Решение № 5656 от 11.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13158/2020 г.

Решение № 5656 от 11.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13158/2020 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "В.-96" АД, чрез процесуалния си представител, срещу решение № 1337/21.09.2020 г., постановено по адм. д. № 2812/2016 г. по описа на Административен съд - Варна. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се потвърди заповедта за изменение на ПУП - ПРЗ. Ответникът – областният управител на област Варна, чрез пълномощника си в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът – Медицински университет – Варна "Проф. д-р Параскев Ив. Стоянов", чрез процесуалния си представител в писмено възражение намира за неоснователна касационната жалба и претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Ответникът – МБАЛ "С. М." ЕАД, чрез процесуалния си представител счита касационната жалба за неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е заповед № РД-16-7706-170/16.08.2016 г. на областния управител на област Варна, в частта, с която е одобрен проекта на подробен устройствен план - план за регулация и застрояване за УПИ IV-330 "за образование - общежитие и спортна база", зона без застрояване - коридор хеликоптер предвидена в имот с идентификатор 10135.2555.330 и улица в о. т. 3468-3472. С обжалваното решение жалбата срещу заповедта е отхвърлена. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по реда на чл. 129, ал. 3, т. 1 ЗУТ за обект с регионално значение, както и при спазване на административнопроизводствените правила. По материалната законосъобразност на заповедта, съдът излага мотиви за липса на фигуриране на дружеството жалбоподател като собственик в кадастралната карта на засегнат от изменението имот, довело и до невключването му в обхвата на одобрения устройствен план, изготвен по актуалната кадастрална основа. Счита, че планът е законосъобразен като одобрен въз основа на актуална кадастрална карта. Излага съображения, че няма пречка подробния устройствен план да бъде изменен след нанасяне на имота на дружеството в кадастралната карта. Решението е допустимо. Съдът правилно е определил предмета на спора с определение № 572/06.03.2017 г. и се е произнесъл по него. В случая не е налице произнасяне по отношение на част от предмета, по която е постановено прекратително определение, както се твърди в отговора на Медицински университет – Варна "Проф. д-р Параскев Ив. Стоянов" по касационната жалба. Решението е неправилно. Неоснователно е оплакването в отговора на касационната жалба за неправилно изследване и обсъждане на собствеността на процесния имот, доколкото съдът в случая не е разрешавал спор за материално право, а е извършвал контрол за допустимост на жалбата чрез проверка на собственическите права на оспорващия. Извършените процесуални действия в тази насока са валидни, допустими и основен елемент от провеждането на съдебното производство. Посоченият отказ на началника на СГКК Варна за нанасяне на границите на поземлен имот 1046 от кадастралния план в кадастралната карта на гр. Варна е поради констатиран спор за материално право, който в крайна сметка е разрешен по съдебен ред и първоинстанционният съд е описал това в обстоятелствената част на решението. Дори и това да не беше сторено, представеният по делото нотариален акт сочи на собственически права, които не могат да бъдат игнорирани единствено поради нефигурирането им в кадастралната карта. В този аспект съдът не е изложил доводи за неучастието на собственик на засегнат от плана имот. Правилно е установено от съда, че заповедта е издадена от компетентен орган, предвид разпоредбата на чл. 129, ал. 3, т. 1 ЗУТ, съгласно която подробният устройствен план за обекти с регионално значение се одобрява със заповед на областния управител. Въпреки това в оспореното съдебно решение съдът не е уточнил за одобряване на изменение на плана ли се касае или за одобряване на първоначален план. В тази връзка съдът е цитирал становището на кмета на община Варна, че искането е за изменение на действащ ПУП за обект с регионално значение, но не е обсъдил представената заповед №РД-15-7706-301/18.05.2015 г. на областния управител на област Варна за одобряване на представеното задание за изработване на проект за подробен устройствен план-план за регулация и застрояване. В този смисъл решението изобщо е лишено от мотиви досежно установяването на релевантните за спора факти-какъв план или неговото изменение е допуснато да се изработи и какво е одобрено-първоначален план или неговото изменение. Действително, материалите по делото, включително и заключенията по проведените съдебно-технически експертизи сочат на приемане на регулационен план за процесния имот още през 1969 г. и за изработване на процесния проект по скица от СГКК Варна на имота по регулационен план от 1976 г., но съдът не е изложил никакви фактически констатации в разглеждания аспект. Освен това съдът не е обсъдил материалната законосъобразност на обжалваната заповед-на какво правно основание е издаден оспорения административен акт и при какви фактически съображения. В тази насока съдебният акт е лишен изцяло от мотиви, което възпрепятства настоящата инстанция от извършването на касационен контрол на решението. Предвид изложеното, решението следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, предвид забраната по чл. 220 АПК за касационната инстанция да установява нови фактически констатации. Предвид изхода на делото и съобразно чл. 226, ал. 3 АПК, при новото разглеждане на спора първоинстанционният съд дължи произнасяне и по исканията за присъждане на разноски, направени пред касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,