Решение № 5822 от 7.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11861/2008 г.

Решение № 5822 от 7.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11861/2008 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд е по реда на Глава десета, Раздел I, чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила на 08.09.2008 г. (първоначално в Административен съд - Хасково, откъдето е изпратена по подсъдност на ВАС) жалба от Мария Атанасова Микова, с постоянен адрес: гр. Хасково, ул. "Пионер" № 2, против заповед № РД-46-876/25.07.2008 г. на Министъра на земеделието и храните, с която й е отказано правото на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ за изоставени в Гърция земеделски земи от наследодателя им Недялко Иванов Гългучев. Жалбоподателката заявява, че не е съгласна с тази заповед, която е издадена с мотива, че представените архивни документи са заверени от Централен държавен архив, като на гърба на съответните документи е видно, че са от опис 1 (едно) на архивен фонд 719к и следователно имотите били оценени и ликвидирани по спогодбата "Моллов-Кафандарис" и собствениците им, ergo и техните наследници нямали право на обезщетение. Твърди, че е неоспорим факта, че именно по тази спогодба са оставени от наследодателя им земеделски земи в Гърция и че в архивните документи е отразено, че земите са оценени и съответно обезщетени с облигации. Заявява, че такива не са били изплатени до настоящия момент нито на наследодателя им, нито на неговите наследници, като се позовава на Удостоверение от Банка ДСК - Хасково. Счита, че отразеното на гърба на архивните документи не е годно основание да се счита, че наследниците на тези собственици са обезщетени с облигации, изплатени по надлежния ред и че са налице условията и предпоставките за обезщетяване за оставените от далновидният им наследодател Недялко Иванов Гългучев земеделски земи в Гърция, който се е изселил през периода 1913-1928 година. Тъй като при издаването на атакуваната заповед Министърът на земеделието и храните не се е съобразил с тези обстоятелства, е постановил един порочен административен акт, който моли да бъде отменен като незаконосъобразен, със законните последици от това. За заседанието пред ВАС от пълномощника на жалбоподателката е постъпила писмена защита. Ответникът - Министъра на земеделието и храните не взема отношение по жалбата. Жалбата е подадена от надлежна страна - адресат, в законоустановения 14-дневен срок от съобщаване на административния акт, което видно от приложеното по делото известие за доставяне (обратна разписка) е станало на 29.08.08 г., при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. Със заповед № РД 46-876 от 25.07.2008 г. на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ, чл. 19а, ал. 3 и ал. 4 от ППЗСПЗЗ и протокол № 65/19.12.2007 г. на комисия по чл. 19а, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, Министърът на земеделието и храните отказва правото на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ на редица лица, измежду които и на Недялко Ив. Гългучев (име на собственика по арх. документи) с вх. № на заявлението (което всъщност е Молба от наследника му Мария Атанасова Микова) АО-1124/08.08.2007 г. Отказът е мотивиран с обстоятелството, че съгласно чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ се обезщетяват български граждани, изселили се през периода 1913 - 1928 г., които не са получили облигации и не са били обезщетени по друг начин. С § 66 от ПЗР към ПМС № 456/11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ се определя кръга от лицата, имащи право на обезщетение, а именно тези, чиито имоти са посочени като неликвидирани имоти по опис № 12 на архивен фонд 719к "Българо-гръцка смесена комисия по спогодбата "Моллов-Кафандарис" на Централния държавен архив. Представените от заявителката архивни документи, видно от заверката на Централен държавен архив на гърба на документа са от опис 1 (едно) на архивен фонд 719к, поради което собственика не е правоимащо лице по смисъла на чл. 19а, ал. 2, т. 2 от ППЗСПЗЗ, във връзка с § 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Имотите на този собственик са оценени и ликвидирани по спогодбата "Моллов - Кафандарис" и същият няма право на обезщетение на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ. Така издадената заповед е законосъобразна. Съгласно чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ, изселилите се през периода 1913 - 1928 г. български граждани, които не са получили облигации и не са били обезщетени по друг начин, се обезщетяват с поименни компенсационни бонове и/или със земя от държавния и общинския поземлен фонд. Правото на обезщетение обаче възниква само при кумулативното доказване на четирите материални предпоставки, предвидени в § 66 от ПЗР на ПМС № 456 от 11.12.1997 г., от които първата и четвъртата са положителни, а втората и третата - отрицателни. В тази разпоредба е дадено легално определение на понятието "лица, неполучили облигации", което има отношение към първата положителна предпоставка. Съгласно него, това са български граждани или техните наследници, чиито имоти са посочени като неликвидирани имоти по опис № 12 на архивен фонд 719к "Българо-гръцка смесена комисия по спогодбата "Моллов-Кафандарис" на Централния държавен архив. Когато имотите фигурират в посочения опис - неликвидирани, неоценени недвижими имоти, приема се, че направеното искане отговаря на първото и четвъртото изискване на § 66 , съответно т. 3. Останалите две изисквания, тези в т. 1 и т. 2 от § 66 по своя характер са отрицателни материалноправни предпоставки за обезщетение: имотите да не са оценени и ликвидирани по спогодбата "Моллов-Кафандарис" и да не са били прехвърлени от собствениците им и да не са били стопанисвани, владени или управлявани от тях или от техни пълномощници до сключването на Спогодбата (ДВ, бр. 87/1964 г.) и доказването им е в тежест на административния орган. В конкретния случай по делото не се спори, че наследодателят на жалбоподателката Недялко Иванов Гългучев е изселил се български гражданин през периода 1913-1928 година и собствените му недвижими имоти са послужили за погасяване на държавния дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция. От приложените в административната преписка (която е изискана от ответника с нарочно определение на съда от 02.02.2009 г.) документи се вижда, че имотите му са оценени и е извършена ликвидация, като е определено обезщетение. Представените по делото архивни документи са от опис № 1 (едно) на архивен фонд 719к на Централен държавен архив съгласно заверката на гърба им - Молба за ликвидиране, Свидетелство за етническо малцинство за изселен или бежанец, Емиграционен фиш, Ликвидационен лист и др. (непреведените на български документи не се обсъждат, защото съдебният език в България е българският и процесът се води на български, а не на френски или гръцки). С оглед тези данни не са налице две от четирите кумулативно дадени предпоставки в § 66 от ПЗР на ПМС № 456/11.12.1997 г. за удовлетворяване на искането за обезщетение: имотите на претендиращия обезщетение не са посочени като неликвидирани имоти по опис № 12 на архивен фонд 719к "Българо-гръцка смесена комисия по Спогодбата "Моллов-Кафандарис" на Централния държавен архив и същите са оценени и ликвидирани. При тези фактически обстоятелства жалбоподателката не е правоимащо лице по смисъла на чл. 19а, ал. 2, т. 2 ППЗСПЗЗ във връзка с § 66 от ПЗР на ПМС № 456/11.12.1997 г. Неоснователно е възражението, че не е получавано обезщетение нито от наследодателя, нито от наследниците му, защото след като е извършена оценка и ликвидация на имотите и е определено обезщетение, се счита за преклудирана възможността да се търси такова по реда на чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ. Неотносим е въпросът дали фактически са получени или не облигации, след като приложимият материален закон не съдържа изискване да са получени реално държавни ценни книжа. В тази връзка е неотносимо за спора Удостоверение от Банка ДСК - Хасково, на което се позовава жалбоподателката. Приложеното към жалбата Удостоверение за наследници на Недялко Иванов Галагучев (Гългучев по заповедта) се съдържа в административната преписка и не е ново доказателство, което да води до промяна на правните изводи. Заповедта на Министъра на земеделието и храните е издадена от компетентен орган, в съответната писмена форма, мотивирана е - в нея са изложени и фактически и правни основания, не противоречи на материалния закон и при постановяването й не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Същата съответства на целта на закона да се получи адекватно обезщетение за останалите в Гърция земеделски земи по Спогодбата "Моллов - Кафандарис", но само от правоимащи лица. С оглед всичко изложено, жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. четвърто от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,