Решение № 8550 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2021/2018 г.

Решение № 8550 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2021/2018 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Б. А. К. Субхи, гражданин на Сирийска арабска република против решение № 7317 от 4.12.2017 г., постановено по адм. д. № 9353/2017 г. от АССГ. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Оплакванията са за материалноправна незаконосъобразност на решението и необоснованост - чл. 209, т. 3 АПК. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Субхи срещу решение № 14025/19.07.2017 г. на председателя на ДАБ, с което е прекратен предоставения й статут на бежанец. Ответникът в касационното производство - председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), чрез юриск. Илиева оспорва касационната жалба, моли решението на АССГ като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Счита, че правилно съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 15, ал. 1, т. 2 вр. чл. 17, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е било решение № 14025/19.07.2017 г. на председателя на ДАБ, с което на осн. чл. 15, ал. 1, т. 2 ЗУБ е прекратен статута на бежанец на Б. А. К. Субхи. В решението е посочено, че на лицето е предоставен статут на бежанец с решение № 81/9.01.2015 г. през 2015 г. Също така е посочено, че на 20.01.2015 г. лицето е запозната на арабски език с Указания за правата и задълженията на чужденците, получили статут на бежанец или хуманитарен статут - рег. № УП11610/20.01.2015 г., за което е положила подпис. В. връзка с докладна записка вх. № КП-2362/1/21.10.2016 г. е постъпило Предложение за образуване на производство за прекратяване на статут на бежанец на жалбоподателката, с рег. № УП11610/9.11.2016 г. председателят на ДАБ е постановил Решение № 11380/6.12.2016 г., с което на основание чл. 78, ал. 2 ЗУБ е образувано производство по прекратяване на статут на бежанец по отношение на Субхи. Във връзка с проведеното производство по отнемане на статута й е проведено интервю, от което същата е навела възражения, че не била запозната с указанията в документите относно предоставянето на статут на бежанец. Твърди, че никой не е й е казвал, че няма право да се завръща в държавата си по произход. Твърди, че е посетила сина си в Сирия, установява се че е напускала 2 пъти страната и е посетила Ливан, а от там в Сирия. Въз основа на данните със Становище рег. № УП11610 от 13.02.2017 г., младши експерт в отдел ПМЗ, РПЦ-С. е предложил да бъде прекратен предоставеният на Субхи статут на бежанец. С решение № 14025/19.07.2017 г. Председателят на ДАБ е прекратил предоставеният на Б. А. К. Субхи статут на бежанец на основание чл. 78, ал. 5 във вр. с чл. 17, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 2 ЗУБ. Административният съд е приел, че при издаване на решението, административният орган не е допуснал нарушение на чл. 17 от ЗУБ, който е приложимият чл. за случая. Съдът е преценил нарушението като съществено, тъй като за жалбоподателката са били ясни последиците от решението и основанията, обусловили издаването му. Съдът е приел, че фактическите обстоятелства, сочени в решението на административния орган, попадат под квалификацията на чл. 15, ал. 1, т. 2 ЗУБ. Решението на съда е правилно. То е резултат от правилно тълкуване и приложение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 2 ЗУБ регламентира, че производството за предоставяне на международна закрила се прекратява, когато чужденецът доброволно се възползва от закрилата на държавата си по произход. Към тази разпоредба препраща и чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, който чл. регламентира случаите, в които се прекратява предоставена международна закрила, какъвто е настоящият. Административният съд е тълкувал разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 2 ЗУБ правилно, което тълкуване съответства на съдържанието й, разкрито чрез употребените в нея понятия. Понятието "закрила", употребено в разпоредбата, не включва единствено хипотезата, в която бежанецът се е установил в държавата си по произход. Закрилата може да се осъществи и чрез други актове на държавни органи и институции, издадени или извършени в резултат на предприети действия от страна на бежанеца за упражняване на негови права, в качеството му на гражданин на страната му на произход. В конкретния случай, тази закрила е намерила проявление в издаването на паспорт на жалбоподателката, необезпокояваното й влизане на територията на държавата й на произход и престоят й там. Жалбоподателката не оспорва фактическите основания, посочени в решението на ДАБ, които осъществяват хипотезата на чл. 15, ал. 1, т. 2 ЗУБ. Приемайки същото, административният съд е приложил правилно материалния закон. С оглед на гореизложеното, решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение