Решение № 15359 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9877/2018 г.

Решение № 15359 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9877/2018 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 232 от 13.06.2018 г., постановено по адм. д. № 756/2017 г. Административен съд – Враца, шести състав, е отхвърлил жалбата на ЕТ "Озирис – Ц. Йорданов" - гр. Мездра, представляван от управителя Ц. Йорданов, срещу Заповед № 758 от 23.10.2017 г. на Кмета на Община Мездра, в частта по т. II, т. 2 в частта досежно компонентата "чистота на територии за обществено ползване". Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от ЕТ"Озирис – Ц. Йорданов"-гр. Мездра, чрез пълномощника му адв. Б. Тончева. В същата се правят оплаквания, че решението на Административен съд Враца е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на Административен съд Враца и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да отмени оспорената заповед в посочената част. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответният по касационната жалба кмет на Община – гр. Мездра чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Административен съд Враца е отхвърлил жалбата на ЕТ "Озирис – Ц. Йорданов"-гр. Мездра, представляван от управителя Ц. Йорданов, срещу Заповед № 758 от 23.10.2017 г. на Кмета на Община Мездра, в частта по т. II, т. 2 в частта досежно компонентата "чистота на територии за обществено ползване. Съдът е описал подробно установената фактическа обстановка по издаване на оспорената заповед, обстоятелството, че жалбоподателят притежава учредено право на строеж по отношение на недвижим имот, находящ се в землището на с. Брусен, общ. Мездра. Съдът е посочил още, че по искане на жалбоподателя е било открито производство по оспорване на констативни протоколи от 18.09.2017 г., 20.10.2017 г. и 24.10.2017 г., като с оглед на представените доказателства е установено, че уведомлението и констативните протоколи не фигурират в изходящата поща на общината. Съдът е описал и събраните гласни доказателства относно оспорването, като са възпроизведени показанията на свидетелите Г. Гергов – заемащ длъжността "главен експерт "Екология" към Община Мездра и П. Христова – служител в Община Мездра. Посочено е, че оспорената заповед е издадена на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и с нея се определят границите на районите на предлаганите услуги и честотата на сметоизвозването, а оспорената част по т. II, т. 2 касае компонента "чистота на територии за обществено ползване, че заповедта съставлява общ административен акт и поражда еднократно действие по отношение на неограничен кръг субекти, че за жалбоподателя съществува правен интерес от нейното оспорване, тъй като притежава недвижим имот, обхванат от действието на заповедта, т. е. заповедта засяга негови права и законни интереси. Изложени са мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия и не се явява нищожна. Първоинстанционният съд е изложил и аргументи защо приема, че при издаване на заповедта от органа е спазена процедурата по чл. 66, ал. 1 и 2 АПК, съответно защо приема за неоснователни възраженията на жалбоподателя за неспазване на процедурата. Мотивите в тази насока се свеждат до следното: 1. Въпреки откритото производство по оспорване, не е доказано възражението на жалбоподателя, че протоколите са антидатирани. 2. Не може да бъде споделен о възражението, че след като протоколите нямат изходящ номер и не фигурират в изходящата поща на общината, то не е спазена процедурата. 3. Разпоредбата на чл. 66 АПК не поставя изискване уведомлението и протоколите да имат изходящ номер и да са подписани от кмета на общината. 4. Не е необходима и изрична заповед на кмета, за да бъдат определени поименно служителите, които имат правомощия да изготвят такива документи. 5. Съдът не е споделил и възражението на жалбоподателя, че при започване на подобно производство заинтересованите лица следва да бъдат изрично уведомени. Съдът е изложил и отделни мотиви относно материалната законосъобразност на оспорената заповед. В тази насока е прието, че тя е издадена с правно основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. По отношение на оспорената компонента – "поддържане на чистотата на територии за обществено ползване в населените места и селищните образования в общината" административният съд е приел, че тя не е обвързана с конкретен имот, а целта на нейното предназначение е да обслужва интересите на населението на цялата община, като е без значение, дали край даден имот има изградена инфраструктура за обществено ползване, доколкото е безспорно, че в самото населено място съществува такава инфраструктура. Отбелязано е още, че ако на жалбоподателят бъдат определени задължения за такава услуга, същият ще може да се защити в самостоятелно производство. По тази причина е прието, че възраженията на жалбоподателя относно размера на начислените му такси за битови отпадъци не могат да бъдат разгледани в това производство, че същите се определят с друг акт в самостоятелно производство. На основание изложеното е направен краен извод за законосъобразност на оспорената заповед в посочената й част. Решението на Административен съд - гр. Враца е не правилно поради допуснато нарушение на материалния закон. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението на административния съд, обосновано с наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения и необоснованост. Навеждат се доводи, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон – чл. 60 Конституцията и чл. 62, т. 3 ЗМДТ, което само по себе си е достатъчно основание за нейната отмяна. На отделен ред се правят оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с изводите на съда, че при издаване на процесната заповед е спазена процедурата по чл. 66 АПК за публично оповестяване за откриване на производство по издаване на общ административен акт. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: Видно от данните по делото, оспорената заповед № Заповед № 758 от 23.10.2017 г. на Кмета на Община Мездра е издадена на основание чл. 15, ал. 2 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в съответния район и чистота на сметоизвозване, като оспорената от жалбоподателя т. II, т. 2 касае определянето на такса за обезвреждане на битови отпадъци в депа и за чистотата на територии за обществено ползване за застроени имоти извън урбанизираните територии на населените места, обхванати от строителните им граници, определени с устройствен план/ в община Мездра. По същество същата е общ административен акт с правно основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, според който видът на предлаганите услуги по чл. 62 на територията на общината, както и честотата на събиране и транспортиране на битовите отпадъци се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година. В съдебната практика се приема /решение 8062 от 12.06.2014 г. на ВАС, седмо отделение, постановено по адм. д. № 16033/2013 г. /, че решението на общинския съвет за определяне на размера на такса и заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ са правни предпоставки за предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ, които общината трябва да осигури наред с фактическото престиране на услугата, за да възникне задължение за такса. Ясното и точно определяне на територията, на която общината ще предоставя услугите по чл. 62 ЗМДТ и своевременното и широко оповестяване на нейната воля са елемент на общото задължение на всеки държавен орган да упражнява правата си, без да вреди на правата и законните интереси на правните субекти - чл. 4, ал. 3 АПК. Липсата на яснота за вида и териториалния обхват на предоставяните от общината услуги поставя потенциалните ползватели на услугата в невъзможност предварително да определят отношението си към предоставяната услуга и с оглед на това да вземат информирано решение за нейното ползване или неползване. Именно, за да осигури на потенциалните ползватели на услугите по чл. 62 ЗМДТ възможност за информирано решение законодателят в чл. 63, ал. 2 ЗМДТ задължава кмета на общината да издаде заповедта си и да я обяви публично до 30 октомври на предходната година. В конкретния случай оспорената точка от заповедта няма ясно и точно определяне на обществените територии, по отношение на които се дължи такса за чистота на територии за обществено ползване. Използваният израз "застроени имоти" извън урбанизираните територии не дава възможност да се установи изискуем от закона юридически факт за пораждане на задължението за заплащане на такса за чистотата на територии за обществено ползване. Липсва индивидуализиране чрез наименование, местоположение и прочие. Ако подобно отбелязване е налице по отношение на т. 1 от заповедта – относно такса за сметосъбиране и сметоизвозване – например "поземлени имоти в местността "Острога", то в оспорената т. 2. 2 от заповедта подобно конкретизиране липсва. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ, в услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се включва почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Така употребеното от законодателя понятие населени места, с оглед разпоредбата на § 3, т. 6 ЗУТ не включва и землищата на населените места. Смисълът на услугата чистота на териториите за обществено ползване е споделянето на разходите за поддържането на чистотата на местата, за които отделните правни субекти не носят отговорност, но които са предназначени за общо ползване. Урбанизирана територия извън населеното място би могла да бъде територия за общо ползване, но предоставянето на услугата следва да бъде предварително определено. За да е налице задължение за заплащане на такса поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо общината на първо място да е определила вида и териториалния обхват на предоставяне на услугата /със заповед на кмета/, Липсата на конкретизация на относно териториалния обхват на услугата прави издадената заповед в посочената точка незаконосъобразна. Допуснатото нарушение само по себе си е достатъчно, за да бъде отменена оспорената заповед в посочената й част само на това основание. В този смисъл направените оплаквания в касационната жалба относно изводите на съда, че е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 66 и сл. от АПК не следва да бъдат обсъждани. Като е стигнал до друг извод и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд – гр. Враца е постановил едно неправилно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което заповед Заповед № 758 от 23.10.2017 г. на Кмета на Община Мездра, в частта по т. II, т. 2 в частта досежно компонентата "чистота на територии за обществено ползване", следва да бъде отменена. При този изход на спора Община Мездра следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноски по делото за двете съдебни инстанции в размер на 1 175 лв. Водим от горното и на осн. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,