Решение № 1413 от 2.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5444/2016 г.

Решение № 1413 от 2.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5444/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Жанета Петрова С. А. С., П. М. С., П. Д. Д. и А. А. В. са подали касационна жалба срещу решението от 12.01.2016 г. по адм. дело № 3830/2013 г. по описа на Върховния административен съд в частта, в която са отхвърлени жалбите им срещу заповед № РД9Р-18/11.09.2012 г. на министъра на културата и заедно с други лица са осъдени да заплатят на Министерството на културата разноски в размер на 300 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени заповед № РД-9Р-18/11.09.2012 г. на министъра на културата и се присъдят направените разноски. Министърът на културата е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците "К М." ООД със седалище и адрес на управление С., "Т. Б." АД със седалище и адрес на управление С., "Д. М" ООД със седалище и адрес на управление С., "В. БГ" ООД със седалище и адрес на управление С., Р. Х. С., Г. Х. Р., Л. Г. Р. и М. С. С. не са взели становище. Националният институт за недвижимо културно наследство не е взел становище. О. С. е взела становище за отхвърляне на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Петчленният състав на Върховния административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Тричленният състав на Върховния административен съд е установил, че със заповед № РД9Р-18/11.09.2012 г. министърът на културата предоставил статут на групова архитектурно-строителна недвижима културна ценност, с категория "местно значение", на обект: "Историческа зона С. Б.", разположен на територията на курортен комплекс Б., община Самоков, Софийска област, и утвърдил режими на опазване на недвижимата културна ценност чрез очертаване на териториалния й обхват, както и предписания за опазване на груповата културна ценност и охранителната й зона. Заповедта била издадена по предложение на директора на Националния институт за недвижимо културно наследство, въз основа на решение от 3.02.2012 г. по протокол № 2 на Експертния съвет на Националния институт за недвижимо културно наследство и заключителна оценка за научната и културната стойност и обществената значимост на курорта Б. Предложението на директора на Националния институт за недвижимо културно наследство било разгледано на заседание на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности при министъра на културата. По точка 2 от протокол № 23/12.03.2012 г. съветът приел становище, че следва да се предостави статут на групова архитектурно-строителна недвижима културна ценност с категория "местно значение" на историческа зона "С. Б." Съдът приел, че заповед № РД9Р-18/11.09.2012 г. е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила по чл. 64 от Закона за културното наследство и чл. 5 - чл. 26 от Наредба № Н-12 от 21.11.2012 г. за реда за идентифициране, деклариране, предоставяне на статут и за определяне на категорията на недвижимите културни ценности, за достъпа и подлежащите на вписване обстоятелства в националния регистър на недвижимите културни ценности, и в съответствие с материалния закон. За неоснователни били счетени доводите на жалбоподателите, че актът на министъра на културата е немотивиран. Съдът отбелязал, че в заповедта се прави позоваване на изброените в съобразителната й част документи, които съдържат подробна обосновка на необходимостта за предоставяне на статут на групова архитектурно-строителна недвижима културна ценност на обект: "Историческа зона С. Б.". При отсъствието на допуснати от административния орган нарушения тричленният състав на Върховния административен съд отхвърлил подадените срещу заповедта жалби. В подадената срещу решението касационна жалба се възразява срещу извода на съдебния състав, че при издаването на заповедта са били спазени административнопроизводствените правила. Според жалбоподателите, по преписката липсвали доказателства за реда за идентифициране, деклариране, предоставяне на статут и определяне на категорията на недвижимата културна ценност. Въпреки направените от тях доказателствени искания с молба от 19.12.2013 г. съдът не е събрал всички доказателства - копия от архивен кадастър, копие от цитираната в протокол № 2 от 3.02.2012 архивна документация и не прочел определение, че приема документите, поискани с молбата от 19.12.2013 г. Касационната инстанция намира, че оплакванията са неоснователни. Въз основа на исканията на жалбоподателите по молбата им от 19.12.2013 г. съдът е изпратил писмо за представяне на поисканите документи. С писмо, постъпило във Върховния административен съд на 14.02.2014 г. посочените документи, в това число и приложение № 7, съдържащо архивни документи, са били представени под опис по адм. дело № 4744/2013 г. След присъединяването на делото към адм. дело № 3830/2013 г. по описа на Върховния административен съд изпратените документи са били приети като доказателства с определение от 3.11.2014 г. . При постановяването на решението не е било допуснато и поддържаното в жалбата нарушение на материалния закон. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът не е оправомощен да упражнява контрол върху преценката на специализираните институции относно културната и научната стойност и обществената значимост на недвижимите културни ценности, които подлежат на опазване. Както предвижда чл. 21 от Наредба № Н-12 от 21 ноември 2012 г., за изработването на заключителната оценка се събират и обработват подробни данни за обектите и средата им (архивна, текстова, картна, графична и фотодокументация) и се извършват научно-изследователски проучвания и анализи съобразно научната и културната област, към която те се отнасят. Заключителната оценка на издирените и проучените недвижими обекти се изготвя въз основа на данните и анализите по ал. 1 и система от критерии и показатели за установяване на тяхната културна и научна стойност и обществена значимост, автентичност, степен на съхраненост и взаимодействие със средата и обществото. Що се отнася до данните и анализите, които обосновават решението на Експертния съвет на Националния институт за недвижимо културно наследство да предложи предоставянето на статут на групова недвижима културна ценност на Историческа зона "С. Б.", те се съдържат в изготвеното от съвета предложение, с приложение № 5. В него е посочено, че Чамкория е първият български планински курорт, открит като летовище и лечебно място през 1892 г. През 1941 г. Чамкория е обявен за летовище. На територията на курортния комплекс "Б." има 35 обекта със статут на единични недвижими културни ценности. Обекти в курорта като групова културна ценност са били предмет на опазване още от 1984 г., когато е била определена "Зона за опазване на традиционната вилна застройка и ландшафта" и са били приети специални правила за охрана на културните ценности. Според записаното в предложението, съществената част обекти от старото вилно застрояване е концентрирана в източната част на курорта. Разглежданата територия е с най-висока степен на съхраненост на първоначално утвърдените характеристики на изграждане на летовището по отношение на сградите, комуникационните трасета и естествената природна среда, макар в непосредствена близост с обектите на недвижимото културно наследство да се е появило съвременно застрояване, което е чуждо на структурата, мащаба и архитектурно-художествения облик на средата. Предвид заключителната оценка на научната и културна стойност и обществена значимост на територията, за да бъде запазена традиционната вилна застройка и ландшафта, се предвижда предоставянето на статут на групова недвижима културна ценност с местно значение на Историческа зона "С. Б.". Касационната инстанция споделя извода на тричленния състав, че е възможно в териториалния обхват на груповата недвижима културна ценност, наред с обектите, които са запазили традиционните характеристики, да попадат и обекти, които не са единични недвижими културни ценности, имат променен облик или представляват ново строителство. Това не би могло да води до материална незаконосъобразност на заповедта на министъра на културата, при положение, че се опазва групова недвижима културна ценност в определени граници . Тричленният състав на Върховния административен съд не е допуснал нарушение и при възлагането на съдебните разноски, както поддържат жалбоподателите. При наличието на общо подадени жалби и съединени производства разноските за юрисконсултско възнаграждение, са били присъдени общо в тежест на жалбоподателя. Всеки от тях дължи равна част от присъдената сума. С оглед отсъствието на основания за отмяна постановеното решение в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. В зависимост от изхода на делото и фактическата и правната му сложност, касационните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят поравно на Министерството на културата юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, петчленният състав на Върховния административен съд