което не може да се изведе извод, че евентуално лечение в България на Исуфов би било своевременно осъществено, което обстоятелство не е отчетено от административния орган. Или второто обсъждано условие също е налице, доколкото и към настоящия момент търсеното от Исуфов лечение не може да се осъществи в България. При тези факти решаващият съд правилно приема, че липсват данни, че лечението на здравноосигуреното лице може да бъде предоставено на територията на Република България в обоснован от медицинска гледна точка срок, съобразно обективната медицинска оценка на здравословното състояние, историята и вероятното развитие на заболяването, към момента на подаване на заявлението за издаване на формуляр S2. Следва да се посочи и че дори и към касационната жалба липсват приложени доказателства за прилагане на обсъжданото лечение по отношение и на лица над 18 години на територията на РБългария. Поради това правилно е преценено, че не са налице основания за постановения отказ за предварително разрешение за лечение в друга държава – член на Европейския съюз и издаденото в този смисъл решение е в противоречие с нормативните изисквания. Ето защо като е достигнал до заключение в този смисъл и отменил административния акт, Административен съд – Търговище е постановил решение в съответствие с материалния закон и представените доказателства. Поради всичко изложено настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касатора не се следва присъждане на разноски за касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,